Йоханна Бауър - германката, която прославя българското розово масло

Йоханна Бауър е градско момиче с нестандартна мечта. Определя себе си като химик по образование и производител на продукти от роза по призвание. От дете проявява интерес към натуралната козметика, но повратната точка в живота ѝ, а именно да напусне Берлин и постепенно да се посвети на отглеждането на рози в казанлъшко село, настъпва през 2010 г. Тогава, в последната година от магистратурата си, тя среща бъдещия си съпруг Дани от България. Впечатлена е от разказите му за непознатата за нея Розова долина и от мечтата му - в памет на починалата си баба, да продължи родовата традиция в производството на рози. Само година по-късно двамата засаждат първото си розово поле върху наследената от бабата на Дани земя и така поставят началото на своя малък бизнес проект. В следващите 6 години Йоханна живее между Берлин и България, разработва продуктите си с българска роза и ги продава на фермерските пазари в германската столица. Междувременно, съпрузите закупуват още изоставени розови полета, на които вдъхват живот, и достигат до много клиенти в Германия, Швейцария и Китай.

През 2017 г. Йоханна решава да напусне Берлин, да заживее в България и да се отдаде изцяло на розите и на своето семейство. И, разбира се, на чистата козметика с безценното масло от българска роза.

Фото: Николай Дойчинов и личен архив

Любовта ви към природните науки и естествените съставки се заражда още в детството. Нетипично е за детенце. Наследихте ли я?

Не. Купих си книга с рецепти за натурална козметика, когато бях на 9-10 г., и оттогава започнах собствено производство на шампоани в кухнята. Набавих си всички необходими масла и основни съставки и бързо напълних хладилника с тях. Въпреки че често в него нямаше място за плодове и зеленчуци, майка ми винаги е подкрепяла хобито ми и гордо използваше домашните ми шампоани и сапуни.

Още преди да изучавам химия в училище, знаех, че това е бъдещата ми професия. Струваше ми се като истинска магия да смесиш две безцветни течности и да получиш яркорозов продукт. Освен това сложните формули изглеждаха като таен код, който не всеки разбира. Определено исках да бъда част от клуба на „тайния код"! По време на следването си продължих да приготвям естествена козметика за лична употреба и мечтаех да дестилирам собствените си етерични масла. Дори не подозирах, че скоро ще отглеждам растения за тази цел.

Какво се промени за вас с идването ви в България? Изпитахте ли културен шок?

Благодарение на бавната адаптация в продължение на 6 години нямах културен шок. Изпитах чувство на свобода, когато най-накрая се преместих в България, но също известна несигурност и "натиск", че на всяка цена трябва да успея. Аз съм градско момиче, което обича провинцията, така че балансът между живота във фермата за рози и в столицата ми допада. София има много прилики с Берлин и дори я предпочитам пред родния си град. И на двете места миналото и съвремието се преплитат, пълни са със скрити малки художествени галерии и театри и най-важното за мен – и двата града са потънали в зеленина.

Всъщност спечелих много повече, откакто се преместих - възможностите да се занимавам с такъв бизнес едва ли биха съществували за мен в Берлин. Щом Дани ми сподели идеята си, приех веднага. Аз съм импулсивен човек и когато нещо ми се стори правилно, се "гмурвам" веднага. Дотогава не бях чувала за Розовата долина, но отглеждането на рози в голям мащаб ми звучеше толкова вълшебно!

Започвате своето начинание с 1 поле с площ 10 дка, наследено от бабата на съпруга ви. Днес имате 13 полета с обща площ 60 дка. Разкажете повече за своя път на развитие.

Когато започнахме през 2011 г., засадихме първите 10 дка рози на земята, която Дани наследи. Нямахме голям начален капитал, така че резки "скокове" не бяха възможни. За щастие, през същата година ни предложиха изоставено поле на разумна цена и ние, неопитни и пълни с ентусиазъм, се насочихме към него. Постепенно започнахме да засаждаме нови полета с рози върху парцелите около селото, които придобихме. Всяко поле има собствено название, история и може би дори настроение. Все още разрастваме площта си, но по-внимателно, тъй като натоварването трябва да бъде управляемо.

Държите на органичното производство. Как го реализирате и какви са принципите ви на работа?

От самото начало за нас беше важно да отглеждаме рози органично. Исках да се чувствам комфортно на полето, знаейки, че не съм изложена на вредни химични съединения. Дъщеря ни е сред розите почти от раждането си и почвата беше нейният пясъчник. Използваме и пресни цветове от рози за конфитюри, желета, сиропи и сушени пъпки за чай, затова беше още по-важно да имаме чисти рози. Въпреки че биопроизводството изисква много ръчен труд и добивът е по-малък, не съжаляваме за решението си. Знаехме, че ще компенсираме това, като насърчаваме дребното биологично земеделие и като продаваме собствени органични продукти.

