Предполагам, има няколко начина да чуеш историята на Нели. Някои ще си кажат: „Да би мирно седяло, не би чудо видяло"... или друга глупава нашенска „мъдрост". За мен историята на Нели Георгиева е история на израстването и на избора да превърнеш грешките си в подаръци. За себе си и за другите.
На 18 години иначе прекрасното момиче от Несебър мира няма, защото не харесва как изглежда носът му. По онова време беше типично на емоционалните нужди и терзания на децата да се гледа като на лиготии. Въпреки че майката и бащата на Нели също не припознават проблема на тийнейджърката, й помагат с пари за операция. Нели се доверява на лекар, когото вижда по телевизията, но той се оказва самозванец. Ринопластиката на носа й е направена с местна упойка във вехт апартамент. Нели не само не получава мечтания нос, но нещата се влошават. Следват години на лутане, поредица от операции, докато на петия опит, вече в турска болница, Нели успява да сбъдне мечтата си.
Няколко години по-късно тя взима поредното емоционално решение и си слага гръдни импланти. Здравето й е влошено, а лекарите нямат обяснение. След много болка и мъка открива, че причината за всичките й здравословни проблеми са имплантите и ги премахва. Оттогава се посвещава на това да говори открито по темата и създава фейсбук група „(без)Опасна красота". Днес последователите й са над 80 000, а жените, които са се отказали заради нея от поставянето на гръдни импланти, вече са хиляди.
На 18 години правиш първата си ринопластика. Защо?
Човек цял живот допуска грешки и ако спре, значи е спрял да живее. На 18 реших да направя първата корекция, защото не си харесвах носа – каква класика, а? Много силно повярвах, че ако го коригирам, всичко ще ми тръгне. Разбира се, не стана така, даже стана по-зле. Самата операция беше супер несполучлива. Първо беше проведена в един блок в София. Пътувах специално от Несебър да отида при това „велик" специалист, когото показваха по националните медии. Оказа се, че дори няма право да оперира с пълна упойка и ми сложи локална. Тук започнаха първите сблъсъци със системата, защото много млади момичета се лъжат, че когато нещо съществува като практика, то е легитимно. Нашите регулаторни органи не работят и дори да ги преследват, се шири страхотна корупция. Тогава носът ми се изкриви на лявата страна.
След две години реших пак да опитам. Този път при друго „светило". Стана още по-зле – пак асиметрии, изкривени форми. Запознах се с много жени, които имаха перфорации, изкривяване на носни прегради, трудности с дишането. Аз поне тези проблеми нямах. Бях водена от нещо... не знам какво, дали суета или чист инат, фиксидея, не зная.
Може би си вярвала, че ако изглеждаш по-добре, ще ти провърви с момчетата? А може би перфекционизъм, неувереност?
Всичко. Включително начинът, по който си отгледан. Не мога да се оплача, но някои проблеми моите родители не ги разбираха. А е нормално, когато си тийнейджър, да си задаваш въпроси дали си привлекателен. И е важно да има човек, който да ти отговори по адекватен и мил начин, а не да отхвърли твоите притеснения и да ги неглижира. Родителството е цяло изкуство и е лесно да се греши.
Твоите родители знаеха ли за операциите?
Разбира се, аз взех пари първо от тях. Тъкмо бях завършила и нямах доходи. Казах им, че ми е важно и искам да го направя. И майка ми, милата, се прегъна. Много съжалявам за всичко, което й причиних.
Кога получи мечтания нос?
Втората и третата операция също не бяха сполучливи. Фиаско след фиаско. И с мои приятелки, които имаха същите проблеми, отидохме в Турция.
Днес имаш мечтания нос. А имаш ли мечтаната любов?Имам я – синът ми. Иначе не. Ще бъде прекалено опортюнистично да търся причината извън себе си. Зная, че е в мен. Винаги съм поставяла нещата на неправилната основа
никога не съм имала необходимия център в себе си, за да създам качествена връзка.
Може би все още си неуверена?
Да. С бащата на детето ми сме разделени от 2020 година и оттогава не съм излизала на нито една среща. Даже се ангажирам нарочно с хиляди други неща, за да не мисля. Имам вътрешното усещане, че ще стане по-зле, че ще направя същите грешки, че ще объркам нещата, че отново ще се почувствам недостатъчна.
А харесваш ли се в момента?
Да, харесвам се. Аз съм на 40 години и знам, че оттук нататък по-хубаво няма да става. Опитвам се да се приема, че съм такава, каквато съм. По-важно е, че започнах да се харесвам като човек. Това е голямата победа. Изкарах от себе си качества, които не подозирах, че притежавам.
Как се случи това?
В момента, в който претърпях и фиаското с имплантите. Сложих ги през 2012 г. По пътя към съвършенството реших, че имам нужда и от тях. И започнаха доста неприятни здравословни проблеми. Бях зле в продължение на две години. Едно безспирно мъкнене по кабинети, лекари, прегледи. И всички ме пращаха на психолог.
