Юлиан Вергов: Аз съм един софийски дришльо, на когото му се е случило едно от най-хубавите неща

- Въз основа на това, което се случи, беше най-добре така да си тръгнеш.

- Какво показват тези чорапи?

- Никой. И в текста се казва: "Колко е хубаво да бъдеш никой". Доц. Банков дойде с голям апломб, със свой атестат за изключителен доктор, заяви своето желание да промени нещата. Хубавото е, че някои зрители възприеха този сюжет като: "Дойде с желанието да се случват нещата по един начин, то стана българска работа." Да, де, ама има една мисъл на Джон Ленън, която е абсолютно валидна в тази ситуация - "Животът е това, което се случва, докато градиш планове".

- Напоследък защо влизате все в роли на доктори - освен в "Откраднат живот" бяхте такъв и в "Посоки" на Стефан Командарев?

- Доц. Банков се върна от Германия, в "Посоки" пък героят ми замина за Германия да работи и да търси своето щастие. Различни персонажи са. Просто професията им е идентична.

- Споменахте, че наесен се връщате в театъра.

- Аз не съм си тръгвал, играя всяка вечер.

- Да, но не и с "Трите мечки" - групата, която създадохте преди време с Владо Карамазов и Захари Бахаров. Какво стана, разпадна ли се групата ви?

- И тримата в момента се занимаваме. Аз снимам кино, Захари също, Владо и той снима в "Откраднат живот", има и други работи. Не можем да се съберем да изпием по едно кафе, толкова е натоварена ситуацията.

Не съм виждал дъщеря ми от 10 дена,

което ме побърква. Сега, като свърши филмът, с нея пак ще отделяме време един за друг.

Винаги съм завиждал на световните звезди не за друго, а защото много ми се ще да хвана един проект, да си хвърля телефона и да не се занимавам с нищо друго. У нас обаче не може да стане. Те получават един сценарий, който ще се снима след 6 месеца или след година, концентрират се върху него, в зависимост от изискването към героя или влизат във фитнеса, или напълняват, или нещо друго. Отдават се изцяло на ролята, мислят върху нея и не се занимават с нищо друго.

Дали някой от световните актьори става сутрин, снима, след това отива в театъра да играе, на другата сутрин пак същото.

- Преди време разказвахте с голямо въодушевление за ролята си на Борис Сарафов, за която получихте наградата "Икар". Напоследък имате силна роля в "Бащата" в Народния театър. Коя театрална роля ви е развълнувала най-много досега? Може ли да ги градирате?

- Всяка следваща роля все повече ми харесва. В "Бащата" не е голяма роля, тя е по-скоро гръб на Владо Пенев, понеже представлението е направено за този изумителен български актьор.

По-скоро предпоследната ми роля е тази, която ме занимава най-много в момента - ролята на Басов в "НеоДачници", защото дойде Иван Пантелеев от Германия - човек, който не се е прибирал дълги години в България. Той поставя в много сериозни театри не само в Германия, но и в Швейцария, Китай, навсякъде по света. Световен режисьор е. Срещнахме се, запознахме се. Начинът му на поведение беше възхитителен, човек,

необременен от нашите злободневия,

общувахме и работехме на друго ниво. Да използвам това клише - откри ми нови хоризонти.

- Какво по-различно прави от българските режисьори?

- Работи в по-голям мащаб. Той е човек, който отдавна не е бил тук, и примерите, които привежда, са с неща, които не сме ги чували, не сме ги виждали, с някакви филми, дори тв предавания, друг вид комуникация. Той не познаваше актьорите, само с Радена Вълканова се знаели отпреди.

- Как тогава ви е избрал останалите?

- Беше ходил да гледа разни постановки в Народния театър.

- Поканата към всеки от вас лична ли беше?

- Излиза разпределение в театъра, но той е разпределил тези актьори на тези роли, защото ги е гледал преди това. На пръв поглед е уж малко разпилян, първите репетиции бяха четене на маса, дълго време го запознавахме със ситуацията в България, той говореше за ситуацията в света изобщо. Това, което прави по-различно от всички останали, е, че искаше да изведе някакви глобални проблеми на сцената. Мястото на твореца да изкаже своята позиция е именно на сцената и той успя да го постигне.

Този човек дойде отвън и успя да обедини 12 актьори в една обща цел, които до ден днешен, без Иван да е тука, играят мотамо, както е направен спектакълът. Едно представление винаги малко или много се разкашква в един момент и режисьорът идва да ти набие канчето. След време той гледа спектакъла и каза: "Не сте мръднали в лоша посока, напротив."

Всичките актьори имаме общ чат с него, непрекъснато комуникираме, пращаме му клипове от представлението, всеки вижда какво е написал другият, срещаме се в театъра. Създаде се някаква трупа. Не ми се е случвало досега с толкова хора, все пак това са 12 човека.

- Сякаш сам се изненадвате от тези неща, а толкова години сте актьор.

- Да, изненадвам се. Обичам да го правя. Ставам все по-любопитен към живота и все повече неща ме вълнуват.

- В толкова много филми сте участвали. Хрумвало ли ви е да работите в чужбина?

- Защо?

- Защото можете.

- Ако ми предложат. Снимал съм в чужбина, продължавам да работя и навън, даже сеги ми предстои един проект в чужбина.

- Какъв?

