Тя е една от първопричините да създадем кампанията "Вдъхновителки". Покрай своя блог Люба Златкова е по-известна като Буболинката, но често я наричат също нечовек или супермама. Тя е майка на пет деца, създадени с любов и желание заедно с един-единствен мъж, в когото Люба е влюбена повече от 20 години. И ако дотук всичко звучи невероятно, нека добавим, че тя е майстор на торти, за които малцина вярват, че са дело на само един човек, при това непрофесионалист. Преди няколко години Буболинката става толкова популярна със своите фамозни торти в интернет, че на ден получава десетки запитвания за поръчки. Днес вече не приема поръчки, защото изцяло се е отдала на семейството си. Със съпруга й Пламен имат четири момчета, а съвсем наскоро се роди и тяхното най-младо чудо - дъщеря им Белослава.
Навремето, когато идвали татковци да взимат тортите на децата си и виждали майсторката, често възкликвали: "Правите торти, имате три деца и не сте дебела!“ Не само, че не е дебела, Люба изглежда като модел, който полага по няколко часа на ден грижи за своята външност. Всъщност единствената грижа, която полага, е да се чувства щастлива.
Спомняш ли си кога възнамери да имаш пет деца?
Откакто се помня, най-голямата ми мечта е била да бъда майка. Първите спомени за това желание са, откакто бях 5-годишна. Още по-мъничка съм била, когато постоянно съм искала майка ми да ми роди братче или сестриче или да намерим пред вратата кошница с бебе, което да отгледам. Ходела съм по всички съседи, които са имали бебе, за да гушкам мъниците. Наистина съм родена с инстинкта да бъда майка. И наистина сестричката ми я отгледах аз. Тогава татко завършваше в Русия, майка работеше. Когато той се връщаше, ходеха по цяло лято насам-натам, а аз се грижех за сестра ми Вероника от сутрин до вечер. А бях 6-7-годишна. Правех й закуска, преобличах я и я разхождах в парка дори. Тя беше на 3 години и половина, когато тръгна на художествена гимнастика и понякога отново аз я водех, въпреки че беше супер далече от вкъщи - сменяхме две превозни средства. На 4 години вече можеше да пише ръкописно и да чете, пак аз я бях научила. Това ми беше втората мечта - да бъда учителка. Та покрай сестра ми частично сбъднах две от мечтите си.
Да, в 9 или 10 клас учехме за цар Самуил, който имал трима братя - Арон, Давид и Моисей и на мен тези четири имена много ми харесаха. В урока се говореше и за дъщеря му Косара, та аз реших, че някой ден, като имам свое семейство, ще имам четири момчета и едно момиченце, и ще ги кръстя с точно тези библейски имена. Само че първоначалната ми идея беше децата да са от различни бащи, защото много исках да бъдат различни и визуално, и като характери, за да ми е забавно. Цял живот това ми е фиксидея - да няма скука, да ми е интересно, да горя в това, което правя. От малки уча децата си, че човек, ако е достатъчно интелигентен, никога не може да му е скучно.
Да, приеха ме в Икономическия, но аз бях на море с гадже и си изпуснах датите за записване. Майка ми много се ядоса и каза, че в такъв случай трябва да замина да уча в колежа в Ботевград, където също бях приета. Ревах и мрънках много. Отидох с огромно нежелание. Моят мъж твърди, че ме е видял още в първия ден, в който съм пристигнала. Излизала съм от стаята си с черна рокля на бели точки и той си казал, че това момиче един ден ще бъде негово. След това с него станахме много близки приятели. Той беше деликатен и нямаше нищо интимно помежду ни в продължение на цели две години и половина. Накрая каза: "Край, спирам да те преследвам!" Замина си за два дни, а аз усетих такава липса, че едва дочаках завръщането му. Така станахме гаджета, беше 10 декември. Вечерта заедно гледахме концерт на Мишо Белчев и песента "Не остарявай, любов" стана нашата песен. След две години забременях с най-големия.
Той знаеше ли за плановете ти за деца?
От самото начало съм му казвала, че искам да имам деца, но не ми е обещавал нищо, не сме планирали. Във времето нещата се случваха спонтанно, но всичките ни деца са правени с желание и любов и не са се появявали случайно. Имаме едно загубено бебе между първото и второто, което беше тежък момент и за двамата.
Не, не съм от жените-кариеристки. Уважавам ги, но не съм една от тях. Както и уважавам жените, които не искат да имат деца - всеки има право на своя избор. Най-важно е човек да се чувства щастлив. Кариерата не ми е била приоритет, но каквото и да съм работила, съм давала всичко от себе си. Такава съм - и едни чинии да трябва да измия, ако нямам желание за това, не го правя. И учителка съм била - имах ученици от 8 до 11 клас. Най-големите ми ученици бяха само две години по-малки от мен. Никога няма да забравя как на 8 март от всички колежки само на мен ми бяха подарили огромен букет с над 30 бели кали. И като учителка се справях чудесно и ме обичаха, макар че бях строга и не им спестявах двойките.
