Михаела Георгиева: Намираме се в пандемия от самота

• По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш мрака, убедена е Михаела, която е превърнала раните си в криле

Историята на Михаела може да бъде историята на всеки от нас. Като малка израства в  прекалено строга среда, която заедно с липсата на единия родител ѝ причиняват поредица от психологически травми. Вследствие на това „наследство" попада на съпруг, който задълбава още по-дълбоко в раните. Тя не се чувства щастлива, разбрана, чута, обичана.
Но вместо да потъне още повече, Михаела се осмелява да се изтласка от дъното. Развежда се и си дава време, за да събуди силата и потенциала си и да избере нов път. Дава си шанс да намери онази любов към себе си, която никой до този момент не ѝ е давал.

По онова време среща момичетата от фондация Emprove, които работят в подкрепа на жени, излезли от токсични отношения. Сред тях  намира сродни души, сестри, с които е близка и работи и до днес.

Въпреки че има успешна кариера в големия корпоративен свят, Михаела избира да продължи по друг път – по-труден, но смислен и осъзнат. Тя учи за коуч и кариерен консултант и днес в своята практика помага на хората, които са на кръстопът, да вземат най-доброто за себе си решение. Освен това е ментор в Emprove и още няколко организации. Казва, че е благодарна на майка си, че я е направила още по-чувствителна, защото това ѝ позволява да бъде емпатична и да знае как да подкрепя онези, които имат нужда. Не се страхува от уязвимост, защото се е свързала с усещането си за себестойност. Нещо, на което успешно учи днес и други.

Кога осъзна, че семейната среда, в която си израснала и която сама наричаш нездравословна, те е наранила и изградила едновременно?

В голяма част от живота си вярвах, че нещо не е наред с мен. Това, естествено, се пренесе във връзките ми. До един момент, когато след развода ми през 2018 г., осъзнах, че трябва да поработя върху себе си. Започнах да се вглеждам, да откривам различни инструменти, с които да работя върху чувството си за собствена стойност, и се трансформирах вътрешно. За да изляза от вярването към себе си, сформирано още в детските ми години, и по друг начин да вляза в следващата си връзка. Успях да свърша всичко това за по-малко от година след раздялата с бащата на детето ми. Сега съм в една прекрасна, подкрепяща, здравословна връзка. Усетих, че искам да предам от опита си и на други жени, защото вярвам, че е по-добре човек да запали свещ, отколкото да проклина мрака.

Как стана едно от момичетата на фондация Emprove?

Моя приятелка беше споделила тяхна публикация в социалните мрежи. Мисля, че беше във връзка с жените сървайвъри (б.а. Жените сървайвъри на Emprove са преминали през ада на токсична връзка и помагат на други да излязат от такава). Получих много силно желание да разпитам каква е тази организация. Бързо се припознах в мисията им и им писах. Оля (б.а. Оля Минева е начело на фондацията и е била част от кампанията „Вдъхновителки") ми отговори още същия ден и веднага усетих по гласа ѝ, че е много мил човек, което е важно за мен, че гори за каузата. Видяхме се, харесахме се и усетих всички момичета като сестри. Ментор съм и в други организации, но това, което ме задържа плътно при тях, е точно този сестрински дух и общността.

Какво излекува там?

Моя предишна травма, която е свързана с предателство от близки приятелки. Сред момичетата в Emprove  усетих безкористна подкрепа и любов. Покрай тях трансформирах целия си приятелски кръг, защото за мен е важно наоколо да има добри жени.

Кои за теб са най-важните теми в живота на съвременната жена и за кои от тях липсва разбиране в обществото?

Работя с много жени – главно от големия град, с добри финансови възможности, с установен кариерен път, със сериозен приятелски кръг. Това е моята извадка. Повечето теми са кариерни, но засягаме и теми от личния живот. Те са жени, които искат да се чувстват добре и на работа, и вкъщи, да са финансово по-независими, а в същото време ги е грижа страната да върви напред.

Но понеже работя и с мъже, мога да ти кажа коя е най-често дискутираната тема изобщо. Повечето мъже и жени не са удовлетворени професионално и не са наясно какво точно искат да работят в бъдеще. Мисля, че пандемията допринесе за това. Темата баланс-личен живот също наболя покрай коронавируса. Освен това хората прегарят по нов начин – заради комуникацията от разстояние, чатовете, това, че на работното си място се чувстват невидими. Нуждите на хората се променят, а не всяка организация се адаптира към техните нужди своевременно.

Какъв е този нов тип прегаряне?

Според мен идва заради размитите граници, особено за хората, които работят от разстояние – кога свършва работният ми ден и кога е време да затворя телефона и лаптопа. На хората им става все по-трудно да се „изключат". А стресът, който идва отвън, не е никак малък – войните, икономическата нестабилност и т.н.