Основният принцип на биоземеделието е да поддържаме и подобряваме здравето на почвата, растенията, животните и в крайна сметка, на хората. Опитваме се да се намесваме минимално в естествените процеси и използваме само натурални продукти, които не представляват риск за околната среда. Полетата ни невинаги изглеждат идеално чисти и оформени - в някои от тях расте дива лайка между розите. Приемаме това като "бонус" и я берем. Други ни изненадват с жълт кантарион, който също използваме за производство на натурална козметика.

Чрез дейността си популяризирате продуктите от роза в различни държави, включително и в родината си. Какво е отношението към тях в чужбина?

За щастие българската роза е уважавана по света, особено в Азия. Не е изненада, че известният казанлъшки празник на розата е туристическа дестинация за азиатците. Личният ми опит от Германия е, че широката общественост не е толкова запозната, както и аз не бях, преди да срещна Дани.

За да популяризираме българската роза, в миналото организирахме събития, на които по време на розобера посрещахме туристи с рози на летищата в София и Бургас. Много хора не можеха да повярват на силния аромат и даже смятаха, че са напръскани с парфюм.

Според мен българите познават своята роза предимно като символ. Повечето може би никога не са усещали аромата на свежите рози. По-възрастните поколения обаче може да имат по-сантиментален и личен поглед, ако са се докосвали до розобера като ученици по време на комунизма.

Като чужденец внасяте ли някакви иновации в отглеждането на рози, които допринасят към българските традиции в отрасъла?

Мисля, че отварянето на нашата розова ферма за посетители от самото начало и споделянето на опит през целия път е нещото, с което бихме могли да се откроим. Има голям интерес от страна на чужденци от различни държави да се докоснат до „истинското" производство, а не просто да гледат парад на розите или да платят 5 лева за бране в малка кошница. По отношение на отглеждането, ние сме сред пионерите на органичното производство на рози в България и все още експериментираме с подобряването на цялостното здраве на нашите рози.

Всяка година ваши помощници в розобера са хора от поне три континента. Как решихте да осъществявате организацията по този мултикултурен обмен?

В началото получавахме имейли от хора от различни страни, които се интересуват от Розовата долина и искат да я посетят, да берат рози и да научат повече за тази автентична традиция. Някои идват за една сутрин, за да направят няколко снимки, да помиришат и да откъснат няколко рози. Други остават до края на сезона и се потапят напълно в процеса, което всъщност е по-голямо предизвикателство, отколкото човек предполага. Самата аз се занимавах с доброволчество във ферма преди години и бях подготвена да го предложа като домакин сега. Всяка година създаваме приятелства с хора от цял свят. Мнозина идват с мечтата да създадат собствена ферма в родината си и това е чудесен начин за обмен на знания, идеи и вдъхновение.

Как се развива производството на продукти от рози в България според вас и какво може да се подобри?

Производството на продукти от роза традиционно е значим отрасъл в България, допринасящ за икономиката и културното наследство на страната. С нарастващата глобална осведоменост за проблемите на устойчивостта има повишено търсене на продукти, произведени с помощта на екологични и социално отговорни практики. Методите за намаляване на отпечатъка върху околната среда, опазване на природните ресурси и насърчаване на биоразнообразието трябва да се прилагат по-широко.

Осигуряването на качество и автентичност на розовите продукти е от ключово значение за запазване мястото на България като водещ производител. При големите компании и дългите вериги на доставки винаги съществува риск от загуба на прозрачност и "подправени" продукти.

Що се отнася до развитието на пазара, мисля, че България се радва на добра репутация, но е нужно да вземе предвид и конкуренцията от нововъзникващи производства, особено в Китай и Индия. Затова защитата на отрасъла трябва да бъде приоритет. Като учен също смятам, че инвестирането в изследвания и иновации трябва да е основен фокус. Сътрудничеството с академични институции, изследователски центрове и индустриални партньори може да помогне за подобряване на техниките за култивиране и оптимизиране на производствените процеси, за да се повиши конкурентоспособността и устойчивостта на индустрията.

Един от митовете за розобера е, че е романтично преживяване, но всъщност това е сериозен фермерски труд. С какви други митове за розобера, производството на продукти от роза и розите изобщо сте се сблъсквали?

