В.М.: "Щастлива съм с моите трима мъже"

Уважаеми приятели от mila.bg,

Сигурно ще втреща повечето ви читатели с моята история, но ги моля само да не забравят, че това все пак е история за любов. Когато се омъжих, бях на 20 – твърде млада, твърде неопитна, твърде наивна за нещата от живота. Моят съпруг е един прекрасен човек, с 10 години по-възрастен от мен, който винаги е бил моя закрила. Никога не съм спирала да го обичам, обичам го до днес, 20 и няколко години по-късно. Нямахме деца, а така и не отидохме да се прегледаме, защото не искахме да знаем чия е „вината“. Решихме, че щом така е речено, така ще си живеем.

Преди няколко години аз срещнах друг мъж. Той е с две години по-млад от мен и срещата ни беше наниз от безкрайно странни случайности. Никога не си бях представяла, че мога да загледам друг мъж и със сигурност бих се присмяла на онзи, който ми кажеше, че мога да обичам друг освен съпруга си. Но съдбата имаше такива планове за мен и тази любов ме завладя по най-неочаквания начин.

Мъжът ми разбра за моята връзка веднага. Аз споделям всичко с него. Бях уплашена и му казах. Той подходи мъдро и ме посъветва да продължа и да видя докъде ще ме отведе сърцето. С младия ми любим имахме много страстна връзка в началото и аз забременях. Съпругът ми не прие новината добре, но това беше разбираемо. Какъв шок обаче за мен бяха думите му на третия ден, откакто научи, че нося детето на друг: „Роди го, ще го гледаме тримата.“

Така моята сага стана още по-сложна. Родих сина в края на едно много красиво лято, в което сутрин се будех до моя съпруг – влюбена и щастлива, а на обед попадах в обятията на моя любовник – отново влюбена и отново щастлива.

Сигурно ме мислите за невероятен егоист и вероятно сте прави. Но аз обичам и двамата си мъже. Те са толкова специални, че след раждането на сина ни установихме график, по който и двамата да бъдат на равни интервали от време с него. От съпруга ми детето получава много знания по физика, история, математика, а с истинския си баща играе футбол, язди коне и пуска хвърчила.

Щастлива съм с моите трима мъже и зная, че това не е най-нормалната приказка за любов. Но за какво друго да става въпрос тук? Какво друго, ако не любов, ни държи вече няколко години в хармонични отношения?

Може би един ден младият ми любим ще намери своята половинка, жената, която ще носи неговата фамилия, но дотогава ще направя всичко, за да му благодаря за щастието, което внесе в живота ми.