Това е парадокс - хоум офисът ни прави работохолици, така ли?

Много зависи от личностния профил. На по-интровертните им е по-добре, когато работят от вкъщи, защото имат повече тишина, възможност да се съсредоточат, а и не държат да комуникират с колегите си. Вторият парадокс е, че на други хора, които работят от разстояние, им липсва комуникацията и започват да изпитват хронична самота.

Толкова сме свързани през всички мрежи, телефони, техника, а всъщност все повече хора сякаш се свързват по-трудно на духовно ниво. Забелязваш ли този парадокс също?

Да, има го и дори намирам, че сме свидетели на пандемия от самота. Заради технологиите комуникацията е станала по-кратка и липсват емоции, защото не виждаме изражението на човека отсреща. Не усещаме, ако прекрачваме граници. Гоустингът се засилва – пишеш си с някого и после той изчезва. Може би хората попадат в грешна среда, където не се чувстват видяни и подкрепени. Може би не подбират внимателно обкръжението си. Това са все теми на новата пандемия по света...

Какво представлява работата ти на коуч? Виждаш ли скрития потенциал на клиентите си?

Мисля, че това е една от дарбите ми. Главно със задаване на въпроси. Когато бях ръководител в корпоративния свят, го правих интуитивно. Докато сега, изучавайки коучинга, това е част от моята работа. Вярвам в хората и в потенциала, който носят. Уча ги да си припомнят кои са на по-дълбоко ниво, кои са техните ценности и кое е онова, което ги оживява – какво пали искрата им, каква е реалната им страст. Работим надълбоко.

Доверяват ли ти се твоите клиенти за големи житейски решения и как понасяш тази отговорност?

Отговорността не е моя. Моята е да си свърша добре работа, за да задам нужните въпроси, от които те да стигнат до осъзнаванията си. Тогава чак вземат решения. Ако аз им дам съвет и реша вместо тях, тогава отговорността ще е моя. Доверяват ми се, да, имам удоволствието да работя в прекрасни хора.

Проследяваш ли историите им след вашите срещи?

Невинаги. Всичко се случва в рамките на месец обикновено. Дошъл е клиент при мен и иска да го подготвя за интервю за работа. Но има истории, които достигат при мен след известно време. Една клиентка дойде и каза, че е напуснала токсична работна среда и иска да ѝ помогна да избере компания, където ще се чувства по-комфортно. Трябваше да я подготвя за интервю. Една година по-късно получих имейл, в който тя ми благодареше за съвместната работа. Пишеше, че покрай работата ни е осъзнала, че иска да се завърне към своята страст, която е интериорният дизайн. Беше основала собствено студио и ми изпрати сайта си. Буквално очите ми се напълниха със сълзи.

Коя работна среда е токсична?

Обикновено начело на една токсична работна среда стоят токсичните шефове, които обичат да си служат с контрол и манипулация. Водят се от принципа „разделяй и владей". Потискат хората си, омаловажават ги. В такава среда често има манипулации, интриги, клюки. Хората се усещат потиснати и често ми споделят, че гласът им не е чут. Съответно те нямат желанието да допринасят. Всичко минава на ниво оцеляване – да приключа и да се прибера вкъщи. Бърнаутът често е причинен от такъв тип среда, особено при по-чувствителните хора.

Възпитава ли се самоувереността?

Мисля, че да. Работя и с ученици по една друга менторска програма. Някои от тях ми споделиха, че са уверени в себе си благодарение на родителите си, които са ги подкрепяли. При мен случаят е обратният – не съм получила тази подкрепа в ранните си години, но се научих да бъда уверена.

Ако имаш няколко реда, с които да се обърнеш към българската жена, какви ще са те?

Нека вярват в себе си, дори да е трудно заради семейната среда или заради обществото, или заради стреса наоколо. Да търсят подкрепа и общност, към която да принадлежат. Да се свържат с това чувство за собствена стойност и да следват интуицията си, без да се пренебрегват.

А към българския мъж?

Мъже, не е срамно да бъдете чувствителни. Оказва се, че процентът чувствителни хора е равен при мъжете и жените. Мит е, че мъжът трябва да е твърд, устойчив и нищо не бива да го докосва. Нека заедно разбием този мит. Мъжът също може да е чувствителен и това е сила, а не слабост.

Вдъхновителки" е кампания на "24 часа" и MILA.BG, която събира историите на обикновени жени с необикновения талант да мотивират и вдъхновяват другите. Жени, които умеят да променят средата. Жени, които умеят да движат напред други жени. Жени, които са мотор за подкрепа и мощно личностно израстване.
Кампанията "Вдъхновителки" се осъществява с подкрепата на Филип Морис България и Eucerin.