Т.Д.: „Не стойте във връзки, в които няма безусловна любов!“

Привет на екипа на този прекрасен сайт,

Понеже се навършва една година от запознанството ни с моя мъж, реших да ви разкажа нашата история. Ако я публикувате в списанието, ще ни направите голям подарък!

Имах гадже от моя клас в продължение на 8 години. В началото беше любов, но вече дори не си спомням защо двамата с него се влюбихме. Имам чувството, че скоро след това връзката ни стана някак инертна. На абитуриентския ни бал го хванах как се целува с друго момиче в тоалетните и бях решила, че това ще е краят. Той обаче не ме пусна. Преследваше ме със заплахи, че ще се самоубие и че не може без мен и аз реших да простя тази грешка. Той стана внимателен към мен, но вече липсваше и доверието, а покрай него – и страстта. Понасяхме се и като че ли това ни беше достатъчно, за да не търсим друго щастие. Липсваше ми да съм влюбена, да имам пеперуди в стомаха, но озаптявах тези свои мисли в името на това, че приятелят ми беше добър с мен. Разбира се, имаше го и моментът, че се страхувах да остана сама.

Преди две години заживяхме заедно и започнахме да градим дом. Вместо обаче това да стопли чувствата ни, започнахме да се караме често за битовизми и в началото на миналото лято вече едва се гледахме. Бяхме резервирали почивка в Албена заедно с други наши приятели. Тръгнах с нежелание и с мисълта, че ми предстои поредното скучно лято.

Една вечер в Албена хванах приятеля си да флиртува с две други момичета в един бар, защото си мислеше, че съм се прибрала в хотела. Побеснях и загубих контрол над себе си. Избягах. Хукнах из нощните пътища, без да съм наясно накъде отивам. В себе си нямах нито телефон, нито пари, нищо. Но не можех да се върна повече при него! Ясно помнех как ме заплашваше при предния такъв случай, че ще се самоубие. Предпочитах аз да се самоубия, но не исках да го виждам повече.

Вървях, напълно обезумяла, по празния път. Постепенно стана студено и много, много страшно. Рядко минаваха коли, а в някои от тях имаше пияни момчета, които ми подсвиркваха в тъмното. Свих се на кълбо и зачаках на един завой да дойде слънцето. Вече се развиделяваше, когато до мен спря кола. Беше ме забелязал и спря... Вцепених се цялата. Казах си, че това ще е краят. Мъжът от колата вървеше много бавно към мен. Нищо по-страшно не ми се беше случвало.

Когато заговори, ме шокира нежният му глас. Внимаваше да не ме изплаши. „Добре ли сте“, попита ме. Още не го бях погледнала, когато бях вече влюбена в него. Вдигнах очи и не можех да повярвам – уж виждах този човек за първи път, а всъщност цялото ми тяло имаше чувството, че го познава отдавна. В очите му имаше нещо средно между страх и нежност. Той също не знаеше как да реагира, в същото време инстинктивно се опита да ме успокои.

Няколко минути по-късно ме приюти в колата си, зави ме със своя суитшърт и ми даде топло кафе от един термос. Нямаше нужда се запознаваме. Ние вече се познавахме.

Разказах му какво ми се е случило и той предложи да тръгна с него. Пътуваше към своя леля, на която трябвало да предаде лекарства и после се връщал в родния си Бургас, където ме покани да остана, докато не реша какво да правя. Последвах го като малка сърна, открила току-що своя спасител. И вече живея с него от една година. Щастливи сме – толкова много, че понякога не можем да повярваме какво ни се е случило.

Преодолявайте страховете си, само това искам да ви кажа, мили хора! Преодолявайте ги, защото докато се страхувате, няма как да бъдете щастливи! Не стойте във връзки, в които няма безусловна любов! Не стойте на място, където нищо не ви мотивира да отворите очи и да сте щастливи, че ви предстои още един уникален ден.

С моя мъж всеки ден е уникален. Това е подарък, на който всеки от нас има право!

Ваша Т.Д.