Юлиан Вергов: Аз съм един софийски дришльо, на когото му се е случило едно от най-хубавите неща

- Г-н Вергов, във фейсбук написахте 140 имена на хора от екипа на "Откраднат живот", на които благодарите, след като приключи ролята на вашия герой доц. Банков в сериала. Защо, какви са тези хора?

- Тези хора наистина са 99% от ролята. Не исках да упоменавам кой с какво се занимава, защото исках да благодаря на човека, а не на дейността, която извършва. Не съм имал проблем с нито един човек в екипа, което е странно.

- Защо ви е странно?

- Заради процеса на работа понякога сме си казвали по-остри думи, но сериозен конфликт никога не съм имал. При толкова много хора за мен това е изключително, понеже всички сме различни, всеки е малко или много индивидуалист. Благодаря им, тъй като те надскочиха много това, с което се занимават. Правеха всичко възможно да се случи това, което предлагах. Аз съм актьор, който има свое виждане за нещата. Имам идеи за това как могат да се случат разни сцени и ги обсъждам с режисьора, оператора, с екипа.

Актьорът за мен е творец, не е изпълнител, т.е. ако ти дадат сценария, най-лесно е да научиш думичките. Да, някои не са много лесни.

Тия медицински термини са съсипия

Снимките са много интензивни. Но има една линия на поведение на героя, която трябва да е вярна на ситуацията, да е оправдана - защо той е такъв, защо така става. Понеже различните серии се снимат разбъркано, аз винаги имам един таблет, в който са описани всички сцени. И някакви предложения ми се раждат в главата, които изискват ресурс - да се снима на различни места, друг реквизит, гардероб. Всичките тези хора, които работеха, никога не казваха: "Това няма как да стане".

- Какво променихте в сценария според вашите виждания?

- Ще започна с дребните неща. Смятах, че когато Пепе е болен, доц. Банков трябва да е с черна маска и черни ръкавици. Това е умишлено търсено, а тези неща се намират по-трудно. Розовата униформа в 4-ия сезон също беше проява на отношение. Който разбрал - разбрал, но смятах, че това е важно за борбата с рака на гърдата.

Самото ходене в Германия на доц. Банков беше идея, която се роди в неформален разговор между Христина Апостолова (главния сценарист), Павел Веснаков (режисьора) и мен. Отначало мислехме в една почивка между сезоните да отидем и да заснемем нещо. Но ей за това го харесвам Евтим, защото се пали и се въвлече в цялото това нещо, което изискваше огромен финансов ресурс. Той не се поскъпи да го даде и го направи доста професионално. Имаше екип, който се грижеше за нас в Германия. Аз смятах, че това ще е важно за сериала като цяло. Стана малко по кино, което много ми харесва.

- Случва ли се режисьорите или сценаристите да реагират негативно на вашите идеи за промяна?

- Разбира се, има стълкновения. Не всичките ми идеи се възприемат. Но търсенето, макар и в малкото време, с което разполагаме, е много зареждащо заради това, че не просто снимаш един сериал. В Германия например снимахме по 14 часа на ден с две почивки по 40 минути да хапнем по един вурст. Интензитетът на работа те ощетява, но от друга страна, развива много мисленето ти.

- Какво ще се случи с доц. Банков? Това краят ли беше? Да не би ролята ви да приключи заради други ангажименти?

- Така беше в петия сезон, когато не участвах, понеже имах поет ангажимент. Слава богу, имам доста друга работа. Много обичам това, което правя. Така че, когато поема ангажимент, не мога да го сменя просто ей така.

А от днешна гледна точка на доц. Банков му се случиха много неща, мина през какви ли не катаклизми.

Никога не казвай никога, обаче какво още да се случи?

Те ще го измислят, но аз не смятам, че мога да дам нещо повече. Почвам да се плаша да не се изхабя в тази роля и затова предпочитам да се оттегля сега. Човек не трябва да пресолява манджата, не трябва да досажда на хората.

От друга страна, тази година Националният филмов център отпусна пари за кино и аз имам поети ангажименти, които много ми харесват.

- Какви са те?