Започна със страшно виене на свят. Получих тревожност, дойдоха паник атаки, започнаха проблеми с храносмилателната система, с отделителната. Постоянно бях с разхлабени черва. Загубих тегло. Чувствах, че не е от стрес, а че нещо се случва с тялото ми. Когато забременях, симптомите изчезнаха като с магическа пръчка и ми светна лампа, че проблемът е вероятно хормонален. Когато отбих бебето, бавно започнаха да се връщат. И пак тръгнах по лекари. Започнаха и сериозни мигрени – по няколко дни бях на легло.
На един абсолютно рутинен преглед на гърдите се видя, че единият имплант е спукан. Но моят хирург отсече, че няма проблем. Влязох в интернет да проверя с какво да ги сменя и
за първи път се сблъсках с понятието Brest implant illness
Слушах една австралийска инфлуенсърка и всички симптоми се припокриваха. На секундата знаех, че ги махам.
Когато се събудих от упойка, се чувствах прекрасно. Все едно това, което те е убивало, го няма. Все едно си поемаш дъх отново. Оттогава не съм имала нито една мигрена, паникатаките изчезнаха.
Тогава ли създаде групата „(без)Опасна красота"?
Първо бях много ядосана – на себе си, на лекарите, на системата, на имплантите. Започнах да пиша масово по всички групи: „Хора, знаете ли, че има такъв проблем и че тези импланти са много опасни? Те създават хронична инфекция, която не е адресирана години наред, и касае цялото тяло..." Започнах да пиша навсякъде, докато накрая не реших да си направя моя група, където да говорим главно за тези проблеми. Да се следим за симптоми и т.н.
Очакваше ли толкова хора да те последват? В момента са над 80 хиляди.
Не. Аз имам един маниер на водене, който е доста скандален. Когато вдигна шум, когато съм рязка и крайна, хората забелязват. Започнах да провокирам лекарите. И много жени чуха.
Усещаш ли промяна в нагласите? Стана ли модерно да се махат имплантите?
Лекарите използват тази дума – „Хайде сега ще ги махнем, модерно е да са малки". Не е мода. Нито една жена няма да се лиши от гърдите си или да ги намали с три размера защото е мода. Това е символ на женствеността, който не подлежи на мода. И е много труден психологическият момент, когато жената решава да постави себе си и здравето си на преден план пред суетата. Мъжете не го разбират. Много рядко виждам емпатия у тях по темата. За мен не е мода. Притиснат си до стената, за да вземеш това решение.
Трябва ли да бъдеш интелигентен, за да разбереш, че е по-добре да нямаш гръдни импланти?
Не. Много интелигентни жени имат нужда от този тип валидация. Интелигентността според мен няма общо с вътрешните травми, които носиш. Може да си много интелигентен, но да не намериш начин да ги адресираш. А има жени, които не са толкова интелигентни, но имат самочувствието да не им трябват големи гърди и да се чувстват добре в кожата си.
Заради харесването на мъжете ли е всичко?
Да и се ядосвам много, че жените не го казваме в прав текст. По-слаба ли те прави да си го признаеш?! При жената е много силно свързано харесването на себе си с валидацията от другия пол.
На колко жени успя да повлияеш, за да не слагат или да махнат гръдните си импланти?
Много са. Почти всеки ден ме спира някоя жена, ей така, в магазина, да ме поздрави и да ми каже, че заради мен не си е сложила импланти и е много щастлива от този факт. Смятам, че са хиляди. На 90 процента съм повлияла да не слагат. Има едни 10 процента, които ще сложат при всички случаи.
Наскоро стартира инициатива в полза на фондация „Даная". Призова хората да тагнат любими инфлуенсъри, които да подарят вечеря със себе си, а събраните пари да се дарят на фондацията. Имаше ли успех?
Нула. Много съм разочарована. А идеята дойде от известна българска инфлуенсърка, която изкара пари, като вечеряше със свои последователи. Реших да го направим в групата, но с благотворителна цел.
И паднах много от високо. Защото каузата за мен е безусловна - да имаме детска болница
По-малката цел бяха рокадите в Пирогов, защото някой не си е свършил работата и трябва да подаде оставка. Но голямата цел е да се даде гласност на проблемите в детското здравеопазване и да лобираме за детска болница. Казах си, че няма човек на този свят, който да не прегърне тази кауза. Само Ивайло Захариев и Александрина Станева се отзоваха.
Основното ти занимание е астрологията. И сякаш днес си се насочила повече да даваш навън – за жените в групата, клиентите в астрологичния кабинет, благотворителността. Даването ли е безопасната красота?
Да! Идва момент, когато, като се погледнеш в огледалото, искаш да се харесаш заради човека, който си. Защото обвивката е преходна и временна. И ако няма нещо друго, което да те накара да имаш самочувствие на добър човек, какво остава?! Да, правя го за себе си, съществува егоцентричен момент. Всеки, който иска да даде нещо навън, има потребност. То не е чисто алтруистичен акт. Но ако се чувстваме добре, когато правим правилните неща, нима е лошо?!
"Вдъхновителки" е кампания на "24 часа" и MILA.BG, която събира историите на обикновени жени с необикновения талант да мотивират и вдъхновяват другите. Жени, които умеят да променят средата. Жени, които умеят да движат напред други жени. Жени, които са мотор за подкрепа и мощно личностно израстване.
Кампанията "Вдъхновителки" се осъществява с подкрепата на Еucerin.
Коментари (0)
Вашият коментар