Стефка Янорова: Красиви са щастливите жени

„Това е моят театър. Станах актриса заради едно представление в него”, откровена е Стефка. В Театъра на армията сме. Там е и Красимир Ранков и двамата си разменят реплики в стила на героите им - семейство Ставреви от „Стъклен дом”. А в гримьорната на Стефка говорим за колегите и семейството й, за природата, суетата и щастието.

Напоследък гледаме това слънчево момиче в сериала "Ягодова луна". Припомняме ви един разговор с нея.

Стефче, актьорската професия може да е доста енергийно изстискваща. Ти как си почиваш?

Почивката я решавам в движение. Не обичам да е дълга, защото така се отпускам, че след това е ад, докато тръгне „машината”. По-добре се чувствам, когато имам повече неща да върша. Преди години обичах по време на почивка да съм в града, на шумно място, дразнех се от тишината. С годините разбрах, че човек е толкова свързан с природата, че бягайки от нея, си вреди и се загубва. Е, не ходя всяка седмица в планината! Но сутрин, когато разхождам кучето, се наслаждавам на дърветата, на птичките, на всичко... И като „срещна” боклук, го хвърлям в кошчето. Когато съм на почивка, спя до късно и не стоя много на плажа. С часове мога да гледам морето, но не когато е фрашкано с хора, които газят по хавлиите и крещят – това ме натоварва.

На 17, но въобще не искам да правя сравнение. Сега ги дебнат толкова опасности. Не съм черногледа, но се вбесявам, когато се подхожда с безразличие към наболели проблеми. Децата ни са подложени на зловещи атаки, а ние не си даваме сметка понякога за това. За да сме по-спокойни, ги пращаме да учат в чужбина. За съжаление и ние със съпруга ми мислим, че ако Петра трябва да получи качествено образование, то трябва да е навън. И това е ужасно, защото доскоро се гордеехме с образованието в България. Но преди всичко се моля дъщеря ми да е здрава и щастлива в това, което тя иска да прави. Всичко останало е преходно и несъстоятелно. Моите родители винаги са ми казвали: „Ти си решавай – ще учиш ли, ще работиш ли, ние сме зад гърба ти!” Искам в мое лице Петра да вижда приятел, който ще е до нея винаги, пък дали ще бъде професор или продавачка, за мен е без значение.

Да, така е, но относно здравеопазването съм категорична, че не можем да обвиняваме единствено системата. Българинът се оказа с много ниска култура, свикнал в последния момент да ходи на лекар и да не разчита на профилактиката, която е толкова важна. Убедена съм, че всеки трябва да започне промяната от себе си, а не само да искаме. Защото системата не е виновна на някой, който яде по 20 кебапчета на ден и изпива три бутилки вино. Ставам зла, когато стане въпрос за здравеопазване, тъй като много се говори за лекарски грешки, но не и за лекарите, които всеки ден спасяват човешки животи, лишават се от почивката си, от времето със семейството си и въобще не вземат парите, за които се пише, а смешни пари.

Ти си от актрисите, които имат късмет да играят и в киното, и в театъра, но телевизията е тази, която дава по-голяма популярност. Ролята в „Стъклен дом” отключи ли други сетива в теб за професията ти?

Трябва да се правят сериали, за да има избор. Естествено, някои ще са супер качествени, други ще са на средно ниво. Но не може 10 години да не се снима и като се появи нещо, то да е страхотно. Този сериал буквално промени живота ми, защото да си популярен е много отговорно, освен че е хубаво.

Не изпадам в крайности, не робувам на марки, и ако сме докрай откровени – грижата за външния вид е въпрос на възможности. Аз купувам това, което ми харесва и е добре за мен. Не вярвам, че с разни кремове ще си изгладя бръчките. Много млади жени се подлагат на интервенции, което е вид несигурност. На мен това ми е чуждо, а и ме е страх. За по-леки корекции нямам нищо против, но не и за драстични промени, още повече виждам, че 99 процента от тях не са за добро. Човек като се чувства хубаво, изглежда така. Няма по-голям майстор от природата и трябва да се върнем към нея и предназначението на жената да е майка и съпруга преди всичко. Далече съм от мисълта, че трябва да си стоим по къщите и да си гледаме мъжете. Но всяка крайност е ненужна, защото губиш част от себе си. А и виждам, че красиви са щастливите жени, независимо колко килограма тежат, дали са високи или не, дали са с цици или не.

Има ли нещо, което не си харесвала в себе си?

И аз като всяка жена съм се взирала в себе си и съм си измисляла какви ли не неща. В крайна сметка разбрах, че ако аз си приема тялото и започна аз да го харесвам, нямам проблем с това кой какво ще говори и какви са моделите за подражание. И моето тяло си ми е най-хубаво, на друг може да не му върши работа, но на мен ми върши, затова си го обичам и харесвам (смее се).

Да, щом съм на крака и има около мен хора, които обичам и те мен, имам работа, която обожавам – не мога да искам повече от това! Нищо не се стремя да се случи на всяка цена. В амбициозното гонене да постигнеш и това, и онова, губиш себе си, приятели и още много ценни неща.

снимки Момчил Христов и личен архив
стилист Даниела Мутафчиева-Атанасова
грим Алина Манова
коса Боряна Косева за KM Studio