Владо Пенев на 60: Посветих ролята си в "Откраднат живот" на втория съпруг на майка ми

Който го е гледал в образ - дали на малкия екран, на театрална сцена или на кино, се е уверил, че Владо Пенев е един от най-талантливите български актьори днес. Така че за никого не е чудно, че именно с нова роля в премиерна постановка той решава да отбележи 60-та си годишнина на 24 октомври. Избира това да е “Бащата” - една от хитовите съвременни пиеси, която се играе и по световните сцени.

- Днес ставате на 60 г., как се чувствате, г-н Пенев?

- Идеално.

- Защо точно с постановката “Бащата” решихте да отбележите рождения си ден?

- Сетих се, че такава кръгла годишнина трябва да бъде отбелязана като по-специална от всички останали рождени дни. По-специалното е това, че този път ще се опитам

не аз да получавам

подаръци от хората,

които ще дойдат на

рождения ми ден,

а аз да им подаря

едно представление с моите любими колеги и съратници, с които сме заедно в него. Разбира се, със съдействието на Народния театър, който беше така любезен да организира всичко това. За мен това е сбъдната мечта – с любими колеги в текст, който много ми харесва и ме вълнува, да преживеем заедно час и половина с публиката юбилея ми. “Бащата” в момента е хит навсякъде по света. В Белгия премиерата на представлението е на 23 октомври.

- Символично ли избрахте “Бащата”?

- Не, просто такова е заглавието на пиесата.

- Доколко важен е образът на бащата във вашия живот?

- В моя личен живот бащата е отсъстващият. Аз не познавам баща си, защото той е починал от рак на белите дробове, когато съм бил на 4 месеца. Майка ми много ми е разказвала за него, имам представа и образ на баща ми. Той е бил журналист в тогавашното “Земеделско знаме”. Така че бащата за мен наистина е суперважен, защото още от детската си възраст, когато човек формира себе си, тази липса е създала някакви допълнителни съпротивителни сили, психологически компенсации, които са ме обогатили. Дълго време смятах, че е несправедливо, не е хубаво съдбата да направи така с мен, но си мисля, че това е изградило у мен някаква сила на характера. Поначало се опитвам дори от неуспехите, от лошите неща, които се случват в живота, да извличам максимална полза, да ги превръщам в позитив.

- Много неща – той е бил изключително чаровен човек, бохем, много красив. Починал е на 38 г. Маргарита Дупаринова, светла ѝ памет, го е познавала много добре и винаги, когато ме е срещала и е гледала пиеса с мое участие, ми казваше: “Много си добър, да, но баща ти – той беше нещо изключително!”. Не ми беше много приятно, ако трябва да бъдем честни. Оставил е у хората, които са го познавали, изключително впечатление. Той е бил много добър оратор, пишел е хубаво. Радой Ралин, с когото са били близки, ме видя, като бях 5-6-годишен. “А, ти си на Кольо синът!”, ми каза. Видя ми се, че сякаш ме заплашва. После се обадил на баба ми и ѝ казал: Видях на Кольо сина – той му е одрал кожата. Казваха, че много приличам на него.

- Посветихте ролята си в “Откраднат живот” на втория съпруг на майка си – проф. Асен Бонев. Той какъв човек беше?

- Да, той беше светъл и духовит човек, изключителен специалист – страхотен кожен лекар и прекрасен преподавател и педагог, всички негови студенти го обичат. Той лекуваше известни хора, но поради това, че се пази лекарска тайна, никога не използваше имена, но разказваше случки, от които можеш да си направиш някакви изводи – поне да си фантазираш. Никога не си е позволявал своеволия с лекарската професия. Беше изключително грижовен към майка ми, мен и сестра ми.

- Аз бях на 20 г., а сестра ми – на 28 г. Майка ми искаше да израснем с мисълта, че ние имаме баща, не е тук, но е човек, когото ние да уважваме и почитаме. Сестра ми имаше визуален спомен от него, тя е била на 8 г., когато той почина. Светла ѝ памет и на сестра ми. Говоря само за починали около мен.

- Тъжно е, че повечето ви близки ги няма.

- Животът е така. Аз

вече имам по-философско

отношение към смъртта

– не се плаша от нея

- Страхувате ли се, че остарявате?

- Не, аз не се страхувам и не остарявам – в чудесна кондиция за възрастта си съм. Не си въобразявам, че се подмладявам. Просто не остарявам.

- Защо беше толкова важно да отбележите 60-ия си рожден ден?

- Предният юбилей, когато станах на 50 г., случайно бях на турне със “Сфумато” и “Мъртвешки танц” в Париж. На 24 октомври играехме в рамките на Есенния салон на изкуствата в един страхотен театър. Тогава обявих, че за следващите 50 г. се раждам парижанин. (Смее се.) Сега за 60-ия ми рожден ден съм тук, но го отбелязах с татуировка, каквато за първи път си направих.

- Вие ли избрахте режисьора и другите актьори в “Бащата”?

- Не, режисьорът Диана Добрева си е от Народния театър, тя е изключително подходяща за това представление, защото нейният баща, светла му памет, имаше същия проблем като героя в пиесата. За нея това не е поставяне на едно представление, а животът – нещо, което я е вълнувало в продължение на години. Иначе, да, помолих колегите, които са в това представление, да участват. Те са хубави роли, но не толкова големи, колкото бихме очаквали към таланта и възможностите на Мария Каварджикова, Юлиан Вергов, Теодора Духовникова, Радина Кърджилова. Всеки от тях е в състояние да изтегли сам едно представление, да е негов център, а в случая те имат функцията по-скоро да помогнат пиесата да се случи като цяло. Беше коректно от моя страна да ги помоля и съм ужасно щастлив и благодарен, че се съгласиха и го направиха с всичкия си талант и цялото си сърце. Доволен съм от това, което се получава.

- Вашата дъщеря Яна ще бъде ли в публиката на 24 октомври?

- О, да, ще дойде с приятелки.

- Вярно ли е, че вие сте я отказали да става актриса?

- По-скоро не направих нищо, за да възбудя интереса ѝ към професията. Предпочитах да я държа настрана. Когато беше на 6 г., ѝ позволих да участва в “Три сестри” по Чехов, не беше тръгнала още на училище. Тогава разбра, че това е работа, а не само крайният резултат, който хората виждат. Сама се отказа, но тя сама видя колко тази работа е ангажираща, колко ме няма вкъщи, колко е обсебващо и не ти дава възможност да се забавляваш, да отидеш там, където би искал. Актьорската хигиена е важна, не можеш да си позволиш да отидеш на купон, при положение че на другия ден имаш репетиция и вечерта – представление. Не можеш да се отдадеш на семейството си, да речем. Да излезеш с него събота и неделя, да отидете на пикник, защото аз нямам събота и неделя. За актьорите това са си чисто работни дни. През лятото, когато театрите са затворени, повечето снимаме или ходим по дублажи.