На следващия ден Мата Хари вечеря с двама холандски консули в хотела – според нея имената им са Де Вид (според други източници – Де Вит) и Ван Аерсен. Те я представят на полковник Жозеф Данвин – френски военен аташе, който между другото се оказва и начело на френската агентура в испанската столица. Възрастният на вид, накуцващ след раняване полковник е запленен от гостенката от Холандия, особено когато тя споменава артистичното си име. Както укорително пише Бушардон в книгата си: „Държи се като обезумял лейтенант още с жълто около устата.”
На другата сутрин Данвин се отбива в хотела да я попита дали е свободна да вечерят заедно. Същата вечер в „Риц” организират „гала бал” – обичайно за гостите на хотелите през онези години забавление, на което тя е обещала да отиде с холандските консули. Полковникът я пита дали би могъл да се присъедини към тях след вечеря, когато започват танците.
На бала Данвин отвежда Мата Хари встрани и започва да я ухажва. Пред Бушардон тя се оплаква, че това емоционално излияние на обществено място в католическа Испания дълбоко я смутило. Споделя, че за да му напомни задълженията му, казала:
– Аз съм от вашите. Ако ви бях срещнала преди ден, нямаше да изпращам информацията си в Париж, а щях да я предам на вас.
По-нататък тя упорито продължава да говори с флиртуващия полковник делово и му разказва за срещата си с „Фон Кале”. Мисълта, че тази привлекателна жена е сред подопечните му агенти, сигурно разпалва още повече Данвин. Още на сутринта той отново отива в хотела и я моли да се срещне пак с Кале и да се опита да извлече от него по-конкретна информация относно датата и часа на подводния десант в Мароко. Тя изказва предположението, че ако притисне още повече Кале, може да му се стори подозрително, но се съгласява да опита.
На другия ден посещава Кале в дома му в ранния следобед, когато хората обикновено си почиват, и се мъчи да изкопчи нещо от него. Според разказа й той й казва, че „на красивите жени не приляга да задават толкова много въпроси”. По отговора му може да се заключи, че той се е оставил да го „прелъсти” повторно.
Инструкциите на Данвин Мата Хари да поразпита още Кале за операцията с подводницата със сигурност заличават и последната, капчица съмнение у германския майор относно играта на холандката. Той я пита за плановете й и тя споделя, че възнамерява да се върне в Париж, откъдето да замине за Холандия през Швейцария. Тази им среща трябва да се е състояла в събота (16 декември), която тя обърква с предишната – в сряда. Мата Хари докладва на Данвин, че не е узнала нищо повече за операцията. Френският полковник въпреки ангажираността си във връзка с посещение на тогавашния френски министър на войната, генерал Лиотей, я ухажва с цялата си страст. На двайсети й казва, че възнамерява да замине заедно с министъра за Париж, който се отбива в Мадрид на връщане от мисия в Мароко, и ако тя открие нещо ново, да му пише в Министерството на войната.
На следващия ден влюбеният полковник се отбива в хотела и по обед, и за вечеря, когато е най-сигурно, че ще я намери заради традиционната table d’hote. Идва и на следващата сутрин, и отново вечерта, когато се срещат в иначе неизменно безлюдната читалня на хотела. Той откъсва теменужка от букетче, затькнато в пазвата й, и казва, че ще я вземе със себе си в Париж да му напомня за нея. Отвързва и една панделка от роклята й, с която да украси сувенира си. Настоява да му отговори дали, като се върне от Франция, би се преместила да живее при него и да „озари дома” (egayer mon foyer). Тя обяснява, че скоро сама ще бъде в Париж.
Тогава той предлага услугите си да направи нещо преди пристигането й там. Тя казва на полковника да говори с мистериозния Ладу и да внуши на младия офицер, че е изключително полезна. Той обещава да го стори и й напомня да му изпраща всички писма не по пощата, а както вече я е инструктирал, чрез заместника му в посолството в Мадрид, маркиз Д’Арел дьо Паладий, а пристигне ли в Париж, да го потърси в „Гранд хотел д’Орсе”, където ще е отседнал.
На следващия ден след отпътуването на Данвин заедно с Лиотей пратеник й донася покана от Кале да пият чай в три часа. (Работният ден за дипломатите в Испания приключва в 14,00.) Предвид флирта й с Данвин пред очите на всички в „Риц” Кале явно знае, че е говорила с французите. При тази им среща, както тя сама определя поведението му, той се държи „властнически”.
По думите й разговорът им започнал твърде хладно.
– Елате по на светло. Явно сте предали каквото ви казах, защото французите изпращат питания наляво и надясно да разберат къде са дебаркирали офицерите.
Това едва ли е вярно, но той иска да й внуши, че в „неволно изтърваните реплики” не се крие каквато и да било умишлена заблуда. Според разказа й отговорът й гласи:
– Може да са разбрали от други. А вие откъде знаете какво пише в телеграмите им?
– Имаме техния радиошифър.
Не ще и дума, това със сигурност не може да е вярно. Ако наистина са притежавали кода, Кале за нищо на света не би го споделил с човек, който няма причина да го знае, дори да му вадят ноктите Или с опрян в тила револвер.
Разговорът им според Мата Хари продължава в следния дух:
– Е, това е вече нещо сериозно! Вие наистина сте изключително интелигентен! – казва тя.
– На красива жена всичко е простено – отговаря той. – Но ако се разбере, че за подводницата сте узнали от мен, в Берлин ще си имам неприятности.
