Ед Кемпър - убиецът на стопаджийките

Ед Кемпер е високо организиран сериен убиец, който се отличава със своята прецизност. Методичен, задълбочен и с коефициент на интелигентност 145.
Той е заловен не заради добра детективска работа, а защото решава да направи подробни самопризнания за всички убийства, които е извършил.

Детството на Ед Кемпер
Като тийнейджър Едмънд Емил Кемпер III, както е истинското му име, застрелва баба си и дядо си. Тази експлозия от гняв и насилие обаче не е нещо ново. От много ранна възраст той демонстрира жесток и садистичен характер.

За ненормалното му поведение обаче има причина, която той разкрива като възрастен. Той е бил изключително зле третиран от майка си Кларнел. Тя била изключително строга с него и гледала на секса като на грях.

Майката на Ед се страхувала, че той може да малтретира сестрите си, затова го принудила да спи сам в мазето на семейната къща. Това отхвърляне, съчетано с развитието на психологическо разстройство, го кара да развие неприязън към жените. Майка му е първопричината за това. Тя го унижава, презира и в крайна сметка го изоставя. Нещо, за което той никога не й прощава.

Ед не се вписва в училище, отчасти поради височината си, която е 2, 06 метра. Благодарение на тези трудности баща му, както и майка му, не искат да се грижат за него. Затова татко му завежда Ед във фермата на баба си и дядо си, за да могат да му помогнат с образованието и възпитанието.

Но това, което Ед открива там, е ситуация, подобна на тази, която е преживял с майка си. Прародителите му също го унижават и се отнасят зле с него. Един ден, след особено гневен изблик, той застрелва баба си и дядо си. Когато шерифът го попита защо го е направил, той отговоря: „Просто исках да видя какво е чувството да убиеш баба“.

Живот като възрастен
След психологически преглед му е поставена диагноза параноидна шизофрения. Той е държан в държавната болница Atascadero - институция, специализирана в настаняването на сексуални и криминални престъпници с психологически проблеми. Ед е освободен през 1969 г., когато е на 21 години.
Третото си убийство той извършва през 1972 г. Това се случва след голям спор с майка му, след който той качва на стоп две студентки - Мери Ан Пеше и Анита Мери Лучеса, под претекст, че ще ги закара до Станфордския университет.

По пътя той отбива по странична пътека към самотно и уединено място. Там ги намушква и отнася телата им в апартамента си. Там ги снима, за да ги запази за спомен. По-късно той осквернява труповете им, разчленява ги и заравя частите от телата им в планината Санта Круз. По-късно той признава, че няколко пъти е посещавал мястото на погребението.

Убийствената вълна на Ед Кемпер
За Ед Кемпър сексът и убийството били неумолимо свързани. Без адекватно получено образование и с психологически проблеми, той развива манията да качва стопаджии.
Жертвите му винаги са студентки от местността. За разлика от Тед Бънди, който бил приятен за окото, в началото почти всички стопаджийки му отказвали превоза. Най-малкото заради твърде високия му ръст, хипи прическата и дългите мустаци. Той обаче изглеждал мил, учтив и добре възпитан, така че защо да не му се доверят.

Той обикалял с колата си в търсене на жертвите си. Неговата кола имала специална функция, предпазна дръжка на подлакътника. Затова при затварянето на вратата се спускало резе, което попречило на жертвата да избяга.

Той е организиран и педантичен убиец, който успява да избегне залавянето, като променя начина си на действие. Освен това той усъвършенства изкуството да води двойнствен живот. Започва работа като пазач и наема стая в Сан Франциско.

Освен това той ходи на срещи със специалисти, занимаващи се с психологически разстройства, за да оценят психическото му състояние. Той успява да ги убеди, че вече не представлява заплаха нито за себе си, нито за другите. Експертите били напълно заблудени. Всъщност в деня на една такава консултация той държи главата на една от жертвите си в багажника на колата си.

Ед обаче знае, че не е постигнал единственото си истинско желание. Това било желанието му да сложи край на живота на майката, която толкова презирал. Освен това той бил наясно, че двойственият му живот е към края си, така че най-накрая я убива. След това той извиква нейна приятелка да дойде в къщата, която също намира смъртта си.

Финалът
Малко след това Ед се обажда в полицията и признава за убийствата. Когато го арестуват, той обяснява много подробно за всички убийства, които е извършил през последните три години, тъй като имал изключителна памет. Обвинява майка си. Той твърди, че с всички предишни убийства просто се е подготвял за крайната си цел: да убие майка си. Поради тази причина, след като изпълни това желание, той се предава.

На 8 ноември 1973 г. щатът Калифорния го осъжда на доживотен затвор. По време на процеса той поисква смъртна присъда, която съдът не отсъжда, тъй като вече е била премахната.
След като се отказва от правото си на условно освобождаване, той се превръща в примерен затворник.