Тя е от хората, които веднъж минат ли през живота ти, оставят следа и не искаш да спираш да ги срещаш. И със сигурност това не е само личната ми история с Йоли – стотици са хората, които я следват в социалните мрежи и обсипват с комплименти и благодарности всяка снимка на нейно ястие. А макар че тя е по-ангажирана от всякога, макар че (издавам мъничка тайна) интернетът й е ужасно бавен, Йоли не спира да откликва на всеки коментар и на всеки читателски въпрос. Междувременно е станала още по-добра с фотоапарата и рецептите в www.yoli-bg. се трупат – все по-апетитни, красиви, уютни, истински визитни картички на чифт златни ръце.
Защо пиша с такава любов за Йоли? Да ви припомня историята й. Йоланта Делибозова е талантлив челист в Софийската филхармония със страст към кулинарията. Стартира блог, натрупва десетки почитатели, поканена е да води свое предаване по 24 Kitchen – първата и единствена българка в прочутия тв канал. Хората я обожават заради безумната й естественост и заряда от гръмка обич към живота. Преди няколко години внезапно от света си тръгва съпругът й – уважаваният диригент Цанко Делибозов, с когото Йоли има изящно красива любов. Трагедията не успява да покоси нито един от нейните лъчи. Йоли признава, че плаче често и че времето не лекува, когато си загубил човек като Цанко, но тя не само че не изпуска усмивката си към света, а и прави смела, радикална промяна – заминава за Германия и започва всичко от нулата.
За нас, които седим в бледите си, оградени в сиво квадратчета и все я „караме някак“, Йоли е като герой от митологичен сюжет... само дето няма никаква митология в нейната дързост да крачи толкова смело. Протягам мисълта си винаги към Йоли, когато наоколо се стъмни и по пътя ме затлачат бурени. Протягам и знам във всеки момент какво би ми казала: „Давай, Миленце, върви смело напред! Кратък е този живот, а е толкова хубав, да му се не види! Днес виждаш само бурени и те ще те поодраскат, но утре ще отвориш очи и ще разбереш, че раните са за хубаво, а от тъмното няма и помен. Давай, Миленце, давай да го живеем, че слънце иде иззад този ъгъл...“
Припомняме ви един наш уютен разговор с нея.
Йоли, какво става напоследък с теб? Многото хора, които те следват и те обичат, знаят, че се премести да живееш в Германия.
Все още и аз не съм наясно, но мога да кажа, че съм добре. Жива и здрава, което е наистина най-важно. От две години съм в Германия... кога минаха. Преподавам чело в музикално училище и свиря, разбира се. Имам доста концерти и участия. В момента записвам видеоклип с една немска поп група, но по-сериозното е през ноември. Очаква ме труден концерт с Брамс-трио за кларинет, чело и пиано. Това е в първата част на концерта, а втората е изцяло със солови парчета. Както се казва, на стари години концерти взех да изнасям... ха-ха.
Как се реши на промяната?
Трудно. Когато мъжът ми почина, всичко се промени. Старият ми живот се разби на пух и прах. Останах съвсем сама с една музикантска заплата от 600 лв. Синът ми беше на 20 години. Ни рак, ни риба, както се казва. Трудни две години изкарахме и трябваше нещо да се направи, за да мога да продължа напред. Нищо вече не беше същото и нямаше да бъде. Реших да опитам нещо ново и си взех една година неплатен отпуск от филхармонията. Имах вратичка и можех да се върна, когато пожелая през тази година, ако нещата в Германия не бяха потръгнали. Е, годината изтече, аз напуснах работата си окончателно и се установих тук. Много, много ми липсва оркестърът. Признавам, че това винаги ще остане една незатворена рана в душата ми.
Не е ли страшничко да започнеш отначало?
Разбира се, че е страшно. Но така или иначе нищо не е лесно в този живот. Това не ни дава основание да се вайкаме и да се осланяме само на сигурното. В България нямам вече работа, но приятелите ми са там. Виждаме се много често, всеки ден си говорим по телефона и т.н. Липсват ми ужасно, но знам, че са зад гърба ми завинаги. Знаеш ли, роднините са си роднини, те са даденост. Но животът ме убеди, че по-скъпо нещо от приятелите няма!
Ти тук имаше много здрави и с години съграждани подслони – дома, приятелите, работата, феновете дори... Какво те мотивира всеки ден сега?
В България жилище вече нямам. Апартаментът ни умря заедно с мъжа ми, просто и той си отиде с него. Къщата имаше душа и тя умря. Започна да се руши със страшна скорост, непоправимо беше. Със сина ми решихме да продадем апартамента, направихме го и си купихме малка бяла сладурска къщичка в Германия. Сега все още ремонтираме, обзавеждаме, правим градината. Ще се нареди всичко малко по малко.
А феновете, о, слава Богу, че ги има! Живи и здрави да са ми! Те са хората, които ме вдъхновяват да продължавам да приготвям различни ястия и сладкиши. Те са моята публика на една друга сцена - кулинарната. А като музикант мога да кажа, че от публиката по-важно няма. За нея живеем, за нея творим. Същото е и с кулинарната ми публика. Ако не са тези хора, на кого да покажа и да напиша рецептите си?! Сама да им се радвам?! Не, не става. Храната се превръща в нещо специално само ако е споделена. Феновете са тези, които ме карат да продължавам да поддържам сайта си с рецепти. Аз съм в постоянна връзка с тях и мога само да им благодаря от сърце, че ги има. Много ги обичам!
Коментари (0)
Вашият коментар