Секссимволи, родени от телевизията - втора част

Може би по времето, когато американски журналист първи измисля думата секссимвол за актьор в Холивуд, министърът на културата на СССР Екатерина Фурцева произнася знаменитата си реплика: “В Съветския съюз няма секс!”.

Затова в онези години в американското кино имаше секссимволи, а в социалистическото - заслужили и народни артисти.

Защото във визитката на всеки секссимвол зад океана влизаха и многобройните му любови, похождения, женитби и разводи, а социалистическият морал не търпеше такива волности. Нямаше как във вестниците и списанията да се напише, че българските жени са влюбени и припадат по Апостол Карамитев или че Стефан Данаилов “мокри сънищата” на ученичките.

Е, после “ледът се пропука, господа комунистически идеолози!”, както би се провикнал великият Остап Бендер, и през години като секссимволи бяха титулувани актьорите Иван Иванов, Чочо Попйорданов, Георги Стайков, Христо Шопов, Ивайло Герасков и др.

Да си секссимвол в киното е приятно, но не е лесна работа. Първо, природата трябва да те е създала красив (хубав, чаровен, магнетичен, харизматичен, сексапилен, мачо). Второ, господ трябва да те е дарил с талант, с който да омагьосваш от екрана зрителите и да караш зрителките да се влюбват в теб. Трето, да попаднеш на режисьор, които да ти даде шанс да направиш силни и вълнуващи роли. Четвърто, да не се главозамаеш след първия си успех, а да продължиш да се развиваш от филм във филм. И, пето - да се намери поне един журналист, който да те нарече секссимвол и публиката да се съгласи с него.

Има ли секссимволи българското кино днес и кои са те?

Ако вярваме на писанията във вестници, списания и сайтове - има, и то много. Въпреки че само допреди няколко години българското кино беше в колапс, а новите филми не се радваха на особен зрителски успех.

Откъде тогава толкова секссимволи?

От телевизионните сериали. Да, българските актьори днес стават популярни не толкова от филмите и театралната сцена, колкото от участия в сериали като “Стъклен дом”, “Под прикритие”, “Фамилията”, “Дървото на живота”, “Седем часа разлика”, “Четвърта власт”, “Революция Z: Секс, лъжи и музика” и др.

Ние преброихме седем актьори, най-често определяни като секссимволи днес. Ваше право е да се съгласите с този списък, да задраскате някои от имената или да добавите други.

Ето я “великолепната седморка” от най-актуалните секссимволи днес, подредени по възраст: Юлиан Вергов, Асен Блатечки, Деян Донков, Владимир Карамазов, Захари Бахаров, Калин Врачански, Ники Илиев.

Всичките те са родени през 70-те и 80-те години на миналия век. Всичките (почти) са се снимали и продължават да се снмита в много чуждестранни продукции. И всичките - кой повече, кой по-малко, са станали звезди благодарение на телевизионните сериали.

Динката, както наричат актьора, също дебютира в тв сериал. В нашумелия навремето “Дунав мост” (1999), той се появява в малка роля на барман. За нея си спомня само, че я снимат в билкова аптека на ул. “Шишман” за около половин ден. Но след вече погълнатия сценичен прах в душата на младия актьор влиза и магията на киното.

Деян е от щастливците, чиято кариера в театъра и киното започва по едно и също време и върви възходящо. Обяснението за това се крие в една-единствена дума - талант. През същата 1999 г., когато излиза “Дунав мост”, Донков изиграва ролята на Валмон в постановката “Опасни връзки” на Военния театър и получава “Аскеер” за изгряваща звезда.

През 2001 г. Николай Волев му поверява ролята на ченге с прякор Шерифа в сериала си “Огледалото на дявола”. С Христо Мутафчиев, с когото са приятели от студенството, правят чудесен дует. “Комфортно се чувствах в тази роля - казва Деян. - Наскоро си пуснах сцената, в която ме убиват. Тя е доста дълга и сложна и ме изкефи, че добре съм я направил. Изглежда истинска, достоверна, силна сцена...”

Явно и режисьорите са впечатлени от изпълнението на актьора, защото след това в близо десетина филма Деян играе полицай, офицер или човек от правораздаването: “Подгряване на вчерашния обяд”, “Откраднати очи”, “Изпепеляване”, “Разследването”, “Цветът на хамелеона”, в сериала “Под прикритие” и др.

“Избират ме за полицейски роли, защото може би им изглеждам суров, страшен, по-мрачен, по-ръбат. Може би трябва вече да отказвам такива роли?!”, коментира с усмивка Деян.

“Изпепеляване” (2004) е филм, който заема особено място в творческата биография на Деян Донков. В него той играе ролята на следователя Методи Савов, един истински злодей от страшните времена в края на 40-те и началото на 50-те - годините на среднощните арести и свирепите концлагери. Героят му е първичен тип, който много обича да яде. Храната за него не е само потребност, но и удоволствие, страст. И както лакомо се храни със супа, лук, орехи и каквото там намери, така иска лакомо и наведнъж да изконсумира сексуално Калина, героинята на Параскева Джукелова.

След премиерата на “Изпепеляване” във Военния театър Динката среща Лили Иванова във фоайето. Във филма тя изпълнява песента “Дива луна”. “Вие ли сте Деян Донков?”, пита Лили. “Да, аз съм”, отговаря Деян, леко смутен от близостта на любимата си певица. “Много хубаво изнасилвате...”, казва усмихнато Лили Иванова. И досега Донков смята тези думи на естрадната легенда за изключителен комплимент.

В театралните и киносредите казват, че Деян Донков е като пластилин - добрият режисьор може да направи от него какъвто си иска образ: див и необуздан, хладен, кротък, безчувствен, фин и интелигентен...

“Да, обаче само с моя помощ! - уточнява актьорът. - Ако аз разреша. Ако стане симбиозата между мен и режисьора. Много ми е лесно със Сашо Морфов и Теди Москов, защото те фино усещат нагласата и чувствителността ми. Понякога рамкират свободата на поведението ми, но пък в тези рамки мога да правя каквото си поискам...