- Три филма трябва да заснема. В момента снимам един ("Пепел върху слънцето" - б.а.), предстоят ми още два игрални пълнометражни. И от новия сезон пак към театъра.

- Т.е. както пише по книгите, слизате точно когато сте на върха, за да ви запомнят с добро.

- Не, не е за върха, въпрос на лично усещане е, когато почувстваш, че нямаш повече капацитет в тази роля. Това важи само за сериали. Навремето искаха да продължат "Тя и той", ние казахме: "Дотук", просто защото започваш да се изхабяваш. Не знам дали преценката ми е вярна, но и в "Стъклен дом" беше по същия начин.

- Досега обаче сякаш не се е случвало толкова много зрители да се вълнуват от съдбата на един герой, както се случи с доц. Банков. Имаше масова реакция на съжаление, че заминавайки за Германия, той си тръгва от сериала. Как си я обяснявате?

- Затова благодарих на всички тези хора. Това е комплексна работа и всички някак си се бяхме втурнали да градим този образ.

- Хареса ли ви да сте толкова обичан от публиката? Как се почувствахте, възгордяхте ли се?

- На всеки човек му е приятно, когато почувства любовта на хората, дори на тези, които никога не е виждал през живота си. Не мога да се възгордея от това, защото аз съм просто един софийски дришльо, както се пееше в една песен, на когото, благодарение на Господ, му се е случило едно от най-хубавите неща. Както се казва в едно представление: "Да искаш това, което правиш и да правиш това, което искаш, е изкуство". В тази държава сме пет човека на кръст и няма нужда да се правиш на звезда и на голямата работа - не че няма и такива.

Това, което най-дълбоко влиза в теб, е именно тази любов на хората, защото тя е въз основа на това, което си направил, а не защото си се появил 5 пъти по телевизията. И една маймуна, като я покажеш 5 пъти по телевизията, става звезда.

- Как се снима с дете, как снимахте с Петър? Изобщо не си личеше, че двамата играете.

- Пешко го познавам отпреди, не съм се запознал с него на снимачната площадка. С много смесени чувства, първо, защото го познавам, второ, защото когато почва да играе, на героя му се случват доста нелицеприятни неща. Тука отварям една скоба - Христина и Евтим заслужават адмирации, че са имали смелостта да напишат такова нещо, Евтим да се навие да го снимат и да се изиграе от собственото им дете. И

неминуемо проектираш това, което се случва на героя му, върху детето, с което снимаш

Много е разтърсващо. Преди това, разбира се, е необходима концентрация. Той е достатъчно възпитан, но трябва малко да го посъбереш, защото е разпиляна Гана. А и преди това си снимал примерно забавни сцени, след което идва тази. Симбиозата от всичките тези възприятия много те изхабява. Бягам от това да казвам как актьорите работят с душите си, но наистина ей такива сцени разтърсват и после държи много дълго време.

- Какво става, как ви държи?

- Не може просто да изиграеш ситуацията и усещанията и после нищо да не чувстваш. Държи те и това продължава ден, два, три. В това време ти се налага да играеш представления в театъра, след като свършат снимките.

- Как стават тези превъплъщения, има ли някакви трикове за справяне с напрежението, със сценичната треска?

- Трудно е за обяснение. Има колеги, които треперят преди представление. Докато на мен често ми задават въпроса: "Абе машина, какво става?". Аз не излъчвам притеснение, нито напрежение. Всичко при мен е вътрешно и е въпрос на концентрация. Най-хубавото на сцената е, че прилича на скачане от скала. Заставаш на ръба и когато направиш първата крачка, не може да се върнеш, просто падаш надолу. Същото е и на сцената. Излезеш ли на нея, няма как да се върнеш. И цялото това притеснение изведнъж много рязко секва. Да не кажа силна дума - магия, но може би е точно това.

Примерно в гримьорната има прослушка (театрален жаргон за слушалките - б.а.), в която се чува как публиката влиза в салона. Не понасям преди представление да слушам този шум, напряга ме жестоко. Затова и обикновено идвам в последния момент, предпочитам да седя на тихо, на тихо, на тихо.