Едно от парчетата й се казва “Невъзможни сме сами”. След срещата ни нямам съмнение, че Жана Бергендорф е невъзможна сама. Правим фотосесията из красивите софийски улички. Налага ни се да спираме буквално на всяка плочка за автограф, прегръдка, снимка, автограф, прегръдка, снимка, но най-често за трите заедно. Жана не се скъпи на прегръдки и хората го усещат. Спират автомобили, за да я снимат, подсвиркват колоездачи, мотористи, млади и стари, викат й, че е готина, желаят й успех. А всъщност това е нейният успех. И той доста й отива.
Днес това зашеметително момиче става на 32. Припомняме ви един наш разговор с нея.
Жана, на кого си кръстена?
На дядо. Той се е казвал Иван, но всички му казвали Жан заради професията му – бил е известен адвокат. Баба ми, като влязла в стаята на майка ми в родилното, казала: “Няма да я кръщаваш нито Ива, нито Яна. Ще я кръстиш Жана.
Ти на кого от семейството си се метнала?
Майка ми е също дивак като мен. И двете със сестра ми сме се метнали на нея. Аз съм взела от нея музиката, а сестра ми – спорта. Между нас се наричаме “три остри камъка“. Като бяхме деца, майка ми работеше много, защото трябваше да ни гледа сама, и баба ми ни беше най-близка. Аз започнах да пея от малка. Още на 4-5 се прояви моето желание към музиката и танците. На 7 влязох във вокална група “Врабчета“, след това – в Детския радиохор. Близо 4 години пях оперно пеене, но приключих с него, защото не беше моята стихия. Може да не пея класическа музика, но умирам за нея. В продължение на 4-5 години ходех всеки божи четвъртък на концерти в зала “България”. Благодарение на баба израснах с много красива класическа музика.
Да, пяла е в Бургас в Музикалната академия и е свирела на пиано. А сестра ми е джудистка. И трите сме диви, но всеки в своята категория. Последното, което сестра ми направи, беше да скочи от 156 метра във Виена надолу с главата, майка ми е парашутистка, а аз сега искам да си купя мотор. Адреналинът ни храни жестоко! Майка ми ни научи да бъдем самостоятелни от малки, да бъдем смели и да се борим за това, което искаме. С баба ни научиха и на най-важното – да бъдем добри.
Пробвала си в X Factor и в Дания. Как попадна там?
За три години и половина гласът ми изчезна, тъй като напълнях заради заболяване на щитовидната жлеза. Бях 110 кг. В един момент усещах, сякаш изсъхвам, сякаш не съм жива. Без музиката съм като сух парцал. X Factor в Дания беше едно място, на което отидох, за да проверя дали ставам за нещо или не. Има ли смисъл да се боря по-нататък. Бях минала периода, в който съм пяла на сцена и съм изкарвала пари, но исках да продължавам и да вървя нагоре. И въпреки че бях 110 кг, това въобще не ме спря да последвам мечтата си. Много жестоко си стъпих на главата, свалих килата за една година с много глад. За мен беше важно да ме оценят в Дания. Журито беше от трима артисти на световно ниво, които много добре знаят какво правят. Фактът, че те ме допуснаха до трети кастинг, за мен беше достатъчно да повярвам в себе си отново и да тръгна по пътя си.
Заведе ме отново музиката и учителката ми от “Врабчета”, когато бях на 18 години. Той дойде една вечер в заведението, където работех, и така се запознахме. Две години живяхме там.
Косата и нравът ти са огнени. Такова ли е и сърцето ти? Да.
Обичам страстно и любовта ми трае дълго.
Мъжът ти ли е любовта на живота ти?
Любовта на живота ми е синът ми Леон. Винаги съм искала да имам син – той е първото момче в моята фамилия и аз съм много горда майка.
Как съжителстват щурият ти нрав и отговорната майка у теб?
Добре съжителстват, имам си границите за всичко. Може да съм щура, но и съм малко параноична, когато става дума за грижите за детето.
Да, даже бих се радвала. Защото така животът ще го научи какъв да не бъде и какъв да бъде.
Теб на какво те научи?
Да не бъда лош човек, да не забравям коя съм, да не забравям, че винаги трябва да имам самочувствие и уважение към себе си и към близките си.
Вярваш ли, че ще прехвърлиш българската граница?
Прехвърлих я, когато заминах за Корея. А иначе времето ще покаже.
Ако трябва да жертваш музиката за детето си, би ли го направила?
Не, защото ако жертвам музиката заради него, това означава, че няма да мога да му осигуря добро бъдеще.
Не, аз мечтая постоянно. И вярвам в своите мечти. Опитвам се да вярвам и в хората. Опитвам се да вярвам, че това, което се случва около нас, някой ден ще се поправи и че независимо от злобата, лицемерието и лошия нрав на някои хора ние трябва да правим добро. Но най-важното е да вярваш в себе си. Аз никога не съм предавала тази вяра.
Коса Станимир Барутчиев и Стефка Ненова за Premium Rouge
Грим Александра Йорданова за Make Up Studio
Коментари (0)
Вашият коментар