Първото ми интервю с нея беше преди 17 години в същото издателство, в същата сграда, за друго списание. Сега седим една срещу друга и имам усещането, че не е минала и година. Няма да преувелича, ако кажа, че днес Юлияна е още по-красива и изглежда още по-млада. В края на срещата ни й се обажда Стъки, нейният втори съпруг, и виждам как в кратките минути разговор с него елегантната газела, която стъпваше с увереността на смелчага, последвал и най-страховитите си мечти, се превръща в крехка сърна, следваща единствено посоката на партньора. Тя излъчва очакване животът тепърва да се случи. Тя излъчва и силата на жена, която има рамото на истинската любов до себе си. Ето нещо, което винаги ще е модерно. Защото обезсмисля всякакво друго усилие на жената да бъде по-красива..
Мислиш ли, че има такава мода, че не е на мода модата? Дали заради световната финансова криза, или защото отдавна вече външността се счита за опаковка, а хората се научиха, че е по-важно какво съдържа продуктът?
Бих преформулирала темата така: вече всичко е на мода. Всеки носи това, което му е удобно, защото да следваш модни тенденции невинаги е най-практичното нещо. Мисля, че дори световните дизайнери проумяха това и започнаха да предлагат абсолютно всякакви варианти. Ето например обувките – вече не се предлагат само с тънък ток, които са невъзможни за носене в градска среда. Предлагат се и равни, и с дебели токове, всякакви. Тази тенденция обхваща всички стилове. Може да избереш това, което ти е удобно и ти харесва. Така че действително модата мина в съвсем различно измерение от това, което беше преди години.
Ти вълнуваш ли се от тенденциите?
Аз превърнах модата в мой бизнес, така че е наложително да се интересувам. Но по-скоро забелязвам, че в момента по-важни са цветовете, актуални за сезона, а не точно моделите. Също така дизайнерите започнаха да използват материи, които не са толкова скъпи. Прекалено помпозните модели останаха само на сцената. Когато правят своите линии за масова употреба, дизайнерите прибягват до по-икономични материи.
Помним как Мишел Обама например се появи на голямо събитие с рокля за няколко долара. В модата започнаха да изчезват брандовете за средния потребител. Модата започна да минава в двете крайности – много евтина, много икономична и свръхскъпи облекла, които са възможни само за една малка група хора, които продължават да си ги носят. Това, че си купуват и по една дреха от по-икономичните, е само с цел реклама, не че ги носят убедително в ежедневието си. Продължават да търсят и предпочитат скъпите марки, защото е въпрос на престиж в техните среди. Няма как да не се появят на много официални събития с дреха на определен дизайнер. Слагането от време на време на някоя евтина дреха за мен е абсолютен популизъм. Мишел Обама в никакъв случай не се е отказала от скъпите бутици и го доказват снимки от множество други събития.
Дори такъв популизъм обаче липсва у нас. Демоде ли е мисленето ни в тази посока, още ли според теб сме подвластни на комплекси?
Може би никъде другаде не съм виждала такъв феномен, но в България често се случва популярни хора да правят точно обратното. Харесали са някакъв модел на ревю и си го ушиват при някакъв български дизайнер, след което смело тиражират в медиите, че са дали 10 хиляди, 15 хиляди евро за този тоалет. По-голяма глупост от това за мен не съществува, защото няма нищо срамно да кажеш точно с какво се обличаш. По света никой няма да упрекне никого, ако си купи дреха от нормална марка. Защо трябва да правим евтини демонстрации, които да показват, че имаме възможности? За мен това е признак на комплекс. Чисто българско изобретение, което не е достойно за никого. Живеем в доста сложен свят и да хвърляш в заглавие помпозни суми е най-малкото въпрос на лош вкус. Едва ли някой ще ахне, напротив, антиреклама е. Настройва хората срещу теб.
Нароиха се много, както аз ги наричам, секънд хенд бутици. Това не са онези недобре ухаещи магазини с дрехи на килограм, а са по-скоро артистични галерии с подбрани неща и много лично отношение и към дрехите, и към хората. Ти влизаш ли в такива магазини?
