Силвия Лулчева вдигна прави мъже и жени на церемонията “Вдъхновителки” - това са 18 прекрасни българки, за които “24 часа” и mila.bg разказват от година.
Актрисата благодари на своята вдъхновителка Весела Тотева. Продуцентката от Нова телевизия почина внезапно преди дни на 45 години.
Весела преди години се измъква от зависимостта от наркотиците и работи с ученици срещу дрогата. Тя написа книга, по която бе заснет филмът “Доза щастие”. 
Ето думите на Силвия Лулчева, разплакали и мъжете:
Може да ви наричат всякак. Вдъхновителки, магьосници, героини, красавици, мултитаскинг майки... За мен е важно, че сте нормални, че сте истински, че сте живи.
Че не сте някакви свръхамбициозни женища, които се борят на всяка цена за нещо, което невинаги съществува и което никога няма да стигнат.
Радвам се, че сме се събрали не за да обявим на мъжете двубой по канадска борба. Радвам се, че всяка една от нас е предимно жена и тук не е някакво феминистично сборище на вещици. Затова ви благодаря, че ви има. Но
не всеки ден е
такъв – пълен с
радост,
със споделени емоции, внимание под светлините на прожекторите. Има и не такива дни.
В един не такъв ден, прибирайки се към вкъщи, или по-скоро прибирайки остатъците от смазаното себе си към вкъщи, се колебаех дали да вдигна телефона на приятелка. Вдигнах, за да чуя съвсем нормално, тихо, ненатрапчиво, дори безпричинно “Благодаря ти, Силве!”.
Тогава си дадох сметка, че имам много приятелки, на които не съм го казала. Не защото смятам, че не е нужно, а защото отлагам. Като всички вас търча и гоня срокове, правя планове... Дали се сбъдват, или не, няма значение, но смятам, че винаги има време да благодаря, докато дойде момент, в който е ненужно.
Няма кой да го
чуе и е ужасно
тъпо и тихо
Затова се самопоканих и исках да номинирам жена, на която не благодарих. Не за да окъпя съвестта си, а защото знам със сигурност, че тя заслужава да бъде една от вас.
Преди две седмици на 45 години почина моята приятелка Весела Тотева. Да, тя наистина е вдъхновител с цялата противоречивост на наистина сложния ѝ духовен път. Сега започвам да благодаря.
Весела, благодаря ти, че се откопча от хероина.
Благодаря ти, че замени тая зависимост с работа и стана професионалист, на когото всяка телевизия би възложила най-сложния ефир.
Благодаря ти, че измина хиляди километри из страната, за да се срещаш с ученици и да им говориш колко страшен е адът на наркотиците. Благодаря ти, че си майка на две прекрасни деца, които са твоето обяснение в любов към живота. Благодаря ти, че вярваш повече в мен, отколкото аз самата вярвам на себе си. Благодаря ти, че не беше лактесто амбициозно женище. Благодаря ти, че не превърна женствеността си в разменна монета на пазара на труда и кариерното израстване.
Благодаря ти, че прие Бог в сърцето си и че тихо и ненатрапчиво вървеше по стръмното.
Благодаря ти за смелостта да си тръгнеш, когато любовта е свършила.
Благодаря ти, че не ни позволи да се изпокараме на темата “България е тъпо място и трябва да спасим децата си оттук веднага”.
Благодаря ти, че когато смъртта изсвири последния съдийски сигнал за теб, ми даваш възможност за дузпи, които ще отбележа заедно с тези прекрасни жени и ще може да те оборим, че тук, на тази географска ширина, има достатъчно магьосници, достатъчно вдъхновителки. Достатъчно нормални жени, които да отглеждат децата си в нормална държава.
Мили дами, благодаря ви за честта и за повода да си сложа рокля и високи токове, да ви благодаря силно, да ви благодаря шумно.
Да ви помоля да си носите хубавите рокли и високите токове, защото мазолите на душата болят много повече.
Весела Тотева – момиче с характер и кураж, което просто искаше да бъде щастливо и да има сладкарничка за шоколад, наречена “Хапки живот”. Може и да не пляскаме,
важното е да
не оставяме
роклите си
неизносени...
Знам колко много усилия ви коства да бъдете това, което сте. А всеки ден на улицата с триста километра в час, от наркотици, от зависимости изчезват децата ни по най-бързия път с най-бързия влак.
Знам, че всички се борим по някакъв начин. Това е кауза. Тя неслучайно се казва Весела. Шоуто трябва да продължава, но не с цената на децата ни. Благодаря ви!... Тя нямаше да ми позволи да направя това. Щеше да ми каже, че съм over emotional (прекалено емоционална – б.р.), over dressed (прекалено наконтена – б.р.), но аз съм готова и за това да споря с нея.
Аз не знам дали съм вдъхновител и дали някога ще застана тук като наградена. Аз работя професия, която по-скоро ме слага при възбудителките и това много ми харесва. Ужасно горда се чувствам, че мога да ви срещна тук, да ви виждам, да ви има. Искам да бъда ваш войник, искам да ви служа. Вие сте моите генерали. Благодаря ви, момичета!
Коментари (0)
Вашият коментар