Блогът на Станислава много прилича на така ценните тетрадки на мама и баба – от онези, в които всичко изглежда уютно и вкусно. Сигурно, за да струи такава топлинка от нейната „Трохичка не остана“, допринася и спецалната рубрика „Ало, мамо“. Така че, когато ви се приискате да се обадите на мама за някоя рецепта, може да опитате първо да потърсите вдъхновение в блога на Станислава. А пък после споделете и с майка си – всички ние имаме какво да научим едни от други. Ще откриете мястото, където всяка чиния се облизва до последната трохичка, на адрес https://trohichkaneostana.blogspot.com.
Станислава, разкажи повече за себе си – кулинарията не е твоя основна професия, нали?
Да, не се занимавам професионално - кулинарията е мое хоби. По образование съм икономист. В момента съм главен счетоводител в държавна институция. Както става ясно, професията ми е свързана с точност, затова се радвам, че хобито ми е свързано с творчество. Имала съм случаи, когато се прибирам уморена, с мозък, който „още е на работа”, но в момента, в който реша, че ще готвя и огромна част от това напрежение се свлича от мен.
От кого си се учила?
На първо място съм се учила от моята майка. Радвам се, че израснах в дом, в който домашната храна не беше изключение, а нещо обичайно. Радвам се, че майка ми е имала търпението да ми остави достатъчно време, когато съм й „помагала” като дете – да бъркам сместа за кекс, да изрязвам сладки с формички и други такива любими занимания :-). Сега продължавам да се уча – обичам да гледам кулинарни предавания и дори и да не науча конкретна рецепта, винаги мога да науча някаква хитрина. Уча се и се радвам на други момичета блогъри.
Знам, че съпругът ти не е обичал сладко, преди да започнеш ти да го изкушаваш с торти. Разкажи как се развиха отношенията ви в.... кухнята?
Ха-ха. Отношенията се развиха с постепенно опознаване и малки крачки :-) Той не ядеше много неща – не само сладки. Всъщност много по-лесно бих изброила какво ядеше. За мен беше непонятно как може някой да не обича Яйца по панагюрски, или пържени тиквички със сос от кисело мляко и чесън и други семпли български рецепти. С времето той проявяваше любопитство към нещата, които му предлагах и ги опитваше. Харесваше голяма част от тях. Постепенно опознах достатъчно вкуса му, за да зная какво ще му хареса и какво да му предложа да опита. Радвам се, че успях да увелича доста списъка с неща, с които да обича да се храни. Със сладкото стана по сходен начин. Първо му правех само любимия крем карамел, а след това, за моя голяма радост, първо от уважение съм труда ми, започна да опитва и торти.
Имаш специална рубрика за рецепти от твоята майка. Кои са любимите ти нейни гозби?
Рубриката „Ало, мамо” е посветена на всички майки и на всички онези рецепти, които се готвят в огромна част от българските семейства. Майките (понякога и бабите – убедена съм) са тези, които питаме, когато готвим така традиционните за всички ни – пиле с ориз, супа топчета, кюфтета но чирпански и други, защото някъде дълбоко в паметта ни е запечатан точно онзи вкус, който помним като деца и, който искаме да пресъздадем.
Кои са най-ценните уроци? Думата, която бих избрала, за да отговоря на този въпрос е не урок, а усещане. Всяка майка може да научи децата си на правилата за готвене – как се застройва супата, как се вари боб, колко брашно трябва за тестото. Не всяка майка обаче може да остави усещането, което е оставила у мен моята майка – усещане, че домашната храна създава уют.
Имаш ли интерес към здравословното хранене и готвене?
Да, определено интересът ми в последно време се засили. Имам път, по който тръгнах, засега бавно, но за мен е важно не да бързам, а да се движа без да се откажа. Дъщеря ми е още малка и основното мото, което към момента се старая да спазвам е, че ако искам тя да няма вредни навици в храненето, самата аз не трябва да имам такива. Каквото и да говориш на едно дете, че е полезно да се ядат моркови, то няма как да ти повярва, ако самият ти не се храниш с тях. Друго важно според мен е, вървейки по пътя към здравето да не се изпада в крайности. Баланс – най-трудно изпълнимото и най-важното според мен решение.