Не, но не от снобизъм. Не защото дрехата е секънд хенд, ами заради моето лично убеждение, че когато вземеш дреха от чужд човек, ти приемаш енергията му. Дрехата е в близък досег с тялото и попива всичко, което преживяваме. Затова предпочитам и мои дрехи, с които не съм имала приятни емоции, да не слагам отново. Не знам дали съм права, но си мисля, че има някаква зависимост. Живеем във век, в който откриваме толкова много нови неща, сигурно има истина и в това. Всеки е установил, че когато сложи някаква дреха, му върви, и точно обратното – като сложи друга, винаги се явяват някакви пречки. Може и да е съвпадение, но аз така го чувствам и за дрехите, носени от други хора.
Правя го редовно. Допреди 40-ата ми годишнина бях доста по-суетна от сега. Логиката върви в обратната посока, но е въпрос на философия. До определена възраст мислиш, че винаги трябва да изглеждаш брилянтен, перфектен, а сега излизам в събота и неделя почти без грим, винаги съм с джинси, спортна
фланелка, равни обувки, така че това не са ми въобще далечни
изживявания. Аз изключително гъвкаво сменям стиловете си. Най-важно е да имам представа каква е програмата ми за деня. Ако предварително знам, че много ще тичам, слагам най-удобните обувки, джинси, яке. Ако ще имам по-сериозни срещи, съобразявам и дрехите си с тях. Но никога няма един стил, на който да робувам. Ежедневието диктува стила.
Осланяла ли си се на външността си в пътя дотук?
Много пъти. Това е безспорно, защото смятам, че човек дължи до голяма степен успеха или неуспеха си на начина, по който изглежда – най-малкото да бъде спретнат, чист, да изглежда добре, да внушава, че както се грижи за своята външност, така ще бъде грижлив и педантичен към работата си.
Все се връщаш към телевизията. Тя ли остава голямата ти любов?
Да, мине – не мине време, и наистина се завръщам към някой нов телевизионен проект. Тъй като работата в телевизията не е нещо, което може да е постоянно, имам бизнес с мода, който ми дава възможност да избирам добрите предложения, а не да се хващам като за сламка за всяко нещо, което ми предлагат. Затова работя само в телевизионни проекти, които са ми на сърце и влагам в тях наистина желание и емоция.
Не мислиш ли, че и телевизията излиза от мода? Все повече хора се гордеят, че нямат телевизор и че децата им не гледат телевизия.
Има такава нагласа, да. Младите хора според мен гледат онова предаване, за което са научили от интернет, че е интересно. Животът винаги е бил динамичен, но моето предизвикателство е да провокираме така темите и тезите, че да ни гледат след това и в интернет. Важно е по някакъв канал да достигнеш до зрителите и да ги накараш да се замислят върху онова, което теб те тревожи и вълнува.
Защото съм малко като шилото, което не стои мирно в торба. Ако се занимавам само с едно-единствено нещо, то ме изморява. Трябва постоянно да сменям, да разнообразявам. По този начин се чувствам по-енергична. Може би е голяма грешка да се пробвам на толкова различни поприща – малко съм пенкилер – от всичко, та нищо накрая. Но аз съм си такава – винаги ми е интересно с различни неща да се занимавам.
Не сме се виждали 17 години, а ти наистина изглеждаш същата. Сякаш никакви сътресения не е имало по пътя ти, сякаш времето те е заобиколило. А всъщност как беше?
Точно обратното. Случиха се огромни сътресения. В някакви по-спокойни моменти, като съм се замисляла през какво съм минала, съм се чудела каква е тази сила, която съм имала, за да успея да се изправя отново и отново. Преминах през най-страшните моменти, в които загубих и двамата си родители, разруших един 20-годишен брак, започнах нов от нулата, буквално от нулата. Не е страшно да започнеш от нулата, но когато си вече на 44 и си градил в активната си възраст повечето неща, за да оставиш всичко и да започнеш наново, се изисква доста голям кураж според мен. Защото след 40 години човек става прагматичен, слага удобството като приоритет, не смее да рискува. Аз направих доста смели ходове и се радвам, че бяха за добро. Преминах и през купища неуспехи, които ме разклащаха емоционално. Мислех, че фразата “Това, което не те убива, те прави по-силен” е някакъв шаблон. Мислех, че някой си седи на бюрото и си драска мъдри сентенции. Оказа се обаче, че е точно така. Минавайки през всякакви изпитания, човек си казва в един момент: “Следващия път по-трудно ще изляза от релси”, и става по-смел. Опитвам се по-философски да гледам на нещата.
