Познавам я отпреди да срещне Дими, след като го срещна и след като го загуби. Най-отличителното в нея са усмивката и смехът. Те не се промениха и нито за момент не посърнаха през годините. Така успяха да излъжат по-малко сензитивните хора, че след загубата на бащата на детето си Ива се чувства всъщност чудесно. След днешния си разговор с нея, в който на моменти я усещам леко натъжена, но не и уморена да се бори, си мисля, че цената на тази усмивка е доста висока. Когато хората имат срещу себе си толкова силен човек, може би невинаги осъзнават, че го раняват. Нека това послание чуе бъдещият й съпруг, на когото Ива в същия ден е написала писмо...
Днес това момиче пораства. Честита да си, Ива! Сбъдвай се! Припомняме ви един наш разговор с нея.
Кариерата ти снове между екрана, университета и ПР агенцията. Къде си най-себе си?
Мисля, че най-себе си се чувствам в ПР агенцията, защото там всичко зависи от мен и имам контрол върху случващото се. На екрана също се чувствам много уверена и спокойна. Университетът ме зареждаше с друга енергия, но за съжаление близо до 40-те години се наложи да приоритизирам така ангажиментите си, че да бъда пълноценна на местата, които са най-важни и където има партньори и екип, които разчитат на мен. И всъщност останаха само ПР агенцията и екранът, както и други проекти, които мисля, че ще ми донесат ново вдъхновение.
На какво се дължи усещането ти за успех?
На удовлетворението от добре свършената работа, на признанието на клиентите и намирането на нови възможности и нови полета за изява. В личния ми живот усещането за успех идва само от дъщеря ми.
Стана на 40. Това дава ли повод за равносметка?
Разбира се. Като погледна назад и тегля чертата, си давам сметка, че съм изживяла материал за няколко живота в личен план, а в професионален съм имала толкова разнообразни проекти, които са ми дали възможност да се докосна до различни бизнеси, както и до различни хора, от които съм научила много. За мен това е най-голямото богатство – че всички хора, с които работя и се срещам, са моите най-големи учители.
А в личен план в какъв жанр протекоха тези 40 години?
Ако бяха само в един жанр, щеше да е много скучно. Нека да кажем, че в живота ми имаше всичко – и драма, и комедия, и романтични моменти, и много поезия. Всичко това ме кара да благодаря за случилото се, защото то ме е довело до жената, която съм в момента.
Ако можеше да изживееш някой момент отново, кой би избрала?
Всяко нещо, всичките 40 години без изключение. Включително и болката.
Коментари (0)
Вашият коментар