Когато се зароди идеята да разкажем за жените, които вдъхновяват, най-естествено се оформиха три категории: жени със забележителни успехи в кариерата си, такива с вдъхновяващи личностни качества и социално ангажирани момичета. Едва ли ще има друга героиня в кампанията "Вдъхновителки 2018", която да попада и в трите категории едновременно. Румяна Босева е известно име в бизнессредите. След като беше изпълнителен директор за България на AON - световен лидер сред застрахователните брокери и риск мениджмънта, днес Румяна Босева е собственик на компанията. ARS е ексклузивен партньор на AON за България и Македония и придобиването й нарежда нашата героиня сред едни от най-успелите жени в бизнеса у нас. Извън това обаче тя е по-позната като Лулуто - нейният личен блог има десетки последователи, които следят с огромен интерес всяка публикация и постоянно й пишат я за съвет, я да изразят вълнението, което тя отново и отново е събудила у тях. Наречен something, блогът на Лулуто е "за храната, пътуванията, живота и всичко останало". В него тя готви, снима, създава бижута, шие, претворява апартаменти, пише пътеписи. Не на последно място Румяна Босева-Лулуто е човек, който не подминава зов за помощ и благотворителна кампания и почти никога не говори за това. Помогнала е на хора от близкото си обкръжение в тежки моменти, а днес дава шанс на младeжи да придобият практически опит в бизнеса, защото вярва, че образованието е мисия на цялото общество.
Ти според мен ще си единствената вдъхновителка в цялата кампания, която влиза и в трите категории. Но да започнем с бизнеса - разкажи как се разви професионално.
Както при доста от хората на моята възраст кариерата ми се случва случайно. Ако има нещо като кариерно ориентиране в българското образование, то започва да се появява чак сега. За нашите поколения това беше химера. Кариерата започваше в зависимост от това как ти се стекат нещата. Аз исках да уча рисуване в Художествената гимназия, но както има една приказка "Маме, музикант къща не храни", така беше и у нас: "Маме, художник къща не храни". Родителите ми по-скоро подкрепиха идеята да се занимавам с нещо икономическо и започнах във финансово-стопанската гимназия. Взех разряд за счетоводител и за машинопис. Още докато следвах, започнах като счетоводител. Имах шанса да получа работа в застрахователна компания. Стажът ми като счетоводител продължи кратко, стана ми интересно застраховането и започнах да се занимавам с него. И така животът ми постепенно започна да се случва в тази плоскост. Няколко пъти съм си мислела, че това не е моето. Записах се да уча графичен дизайн, завърших го, но така и не си смених професията никога.
И всъщност от счетоводител в застрахователна компания днес притежаваш една такава.
Тя не е застрахователна компания. ARS е застрахователен брокер и риск мениджмънт консултант.
Много хора, които те познават главно като блогър, ти загубиха следите през последната година, защото публикуваше рядко. Защо, какво се случи през последната година с теб?
През последната година ми се случиха неща, които не са от най-честите на нашия пазар. Едното беше management buyout. До миналата година по това време бях CEO (б.р. - изпълнителен директор) на "AON България" - AON са един от най-големите доставчици на такъв вид услуги - застрахователен брокер и риск мениджмънт. Работех в компанията от 10 години, като 5 от тях оглавявах местния клон. Миналата година ми беше дадена възможността да стъпя като собственик. В момента съм съдружник в новата фирма, която продължава да бъде ексклузивен партньор на AON за България и Македония.
Не знам дали всички разбират, но това е "сериозна работа". Какво ти костваше?
"Сериозна работа" е само за този, който е въвлечен в процеса. За останалите не означава почти нищо. На всеки проблемите му са най-съществените, най-големите и най-трудни за решаване. Ако питаш майка ми, за нея най-същественото е дъщеря ми дали е яла, или не. Въпросното преструктуриране беше значимо за мен и съдружника ми, не толкова за останалите. В сделката бяха въвлечени много консултанти и много заинтересовани страни. Имаше период, в който живеех по самолети, на летища и целият ми живот се свеждаше до един ръчен куфар с колелца. Имаше много стрес, но и много натрупан опит, така че не съжалявам за нищо.
Как се придвижва една жена в големия бизнес - с какви трудности и с какви предимства?
Смятам, че
жените в България сме абсолютно равнопоставени на мъжете
от гледна точка на начина, по който ни третират в бизнеса. И преди част от вас да ме замерят с камъни, ще кажа, че трудностите идват от гледна точка на инфраструктура. За една жена, която иска да има семейство, е много трудно да подсигури отглеждането на децата и да се развива професионално. Няма места в детските градини - оставам си вкъщи още една година. Детето е болно - излизам в болничен. За сметка на това има други колеги, които са си през цялото време на работа. Те допринасят за компанията и съответно вървят по-бързо от една жена, която е ангажирана покрай отглеждането на децата си.
Когато си стартирала навремето, тъкмо си била станала майка. И си била изправена пред сериозно предизвикателство, защото си отглеждала детето си почти сама. Какво помниш от първите си професионални стъпки?
Родителите ми доста помогнаха, но да, аз родих в първите си години в университета. На тази възраст нещата просто ти се случват. Не обмисляш толкова, не разсъждаваш трудно ли ти е, не ти ли е, как се справяш, ама добър родител ли си. Просто вървиш и се адаптираш. Винаги съм смятала, че съм длъжна на първото си дете, защото съм я ползвала за "пилотен прототип", както с много любов я наричаме.
Коментари (0)
Вашият коментар