Колкото и да е готино да си майка, толкова е и отговорно. Добрата майка е майка по призвание. Има жени, които раждат деца, но не са истински майки. Старая се да бъда истинска майка, майка по призвание. Не само по професия, както казва едно от децата ми. Защото третият, като разбра, че получавам пари за майчинство, беше възмутен: "Аз мислех, че това бебе си го родила, за да го обичаш, а не за да взимаш пари". Децата ми са супер различни, макар че са от един баща, а не от пет, както бях планирала. Важно е да имаш подход към всяко от децата, съобразен спрямо неговия характер и темперамент. Много търпение е необходимо. Както и да споделяш с тях, още от съвсем малки, ако искаш и те да споделят, и да ги слушаш, ако искаш и те да те слушат. Това са моите основни принципи във възпитанието. Либерален родител съм - никога не насилвам децата да правят или да не правят нещо. Казвам си мнението, казвам защо съм за или против, но ги оставям те да преценят как да постъпят. Опитвам се да побутна в правилната посока, макар че и това е относително, защото в годините съм се убедила, че не всяко нещо, което ние, родителите, смятаме за правилно, е такова. Децата сякаш имат интуиция да постъпват по по-добрия за тях начин.
Разбира се! Ако мислиш, че възпитанието ми се получава лесно и перфектно, не, ни най-малко. На моменти сякаш тотално губя контрол. Изпитвам безпомощност и безсилие, дори плача. Нямам идея как да подходя, какво да направя. Усещането, че съм се провалила като майка ме съсипва. Страхът, че децата ти могат да страдат заради твоите грешки, е нещо ужасно. Понякога децата ме влудяват - идва ми да ги хвана и да ги удуша. Майката преминава през всевъзможни състояния и емоции по време на възпитанието на децата си. Не знам какви нерви и самообладание трябва да има човек, за да е винаги спокоен и да действа максимално адекватно.
Хората, които четат блога ми, знаят, че аз не съм човек, който се жалва и оплаква, но и не съм човек, който прикрива нещата или ги представя прекалено розови. Винаги съм споделяла нещата такива, каквито са. Няма нищо съчинено и неискрено в блога. Много мъже, оказва се, го четат, както и приятелите на големия ми син. Странно е, защото там аз споделям чисто женски и майчински неща. Явно мъжете и тийнейджърите също успяват да намерят нещо за себе си.
Да, постоянно, а от друга страна виждам, че хората имат необходимост да четат тези споделяния. На мен това ми харесва, защото наистина обичам да помагам. Такава съм и винаги ще съм такава, нищо че съм получавала и шамари заради желанието си да помагам. Ежедневно получавам лични и емоционални писма - например как някой е решил да има три деца, гледайки нас. Случвало се е момичета, които научават, че са бременни, без да се познаваме, да го споделят първо на мен и чак след това на майките и съпрузите си. Сигурно ме усещат близка, четейки блога. С толкова много момичета се познавам само виртуално. Да прочетеш „искам да съм като теб“, „ти си моят идол“ или „ти си моето вдъхновение“ е супер зареждащо, но и много отговорно. Това ме прави безумно щастлива и още по-силна.
В началото бяха главно поръчки за торти и молби да им помогна и те да правят торти. Нито едно писмо не съм оставила без отговор, каквото и да ми е коствало това. По едно време си лягах в 5 и ставах в 7. Но съм такъв човек - когато някой има нужда от мен, не мога да откажа.
Идеята за блога беше на моя съпруг. Той твърдеше, че тортите ми са харесвани и специални, защото всяка си има своя история и хората трябва да знаят за нея. Така започнах да водя блога "Буболинката" (https://bubolinkata.blogspot.bg). В началото изобщо не вярвах, че някой ще го чете, но грешах. Статистиката сочеше все по-голям брой читатели.
Разказвах колко много емоции и старание влагам във всяка торта, за кого е направена, по какъв повод. С времето започнах да споделям и много лични неща от моя живот, нямащи нищо общо с тортите. Така и читателите на блога взеха да ме питат всевъзможни неща - за готвене, за възпитание, свекърви, секс, всичко. В един момент се превърнах в психотерапевт, при това за хора, които не виждах.
Това е съчетание на двете ти мечти - майчинското и учителското.
Да, наистина е така. И вярвам, че това е моето призвание.
Коментари (0)
Вашият коментар