Има ли нови и модерни продукти и подправки/или пък рецепти, които си открила наскоро и са ти допаднали особено много?
Живея в малък град, което прави по-трудно снабдяването с продукти, които не са масови на пазара. Ако мисля за рецепти, в съзнанието ми изплува спомен колко бях учудена, когато попаднах на рецепта за кекс с … цвекло. Да, цвеклото не е модерно и е познато, но едва ли бихте го свързали с десерт. Не можете да си представите обаче, колко вкусен шоколадов кекс се получи с него!
Ще споделиш ли няколко трика за консервиране на лятото в буркани?
Приготвянето на зимнина ми е по-скоро спомен от детството – лютеницата в бабиния двор, туршиите, компотите, сладката… Между четирите стени на апартамента условията за консервиране са ограничени. Въпреки това вече няколко пъти правихме домашна лютеница на фурна, която много харесваме. Това, без което не оставаме обаче, е почистен, изпечен и обелен пипер, който съхраняваме в торбички в камерата на хладилника.
Кой е продуктът, който нямаш търпение да излезе през есента и какво приготвяш с него?
Обичам есента! Тя е моят сезон! Чакам я с нетърпение заради всичките й цветове и аромати, заради галещото слънце, заради шумът от листата по земята. О, да, все пак говорим за продукти, а аз се отнесох :-) Обичам крушите, ябълките, тиквите – чудесни за кексове и щрудели. А няма ли да се съгласите, че понякога дори само една прясна, сочна ябълка е достатъчна, за да залепи голяма слънчева усмивка на лицето ви :-) 
Кюфтенца с червена леща, сладки картофи и пащърнак
Продукти:
250 г червена леща
2 сладки картофа
1 корен пащърнак
1 морков
1 глава лук
сух естрагон
черен пипер
сол
зехтин
царевичен грис за овалване
Измийте и сварете лещата за около 20 мин. Почистете картофите и пащърнака. Сварете и тях. Отцедете добре излишната вода от лещата и останалите зеленчуци. Смесете ги и ги намачкайте с преса за картофи.
Почистете лука и моркова, нарежете ги на ситно и ги задушете в малко олио/зехтин. Добавете и тях към останалите зеленчуци. Прибавете подправките, разбъркайте и оставете сместа да се охлади за половин-един час.
Застелете тавичка с хартия за печене. Оформяйте кюфтенцата, овалвайте ги в царевичния грис и ги подреждайте в тавичката. Върху всяко от кюфтенце сипете по малко зехтин. Запече ги на около 220 градуса за 10-15 минути. Кюфтенцата си подхождат с кисели краставички, а също и с кисело мляко и чесън.
От тази доза получих 16 кюфтенца. 
Меден кекс с ябълки и орехи
Продукти:
2 яйца
1 ч.ч. светло кафява захар
1/2 ч.ч. течен мед
1/2 ч.ч. олио
1 1/2 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
1 с.л. канела
1 ч.л. микс подправки за меденки
1 пак. портокалови корички на д-р Йоткер
1 ванилия
1 ябълка
5-6 ореха
Чаената чаша е с вместимост 250 мл
Включете фурната на 180 градуса.
Обелете, почистете и нарежете ябълката на кубчета. Почистете орехите и ги нарежете или счукайте леко в хаванче.
Разбийте яйцата със захарта докато побелеят. Прибавете олиото и меда. Смесете сухите съставки в купа и ги прибавете постепенно към сместа. Последно прибавете орехите и ябълките. Разбъркайте.
Намажете формата за кекс с олио и я посипете с брашно. Изсипете кексовата смес и печете кекса за около 50 минути. Наблюдавайте го и ако се позачерви отгоре намалете на 160 градуса.
След като кексът е готов го оставете във формата за 10-ина минути и след това внимателно го обърнете върху решетка, за да изстине. Докато е топъл е много крехък, след това е по-стегнат. Ако го изпечете предишният ден на следващата сутрин е чудесен... а до края на деня може и трохичка да не остане.
Коментари (0)
Вашият коментар