Маги Пашова: Трябва да следваш не сигурния път, а собствения

"Казвам се Маги и вече повече от 9 години се занимавам с темата хранене." Така започва представянето й на нейния сайт magipashova.com. Всъщност финото и усмихнато момиче, което така скромно представя себе си, има десетки последователи в социалните мрежи и е вдъхновило голям брой семейства да се обърнат към здравословния начин на живот. Маги Пашова не просто се занимава с темата за храненето, тя е човекът, който знае за храненето в дълбочина и ежедневно предава тези знания на читателите в своя блог.

Маги е възпитаник на канадския Институт за холистично хранене, автор на две книги и един от посланиците за България на глобалното движение Food Revolution, чийто създател е Джейми Оливър. Всяка нейна публикация, всяка снимка и рецепта се поглъщат жадно с детайлите, а преди месец тя и фондация "За храната" успяха да увлекат по идеята за по-здравословен живот деца из цяла България. На прага на кампанията "Ден на революция в храненето" Маги написа във фейбсук: "Днес и утре близо 3 000 деца в цялата страна ще приготвят вкусни рецепти с плодове и зеленчуци. Това е най-голямото събитие за здравословно детско хранене, органзирано в страната! И като си помисля, че всичко започна в едно малко заведение за полезни храни, когато 3 майки седяхме на една маса и си казахме: ако искаме промяна, трябва да направим нещо!"

Маги Пашова не за първи път превръща намерението в реализирана мечта. Преди години осъществява генерална промяна в професионалния си път и до днес, проект след проект, целеустремено крачи след шепота на сърцето си. Тя е не просто вдъхновител, тя е събудила желанието за промяна у други жени, които самите вече са вдъхновителки. Само времето ще покаже колко мащабен ще порасне ефектът от пеперудената й сила.

При нас, жените, промените обикновено идват с кризи, стигаме дъното, разбираме, че няма път назад и че трябва да сменим посоката, за да оцелеем. Повечето жени правят сериозна кариерна промяна след тежко заболяване, след загуба на близък, на любов или след друго травмиращо преживяване. Преди това като че ли не ни достига смелост. Страхът от неизвестността ни държи в прегръдката или по-скоро в капана на измамната сигурност.

Аз успях да направя моята промяна, без да дочакам кризата, но съм убедена, че ако се бях забавила, ако бях продължила по стария път, кризата щеше да дойде. Това е вселенски закон. Познавам твърде много жени, минали по този път, и историята винаги е една и съща, само нюансите са различни.

Тази история винаги започва с един вътрешен глас, който те пита коя си и какво правиш с живота си. Най-напред е само шепот, който се опитваш да игнорираш. Понякога дори успяваш, но с времето гласът започва да крещи. И може да ти изкрещи с някоя депресия или друго психично разстройство, с автоимунно заболяване или с рак. Защото в основата на всички тези модерни социално значими заболявания стои някаква емоционална дисхармония и неудовлетвореност. Специалистите по психосоматика го обясняват добре.

Аз се вслушах в шепота, който ми казваше: "Ако сега не промениш нещо, преди да навършиш 30, после ще ти бъде много трудно." Просто моят момент беше тогава. При други може да дойде по-рано или по-късно. Важно е да бъдем искрени със себе си, да се вслушваме във вътрешния си глас и да се доверяваме на интуицията си. Колкото и трудно да е това!

- Какво е необходимо, за да направиш този "скок" в неизвестността?

- Генералният проблем на хората от моето поколение е, че като ученици и студенти не бяхме чували за кариерно ориентиране. Никой не ни помагаше да открием силните си страни, да развием способностите си, да следваме интересите си. Когато след гимназията трябваше да кандидатствам, се съобразявах не с това какво искам да уча, а с това какво според тогавашните разбирания би ми осигурило добра работа. И отново според останалите в крайна сметка имах "добрата работа", но това просто не беше моята работа!

Истина е, че е много трудно да направиш скока от сигурността в неизвестното. Не съм сигурна дали щях да го направя, изпреварвайки кризата, ако нямах подкрепата на партньора ми и бъдещ баща на детето ми. Той е човекът, който тотално преобърна представите ми и ми показа как трябва да следваш не сигурния път, а собствения си път. Малко след като се запознахме, той каза "не" на изключително съблазнително предложение за работа в голяма холандска банка заради желанието си да се върне в България и да изгради собствена компания. Постигна го с цената на много усилия и много труд, а аз имах възможност да гледам и да се уча.

Някъде тогава осъзнах, че

да правиш това, което искаш да правиш,

не означава, че непременно ще ти е лесно

Днес от собствен опит мога да кажа, че да следваш пътя или мечтата си, често пъти е трудно, че изисква много отдаденост и решимост, че има тежки моменти, че понякога падаш и че боли, че има съмнения и разочарования, че иска жертви, и че въпреки това си струва, ако това е твоето нещо!