Асен Блатечки: Жената е щастлива, когато мъжът до нея не е мухльо

Никак не ми е ясна идеята за метросексуалност. Тук-таме да е гладко става, но мъжки крака в лилав клин, окапан от лак за коса – простете на консервата в мен, но това не е мъж. На Асен му се наложило в една постановка да играе гол, а той решил вместо това да сложи прашки, защото така му изглеждало „още по-гадно”. Усещането за мъж край него е почти болезнено. В проклетите тръпчинки и дърпането на цигарата му се оглеждат всички мъже, които някога са изпотявали мозъка ти. Представям си, че с такъв като него жената остарява женствена. Или пък въобще не остарява. Ако косатата й побелее, то е само от моментите, когато той се качва на мотора си и я оставя да се тревожи. По женски.

След като обра сълзите ни в романтичната драма „Пъзел”, Асен влезе в мрачните води на язовир Искър, а после замина за южната граница и за една от най-тежките истории в новото кино – историята на филма „Съдилището”. В крайните квартали на България се случи и това интервю преди цели пет години.

Днес това момче става на 49. Припомняме ви този наш разговор с него.

Човек от раждането си ли носи мъжеството, Асене, или го тренира и възпитава?

Така се раждаме, да, а след това помага и възпитанието. Много зависи от родителите - те са тези, които отглеждат мъж.

Все те питат за жените, а аз искам да ми разкажеш за мъжете. За онези, които са ти повлияли най-силно.

На първо място е баща ми естествено, който е най-големият мъж, когото съм виждал. И двамата ми дядовци бяха страшни мъжкари. Вуйчовците ми, с които съм израснал и обичам като братя мои, също. Сред такива хора бях. Баща ми беше Мъж с главно М. Като изваден от книгите мъжкар. Такъв, който никога не плаче, никога не се отказва, никога не прекланя глава пред никого, готов е да се сбие за всякаква несправедливост, която срещне, и да защити по-слабите. Човек, на когото можеш да разчиташ, който дава спокойствие на хората около себе си.

И в същото време не е бил строг.

Не, строг не е бил. Винаги ми е давал страшна свобода, правел съм каквото си искам. Но имаше някои твърди условия – да не лъжа, да не крада, да си държа на думата.

В професията как възмъжа?

С бачкане. В професията всичко съм постигнал сам. Никога не съм имал абсолютно никакви връзки. Тръгнах сам и сам си извървях целия път. За да оцелееш в тази професия, трябва да превъзмогнеш много неща, да прескочиш много препятствия.

Кое беше трудното или то тепърва предстои?

Най-трудни бяха първите десет години. Защото когато аз завърших ВИТИЗ, не се снимаше никакво кино, в театъра нямаше никакви хора – имаше по 8-10 човека в салона, заплатите бяха 120-150 лв на месец. Винаги съм казвал, че в тази професия най-важното нещо е характерът. След това идват другите качества, необходими за да бъдеш актьор.

Може ли да се каже, че може да си позволиш вече лукса да откажеш на телевизията?

Може. И не само може да се каже, ами го правя. Последните няколко години отказвам масово неща, които не ми харесват. Преди това съм правил много компромиси.

Мъжеството си е мъжество, то не търпи промяна. Аз не харесвам метросексуалността. Мисля, че това приравняване на половете въобще не е редно. Мъжът е физически по-силен и би трябвало да е човекът, който дава спокойствие и който осигурява сигурността в семейството. Жената има други неща, в които е по-добра. И затова живеят мъж и жена. Иначе дай да си живеем мъжете с мъже, жените с жени.

Тоест наградата за мъжество е да имаш възможност да дадеш гърба си на своето семейство?

Да, да бъдеш тяхната опора - и на семейството си, и на приятелите си. Наистина е награда за един мъж да знае, че другите го възприемат по този начин.

Чувстваш ли, че днес жените също смятат така, или не?

Да, жените мислят по подобен начин. Имаше вълна на феминизация, но жените не са в никакъв случай глупави. Напротив – в много отношения те са много по-умни и разсъдливи от мъжете и си дават сметка, че това е нелепа ситуация. Едва ли някоя жена ще бъде щастлива от това тя да бъде главата на семейството и да върши неща, които мъжът ще свърши с по-голяма лекота. И едва ли би се чувствала щастлива и готина, ако мъжът до нея е...

Мухльо?

Да. Да не казвам другата дума.

Асене, а подреден ли ти е пъзелът?

Според мен той никога не е подреден. Винаги се добавят още и още неща в крачка. Ако се подреди, значи животът свършва. Иска ми се да има още парченца, които да слагам.

Кои са нещата, които разместват пъзела зад гърба ти? Тук, ако искаш, можеш да отправиш мили думи към жълтата преса.

Да, разбрах какво ме питаш. Жълтата преса със сигурност е едно от нещата, които разместват пъзела. Но аз нямам война с жълтата преса. Имам ужасно отрицателно мнение за тези хора и не ги смятам достойни за обсъждане изобщо. Но винаги има неща, които ти поразбутват пъзела. Има например „добри” хора, които са готови да направят такива размествания за теб. Понякога и сам си буташ подреденото. Това му е интересното на този живот. Трябва да се случват такива неща, за да ти е интересно да го живееш и да си подреждаш пъзела пак и пак.

Днешният ми ден ще е доста претрупана картина. Така е през последните 15-20 години. Сигурно ще е някаква графика от най-тъмните, в които могат да се открият много фигури, много символи, картина в картината и такива неща.

А като погледнеш отстрани, харесваш ли го?

Не го харесвам особено, трябва да се поправят доста неща.

Ти си по средата на 40 години, а нито шкембе имаш, нито приличаш на човек, попаднал в криза на средната възраст. Нямаш време за глупости май?

Да. И ген. Това е ген. Всички мъже в моето семейство бяха такива. Само вуйчовците останаха живи. До последно никой от тях нямаше бели косми и всички бяха с добри фигури. Не полагам особени грижи за това освен чрез спорта, но аз го правя, защото имам необходимост.

Стремял ли си се да подражаваш на баща си?

О, разбира се! Той е първият ми идол. Винаги съм искал да бъда като него. Физически ние много си приличаме.

Мислиш ли за него, сещаш ли се често?

Всеки ден се сещам и за него, и за майка ми. Всичко дължа на тях. Това което съм, дължа на тях и на никой друг.

А как се виждаш след няколко години?

По същия начин, но да се занимавам повече с кино отколкото с театър. Надявам се. Винаги съм се стремял да си сбъдвам мечтите и винаги съм ги гонел до дупка. И те се случват.

За някакви глупости – коли, мотори, ей такива неща.

Момчешки неща. Казват, че дори големите мъже си остават малки момчета.

Това е суперготино! И аз съм такъв. Иначе нямаше да мога да се занимавам с тази професия въобще, защото в основата й е да си играем. За да можеш да си играеш, трябва да си още детенце.

Щастлив ли си?

Да, щастлив съм.

Защо?

Защото работя това, което ми доставя най-голямо удоволствие. Не се налага да правя друго. Близките и приятелите ми са живи и здрави. Затова съм щастлив.