Сещам се за друга фраза, че любовта оправдава всичко. Вярна ли е от твоя гледна точка?
Да. Откъм днешна дата и след това, през което преминахме заедно, любовта към моя втори съпруг наистина оправдава всичко. Независимо от трудностите и за миг не съм съжалила за своя избор. И винаги ще знам, че каквото и да се случи, тези четири години, в които към момента сме заедно, са най-хубавите в живота ми.
Моят съпруг е доста по-млад от мен – имаме разлика 16 години и той има по-младежка нагласа към живота. Като се започне от начина на обличане, ще е неадекватно една лелка, каквато би трябвало да съм на тази възраст, да застане до едно младо момче. Ясно е, че промяната първо засяга визията – да направиш стила си по-младежки. Срещайки се и общувайки постоянно с млади хора, каквито са неговите приятели, подсъзнателно започваш да се настройваш да разсъждаваш като тях. Започваш да си слагаш други срокове и граници. На моята възраст би трябвало да мисля колко ми остава до пенсия, внасям ли си редовно осигуровките, но на мен сега мисълта ми е насочена на другаде: например късно ли е още за дете, независимо, че синът ми е минал 18 години. Би трябвало да се замисля вече за баба, а аз мисля за дете! Така че приоритетите в живота се разместват с огромна сила, което няма как да не окаже влияние на психиката. Подсъзнателно съм си внушила, че съм с десет години по-млада и вадя съответната енергия. Даже не смея да се изморя и да се оплача вкъщи. Това ще означава предателство. И съм му обещала, че ще бъда много пъргава бабичка, която няма да се оплаква от възрастта и няма да бъде изморена.
Първият ти син е голям. Той как прие промените в живота ви?
Много по мъжки, което беше изненада за мен. Той беше почти на 14 години. Но нито една дума на упрек или детски каприз не изрече. Успя да се дистанцира от този проблем, да го превъзмогне сам и да стане приятел и с жената до бившия ми съпруг, и с моя втори мъж. Така че постигнахме хармонията, която едни интелигентни взаимоотношения изискват.
Винаги звучиш толкова горда с твоя съпруг. Разкажи ми за него.
Горда съм, защото намерих един изключителен човек, който е много различен. Почти не познавам друг от неговата порода. Той е много вярващ. Това определя ценностната му система, съхранена във времето. Той е много чист и всеотдаен. Не е предател в душата си и подкрепя изключително близките си хора. Притежава невероятна духовна сила по отношение на предизвикателствата, които среща. Случиха му се невероятни изпитания в спорта. Никой не разбра за тях, той не направи реклама от тях, а премина през страховити неща. Той преодоля всичко сам с моя подкрепа, което му прави чест. За мен е свръхчовешка сила и аз много го уважавам за това. Всеки ден откривам у него нови и нови неща и смятам, че той е по-добрият в нашето семейство. Аз се стремя да променям себе си, независимо че съм по-голямата. Оказа се, че той е по-мъдрият и аз се променям спрямо него.
Да. Досега доста го подкрепях във всяко състезание, но му казах, че оттук нататък решенията са негови. Мъжът ми ще реши сам дали ще продължи да се състезава. Той записа и философия във Велико Търново, въобще доста осмисля нещата и има сериозни планове за бъдещето, независимо какво си мислят за състезателите от неговия спорт.
Това, което ви се е случило с всичките изпитания, пречки, невъзможности, и това, че днес сте заедно, чудо ли е?
Може би, защото мъжът ми е вярващ и успя и мен да приобщи към вярата, но да, постоянно ни се случваха чудеса. Минахме през нашите огромни изпитания и винаги се случваше нещо, което ни помагаше да продължим. Може би е заради вярата. Затова и през най-тежките моменти успяхме да минем и да запазим любовта си. Смятам, че на хората, които истински се обичат, им се случват чудеса. Затова пожелавам на всички да намерят истинския човек до себе си, защото това ще ги промени напълно.
Фотограф: Петър Недялков
грим: Симона Недева
коса: Криси Василева
Коментари (0)
Вашият коментар