- Филмов. Харесва ми, но тука също има доста неща, които си заслужават. Сега филмите, които снимам, и които ми предстоят, на сценарно ниво и с екипа, който работи за тях, са влудяващи. В този момент веднага за мен остава на заден план невъзможността да се видя с дъщеря ми, приятелите, почивката. Защото нещо друго те тегли, тегли, тегли.

Случвало се е да участвам и в нискобюджетни продукции, отказвал съм хонорари, защото съм виждал, че проектът не може да се случи така, както би трябвало, защото парите са малко. Затова по-добре да се откажеш от хонорара си, да го дадеш за нещо друго в името на тази продукция и това е водещото.

- Колко голямо е самочувствието ви?

- Аз си се харесвам. Имам самочувствието, че съм готин пич, но дотам. Самочувствието в работата не е добър съветник. В тази професия няма "Аз знам, аз мога". Не, това е търсене. Пак казвам, актьорът е творец, не изпълнител. И

самочувствието остава в колата

или на колелото, с което съм дошъл,

а там, на снимачната площадка или театралната сцена се случват други неща. Там няма място за самочувствие, его и т.н. После пак си го взимам, като си тръгна.

- Как ви взеха навремето за сериала "Тя и той" по Би Ти Ви? Знам, че тогава лично шефката на телевизията Светлана Василева е избирала екипа за филма.

- С кастинг. Поканиха ме, отидох. Мисля, че само за "Откраднат живот" съм поканен. Всичко друго е кастинг. Много обичам да ходя, там се излагам повсеместно. Една проверка за самия себе си, държи те в кондиция.

- Кастингите различават ли се помежду си?

- Да. Имало е кастинги с текст, който трябва да изиграеш, други са разговор между теб и режисьора - говоря за чужди продукции.

- Какво разбира режисьорът само от един разговор?

- Поканиха ме на кастинг при Олатунде Осунсанми, режисьора на "Четвъртият вид", в Киноцентъра и той започна да говори за най-различни неща от живота. Пита ме как бих постъпил в различни ситуации, какво съм играл. Започнахме много дълъг разговор, който продължи около час. Накрая излезе филмът, в който нямах реплики. Сцената сигурно е 0,02 секунди и ако мигнеш, няма да ме видиш. Но пък за сметка на това 2 часа правих любов с Мила Йовович.

- На живо?

- Да, пред камера.

- И как беше?

- Беше много интересно, защото това е Мила Йовович, ти си бастун от София, и тя беше притеснена, аз също. Трябваше да го преодолеем, за да се случи на сцената.

- Какво влага актьорът в подобни ситуации?

- Ти си актьор, това ти е професията. За този отрязък от време, в който ще сте заедно, трябва да харесаш този, с когото ще правиш любов. Дори да не понасяш някого, пак трябва да ти хареса. В този момент не си ти, това е героят ти. Героят ти харесва този човек, обича го или не го харесва. После си ти и продължаваш. Малко е трудно, шизофренично звучи, но няма как. Иначе правиш някакви други неща в този живот, не се занимаваш с тази професия.

- Непрекъснато сте на турнета, репетиции, снимки, сцени. Как актьорът съхранява семейния си живот?

- Е, а, де. Нали това говорех. Трудна работа. Липсва, но в моментите, когато си със семейството си, си незаменим. Когато дъщеря ми беше малка, съм прекарвал много време с нея и имаме силна връзка. До ден днешен ни е приятно да сме заедно, да правим щуротии.

- Иска ли да стане актриса?

- Имаше много въжделения - през художничка, музикантка, творчески професии. Сега пък иска актриса. Аз съм против, разбира се, но бих я подкрепил във всичко, както всеки един родител.

- Защо сте против за актриса?

- По принцип жените са ощетени в световната драматургия като цяло. Много по-малко роли за жени има, отколкото за мъже.

- За какво мечтаете?

- Мечтая да снимам филм някога, когато е лято, може и да е зима, хвърлям си телефона и не се занимавам с нищо друго. Само на това се отдавам. Преди време с приятели седим в едно кафене и покрай нас минават камионите на БНБ с парите. И аз казвам: "Иии, да ги имам тия пари". Завърза се разговор какво ще ги правя, ако имам примерно 100 милиона. Казах им, че за 2-3 месеца ще ги наместя. Хванахме се на бас дали мога, като изискванията бяха да не си купувам нищо, да не ги дам за благотворителност или комар, да не ги хвърлям в морето. Мога ли да ги наместя за нещо смислено? Басът беше за бутилка уиски. "Такъв български филм ще заснема, че "Аватар" ще ти се види като "Не се сърди, човече", им казах и спечелих баса.

Тогава наистина се замислих какъв филм искам да направя, ако имам тези пари.

- Какъв?

- Голям, да стане като холивудска продукция. На всички актьори ще събера телефоните преди началото на снимките, ще им бъдат върнати след това. Ще бъдат изцяло отдадени на процеса. Абе, както трябва да се снима.

CV

Талантлив и със самочувствие. Защото има десетки роли - и повечето все качествени - в театъра, българското и световното кино, в тв сериалите. Последната обаче - на доц. Банков, предизвика невиждана зрителска вълна на недоволство и тъга, че героят му си тръгва от “Откраднат живот”. Вергов е на 49 години, обича прекалено много работата си и е щастлив баща на Алена.