Историята на Ева Тонева е с холивудски сюжет

Нейната история е като холивудски сюжет с Джулия Робъртс в главната роля. Млада, току-що омъжена жена се проваля чаровно с чифт прегорели яйца в първата сцена. Тя и мъжът й заспиват под звука на къркорещи стомаси същата вечер. След няколко сцени младата невеста е запретнала здраво ръкави и бори заплахата от гладна смърт в семейството с олимпийско усърдие. В малката квартира в чуждия град няма дори хладилник. На героинята се налага да прави кулинарни подвизи по три пъти на ден, за да може да сервира прясна храна на децата и съпруга си. Постепенно тя се задълбочава в заниманията си и дори започва да снима някои от най-добрите свои попадения и да ги показва в кулинарен форум.

Мъжът й не след дълго съзира, че тук става въпрос за необикновен талант и й сервира мечта – подхвърля й, че тя може да се занимава професионално със стайлинг и заснемане на храна. В първия момент героинята се забавлява от сърце с щедрото му предложение, уверена, че той силно преувеличава прехласването си. В същото време започва да чете за фууд стайлинга и фууд фотографията и кротко, но смело експериментира в малката си кухня...

Във финалните сцени децата вече са големи, героинята е популярен кулинар в страната си, кухнята й – далеч не толкова малка, а един ден тя открива случайно, че американско издание я е поставило на четвърто място в света на фууд фотографите. Това е сбъднатата българска мечта на Ева Тонева – вдъхновител на десетки и призната за четвъртия най-добър фотограф на храна в целия свят.

Днес тя празнува рожден ден. Припомняме ви един наш разговор с нея.

Съвсем случайно научих за това. Става въпрос за американско издание и изненадата ми беше огромна, защото дори не знаех за тази класация, а още по-малко, че в Щатите са забелязали работата ми. Един ден ми изпратиха линк със статия за най-добрите в света. И хоп - номер четири – Ева Тонева! Учудването беше страхотно. Бяха ме открили чрез сайта ми и социалните медии.

Кои бяха другите в тази класация?

За мен повечето бяха непознати имена, защото от години умишлено не следя чужди кулинарни блогове. Взела съм това решение, за да съм сигурна, че няма да копирам подсъзнателно стайлинг идеи. В никакъв случай не бих си позволила да повторя нечий чужд кадър. Колкото и човек да се опитва да избяга от това, гледането на снимки и на стайлинги на храна оказва влияние. Стремя се да съм напълно откровено в работата си и всичко да е изцяло мое, авторско.

Храната има своята специфика и трикове за заснемането. На практика изобщо не е лесно. Например при фотографирането на супи е много трудно да се пресъздаде структурата им. Необходимо е съответното осветление, има и тайни при самото заснемане, а да не говорим колко решаващ е стайлингът.

Не е едно и също да направиш таратор, за да го консумираш вкъщи,

и за да го снимаш като за реклама

При заснемането краставичките трябва да са на повърхността, иначе ще се вижда само едно бяло петно в чиния.