Привидната недискретност на Кале във връзка с подводницата и френския радиошифър на жаргона на френското разузнаване се нарича intoxication, да обезвредиш врага с фалшива или остаряла информация. След като се любят, Кале й казва, че германците знаят за френския самолет, който превежда по въздух шпиони отвъд германските фронтови линии във Франция. По-късно разбираме, че французите очевидно вече знаят, че германците са разкрили пилота им. Казва й още, че германските агенти носят под ноктите си кристали, които използват за направата на симпатично мастило. Явно негов пореден ход за заблуда на противника.
Като че ли някои „неволно” споделени сведения целят не толкова Кале да провери каква част от информацията достига до французите – той сто на сто знае, че цялата им бива предадена, колкото да затвърди самозаблудата у тази наивна агентка в изпитателен срок, че е успяла да го примами с притворната си безрезервна всеотдайност на германската кауза. И каквато си е, Мата Хари явно отдава моментната му непредпазливост на неустоимата си сила на прелъстителка.
Изглежда, Кале вече й е казал, че я е проучил и че е установил, че преди да тръгне за Париж, същата година с нея се е свързал почетният германски консул в Амстердам с предложение да работи като германски агент във Франция. След време тя признава, че тогава потвърдила думите на Кале. Всъщност напълно възможно е тя сама да споделя това с него, за да го спечели, както вече му е казала и за опозицията срещу Бриан, за скандала с гръцката принцеса, за очакваната през пролетта офанзива и т.н. С все същия стремеж да докаже, че се е ослушвала за важни за германците сведения още преди да замине от Париж, сега тя му казва, че в някои области има недостиг на храни, че у войниците в окопите не е останал и помен от бойния им дух и тем подобни истории, които скалъпва по дочути из Париж слухове и прочетено във френската преса. Явно, макар да не осъзнава кога умишлено залъгват самата нея, Мата Хари си остава сред най-изкусните измамници. След време тя твърди, че преди да си тръгне от дома му, Кале й предложил пръстен, но понеже не й харесал, германският офицер извадил от бюрото си 3500 песети и й ги дал. Уместно би било да не приемаме безрезервно обяснението й защо Кале й дава парите – по-логично е това да е негов пореден ход за заблуда, заплащайки получени от нея „сведения” за Франция. Тъй или инак, тя вече има пари най-малкото да плати сметката си в хотела.
Щом се прибира в „Риц”, Мата Хари написва дванайсет страници – заради особения си почерк успява да побере едва петдесет-петдесет и няколко думи на страница – и изпраща писмото до Данвин в Париж на другия ден чрез френския аташе мосю Анри, тъй като маркиз Паладин отсъства.
Вече има два следобеда стаж като шпионин и, както сама смята, е разкрила две важни сведения: че германците са се сдобили с френския радиошифър и че внедряват в Мароко германски и турски офицери, както и някои по-незначителни като това, че в Берлин знаят за френските въздушни десанти отвъд фронтовата линия и че германският генерален консул в Барселона оглавява тяхното разузнаване там. Повече като че ли няма какво да прави в Мадрид. Време е да се върне в Париж да получи възнаграждението си за според самата нея светкавичния си успех, както и нови инструкции. Време е да поеме към Мориц фон Бисинг, вероятно през Швейцария и Германия, където вече смята, че може да се позове на името на Кале, който да потвърди симпатиите й към Централните сили.
В Мадрид остава още седмица, очевидно да даде време на Ладу след Коледните празници да оцени писмото й по достойнство, както и сведенията, изпратени в Париж от Данвин, и информацията, предадена чрез помощника на Паладин.
За да си помогне във финансово отношение, е приютила един шамбелан от испанския кралски двор на име Диего де Леон заедно с негов политически единомишленик – сенатора Емилио Жуноа. Това познанство би се оказало щастливата й звезда, ако бе успяла да се възползва от продължението му. Наскоро получава писмо от Жуноа, завърнал се в родния си град Барселона. В него той пише, че и той, и кралският шамбелан били посетени от един „френски агент” от Сербер, отвъд границата, който се интересувал защо са били забелязани в Мадрид в компанията на заподозряна във „вражеска на Антантата дейност”.
„Обяснихме му, че за нас Вие сте една очарователна, интелигентна и одухотворена жена и че за политика не е ставало и дума”, пише Жуноа. За двамата политици посещението на френския агент е „изненадващо” и „тъй като сме испански благородници, сметнахме за свой дълг да Ви предупредим”.
Мата Хари отива с писмото във френското посолство, където този път заварва и Паладий. Той я уверява, че не знае нищо за какъвто и да било пратеник от Сербер и че всичко това сто на сто е някакво недоразумение. Простодушната наивност, с която тя показва писмото, със сигурност е накарала французите поне да се замислят относно недискретната постъпка на приятеля им от испанския Сенат.
Вече е готова да се завърне в Париж и да се срещне пак с Ладу. От канцеларията на Паладий отива при френския генерален консул, чийто кабинет е в същата сграда, показва му визитна картичка на Данвин и веднага получава френска виза въз основа на френския си „паспорт”. Три дни по-късно, на 2 януари, отпътува от Мадрид и на 4 януари пристига във френската столица. Както се разбира по-късно, Кале, който няма вести от нея още от Коледа, дотолкова няма представа къде е тя, че смята, че е заминала от Мадрид много по-рано.
В Париж тя възнамерява да докладва, следвайки инструкциите, на полковник Даивин, който ще сложи глуповатия капитан Ладу на място, след което най-сетне ще поеме за Белгия към своите един милион франка – цената на безметежния й живот с Вадим в Париж. Бъдещето й, както сама се изразява след време, „е предначертано”.
Само че връщането й в Париж ще се окаже най-злочестото от всички пътешествия, предприемани от тази безразсъдна и дръзка жена.
Из „Мата Хари”
Книгата може да поръчате тук!
Promoting your website is inexpensive Click Here