О, и аз съм кибритлия. Една приятелка ми казва, че мога от 10 метра да погледна някого така, че той да разбере, че няма нужда да се приближава. А аз си мисля, че съм страшна душица. От една страна, съм серт и не съм лесна, но, от друга, опитвам да съм разумна и да действам на базата на житейския си опит. Въпреки че съм имала достатъчно много връзки, уроци трудно се учат.
Романтичка ли си?
Бих казала, че не. Изключително се смущавам например, ако някой ми подари цветя. Реагирам глупаво в такива моменти. В седми клас имаше едно момче, което си падаше по мен и редовно ми подаряваше цветя. Когато се прибирах вкъщи, ги трупах на козирката на блока, защото не знаех какво да правя с тях. Красивите романтични жестове не са за мен – винаги съм неподготвена за тях. По-скоро си представям, че нещата трябва да бъдат лесни и да стават така: „ Казвам ти, че си ми важен, и държа на това, ти ми казваш, че съм ти важна, и държиш на това, и всичко е ок. Успокояваме се и сме приятели.”
В същото време си привърженик на идеята за брака?
Да, въпреки че понякога си мисля – защо трябва първо да намериш мъжа, а после да ти се случат другите неща. Преди половин година си зададох този въпрос и си казах: добре, толкова много хора го правят по обратния начин. Първо се случва да станат майки и след това срещат мъжа, с когото им е истински хубаво.
Истина е, че в моето съзнание нещата по принцип са консервативно подредени, не обичам теориите за еманципацията - жените били силни, а пък мъжете слаби и т.н. Не искам и не мога да съм амбициозна отличничка в живота. Искам да съм си жена! Но упътването ще си го напиша аз.
Значи си оставила нещата да се случват сами в личния ти живот? Това добри новини ли ти носи?
Да, често има добри новини. Не съм човек, който не се чувства добре, напротив. В личния си живот съм много по-весела и усмихната, приятелите ми казват, че имам чувство за хумор и умея да разказвам обикновени истории по интересен начин. Но не съм човекът с плановете и сроковете. Още от малка съм установила, че планирането не върши работа. Когато някой каже, че ще има парти и ти от понеделник мислиш какво ще облечеш и кого ще срещнеш, винаги партито е тъпо. А когато някой ти каже: „Абе що не минеш довечера да се видим”, и ти си с дънки и тишърт, шансът вечерта да е незабравима е сто пъти по-голям. Всичките си мъже съм ги срещала с дънки, маратонки и тишърт.
Имаш ли мъж на живота си, или това определение е също твърде консервативно понятие?
Да, смятам, че имам. Но и в личния живот детронирането е възможно. Това, че сега някой носи короната, не означава, че до края тя ще остане върху неговата глава. Или върху моята.
За короната се бориш всеки ден, нали? Защо не го проумявахме, когато бяхме на 20 обаче... А уж тогава си мислехме, че знаем всичко.
Да, но аз на 20 съм се чувствала много по-уверена и много по-наясно с нещата, които искам, отколкото днес. Сега не съм толкова уверена, защото живях и видях, че нищо не е сигурно. На 20 усещаш, че всичко е пред теб. Сега нямам чувството за някакъв фатализъм, напротив. Много по-интересно ми е да работя върху себе си, отколкото беше преди 10 или 20 години. Дори в чисто физическия смисъл на думата – днес изглеждам по-добре, отколкото на 20 или 30. Аз не обичам да се съобразявам с някакви неясни правила – когато си на 40, не може да имаш такава коса или да носиш дрехи, които може да носиш само на 20 – това са глупости. Важно е да изглеждаш по начин, който не те прави гротеска в собствените ти очи. Ако ти имаш хубава коса, може да я пускаш колкото си искаш. Да вземем една София Лорен – тя е още по-интересна и хубава през втората част от живота си. Сега ми е много по-интересно да се опитвам да намеря себе си – дори като имидж и като външен вид, отколкото когато съм била на 25 години.
Можем ли да сложим такова заглавие – добрата новина е, че след 40 ставаме по-интересни жени?
Да, след 40 ставаме по-интересни и на себе си, и на тези, които искат да бъдат с нас. Дано и те са ни интересни...
О, да, това може да е подзаглавие!
Коментари (0)
Вашият коментар