М.Р.: „Вярвах, че ще съм вечно сама, докато не ме срещна най-красивата любов“

Скъпа редакция,

Имам банална история, но това не я прави неподходяща за най-хубавите истории за любов, надявам се. Дълго време в гимназията и след това бяха без приятел. Не знаех какво е ласка, какво е да бъдеш влюбен, какво е да те обичат. Моите приятелки ходеха с момчета отдавна, сменяха ги като носни кърпички, а на мен все не ми се усмихваше щастието. Не съм първа красавица, но това че дълго време нямах момче до мен, още повече смачка самочувствието ми. Вече бях сигурна, че ще остана стара мома, когато

срещнах Петър в магазин за строителни материали

Той също беше клиент и по-късно ми каза, че се е впечатлил от разговора ми с консултанта. Покрай това, че никога не бях имала партньор, се бях научила да правя вкъщи всичко сама. А и мъжката работа ми се отдаваше. Петър си помислил, че е невероятно как една толкова крехка жена разбира от толкова груби неща и пазарува тежки материали сама. Настигна ме на паркинга и ме спря. Зададе ми много смешен въпрос: „Извинете, но не се ли познаваме отнякъде?“ Сега ми е смешно, че тогава той не измисли нещо по-оригинално, но тогава толкова нямах самочувствие като жена, че реших, че наистина може да се познаваме отнякъде. Стояхме 15 минути до колата ми и прехвърляхме идеи откъде може да се познаваме. Оказа се, че едва ли има вероятност да сме се срещали преди. Тогава Петър изтърси нещо още по-смешно: „А може би са ви давали по телевизията?“ „Мен?! По телевизията?!“ Честно казано, помислих си, че този мъж всъщност ми се подиграва. Очит ми се напълниха със сълзи, а той се стъписа. В първия момент не знаеше как да реагриа, а после каза: „Защо не? Толкова сте хубава!“

Никой никога не ми беше казвал тези думи. Знам, нелепо е, но това беше моментът, в който аз познах мъжа си. Влюбих се. Разбрах за пеперудите, за онова под лъжичката, за виенето на свят. Само за няколко секунди животът ми се преобърна на 180 градуса.

Петър си спомня, че много се е смутил от моята реакция и му е идело да избяга. Но някаква интуиция не му позволявала да ме пусне така и решил да направи последен опит: „Бихте ли излязла някой път на вечеря с мен?“

С любимия ми си казахме всички клишета на света, но интересното е, че тези прекрасни клишета и на двама ни се случваха за първи път в животите ни. Той никога не беше заговарял жена на улицата и въобще никога не си беше мислил, че е способен на такава смелост. Аз пък никога не бях ходила на среща, никой не ме беше канил, дори за абитуриентската ми вечер.

Излязохме на вечеря, после на втора и се оказа, че макар да не се познаваме, познаваме душите си. Те са много еднакви и говорят на един и същ език.

Женени сме вече от 5 години и няма ден, в който да не благодаря за това щастие! Желая го на всяка една от вас!

Благодарим на М.Р. за историята.