Човек лесно може да се заблуди от красивите снимки на момичета с гирлянди от розови цветове и традиционно облекло, че това е приятна разходка сред розите, но в действителност е тежка земеделска работа. Имали сме забавни моменти, когато гостите са идвали напълно неподготвени - с луксозни сандали и с нагласа за разходка из розариума. Сменихме обувките им с гумени ботуши и те се насладиха на истинското изживяване. От древни времена красотата и ароматът на розите са пленявали въображението на хората. Едва ли има друго цвете с такава богата митология. Съществуват толкова легенди за розите, че сякаш очарованието на тези растения произтича от всички тях. Развенчаването им не е моя работа, а само споделянето.

Засега продавате основно в чужбина. Защо избрахте този подход и как планирате да развивате бизнеса си тук?

Тъй като през първите години живеех в Берлин, за мен беше удобно да продавам продуктите там. През уикендите участвах във фермерски пазари и развивах бизнеса, като създавах контакти с местни магазини за натурална козметика. Сега, когато живея в България, е разумно да направя същото и в София. Бихме искали да предлагаме повече семинари за натурална козметика, чрез които да споделяме страстта си по темата. Благодарение на "Мулти култи колектив" вече постигаме тази цел.

На фона на масовите протести на фермери в Европа, как виждате бъдещето на земеделието в XXI в.? Какво е значението на конфликта между масовото индустриално земеделие и малките биопроизводители?

Очаква се промяната в сектора да бъде повлияна от редица фактори, включително социално-икономическата динамика, околната среда, предпочитанията на клиентите и технологичния прогрес. Битката между малките производители на биопродукти и масовото индустриално земеделие е един от основните конфликти в тази променяща се среда. Прекомерната употреба на химикали, монокултурното земеделие и интензивното животновъдство търпят критики за своя потенциал да замърсяват почвата и водите и да унищожават биоразнообразието.

От друга страна, устойчивите практики, които поддържат екосистемите и почвата здрави, обикновено са в центъра на внимание на малките фермери. Потребителското търсене на местни и органични храни нараства поради загрижеността за хуманното отношение към животните, устойчивостта на околната среда и здравето. Малките органични производства сега имат повече възможности да просперират в пазарни ниши за продажба, директно към потребителите.

Конфликтът между малките биопроизводители и широкомащабното индустриално земеделие отразява и по-големите социално-икономически различия в селскостопанската индустрия. Дребните фермери срещат трудности, включително ограничен достъп до финансиране, земя и ресурси, докато големите агробизнеси често се радват на държавни субсидии и присъствие на международните пазари.

Ако използваме принципа на "розите, тръните и пъпките", то кои са розите (успехите), тръните (трудностите) и пъпките (бъдещите цели) на вашата дейност в България?

Фактът, че стигнахме толкова далеч, без да се отказваме, за мен е най-големият ни успех. Земеделието изисква търпение и издръжливост, които не са най-силните ни предимства. Като нова ферма без опит разчитахме на подкрепата на местните, особено в началото. Срещнахме най-истинските и съпричастни хора и те са част от успеха ни. Когато нямахме къде да живеем, отседнахме при семейни приятели, докато си купим собствено жилище. С годините станахме по-независими, но подкрепата на тези хора определено е нашият гръбнак.

Има и малки трудности зад всеки ъгъл, но така е в земеделието. „Животът не е да нямаш проблеми, а да решаваш проблеми" - това до голяма степен обобщава ежедневието във фермата. Важното е, че твърде много „малки" трудности не водят до по-голям проблем!

За в бъдеще искаме да се фокусираме повече върху устойчивия екотуризъм и може би дори да отворим малка къща за гости. Нашето село е красиво разположено до яз. Жребчево, който е популярна дестинация за българите, особено за рибарите, но не е толкова познат на чужденците. Перфектно допълнение към розобера е да се потопите в освежаващата вода след интензивен труд в знойна сутрин...

"Вдъхновителки" е кампания на "24 часа" и MILA.BG, която събира историите на обикновени жени с необикновения талант да мотивират и вдъхновяват другите. Жени, които умеят да променят средата. Жени, които умеят да движат напред други жени. Жени, които са мотор за подкрепа и мощно личностно израстване.

Кампанията "Вдъхновителки" се осъществява с подкрепата на Филип Морис България и Eucerin.

....

"Мигранти с таланти" е национална медийна кампания на Мулти култи колектив, която цели да подчертае положителния принос, който чужденци от целия свят дават на България в сферата на спорта, бизнеса, изкуството, културата, кулинарията, социалните каузи и др. Кампанията се развива с подкрепата на Фонд Активни граждани България.