Неподозираните качества на бахара

От Рецепти за здраве

Някой кулинар ще каже, че е въпрос на вкус с какви подправки да обогатите ястията си. Когато обаче си недостатъчно опитен в кухнята, е полезно да знаеш някои основни правила. Разказваме ви за подправките, които се предлагат на пазара и какво е тяхното приложение.

Бахар

Открива го Колумб на Карибите и го мисли за пипер. Занася го в Испания, където го кръщават с испанската дума за пипер – pimenta. Зърната му имат силен вкус, затова в никакъв случай не трябва да се прекалява с него. Ароматът му може да бъде описан като смесица от канела, индийско орехче и карамфил. Той трябва да се съхранява в малки опаковки, на сухо и тъмно място.

Здравословни предимства

Бахарът съдържа големи количества етерични и ароматни вещества. Той е богат на мастни вещества, лигнин, танин, некристализирали захари, смоли и др. Съдържанието на евгенол в него обяснява защо народът го е ползвал за облекчаване на храносмилателни проблеми и стимулиране на апетита.

Кулинарно приложение

Дивечът и говеждото обичат бахара повече от всички други. Той подхожда и на супи, на колбаси, сосове, маринати, ориз и други. Във Великобритания много обичат тази подправка и й се доверят дори при направата на торти. Някъде пък се използва като естествен консервант.

Макар да не е нашенска, тази подправка отдавна е позната на българина. С нея овкусяваме пържоли, пилешко, риба, зеленчукови ястия и, както казахме вече, ориз, като го комбинираме с пипер, дафинов лист, чесън, целина и лук.

Важно

Бахар не бива да се консумира, ако пиете някакви минерални добавки и желязо. За бременните и кърмещите също не е препоръчителен. И въпреки че бахарът действа добре при храносмилателни проблеми, той не бива да се ползва от хора с хронични болести на храносмилането като рефлукс, язва, колит и т.н.

Мисото навлиза с пълна сила и у нас

Мисо почти не е познато в България все още, но тъй като вече може да го срещнете в по-големите хранителни вериги, както и в много рецепти, решихме да ви представим тази традиционна за Япония подправка. Мисо се произвежда чрез ферментация на соя със сол и гъбата кохи. Понякога вместо соя се ползва или добавя ориз, ечемик, елда, ръж и други. В резултат на това се получава гъста паста, която обикновено е солена, но вкусът и ароматът й зависят от различните добавки и начина на ферментиране. Затова вкусът може да бъде, освен солен, пикантен, земен, плодов, сладък. Най-общо са познати три вида мисо – бяло, червено и смесено. Може да си го купите в специализираните биомагазини, като след отваряне трябва да го държите в хладилник. Цената му е около 10 лв и издържа около два месеца на студено.

Здравословни предимства

Има теория, според която мисо предпазва от радиация заради богатото си съдържание на витамин В12. Освен това то съдържа протеини, магнезий, цинк, изофлавони и други. Малко количество от него задоволява дневната ни нужда от мед, манган и цинк. Учените го посочват като помощник в превенцията с рак на гърдата, на простатата, на белите дробове и на дебелото черво. Освен всичко това мисо понижава нивата на холестерола.

Кулинарно приложение

Както вече казахме, мисо е ежедневна част от японската кухня. Най-често се явява като съставка на супата със същото название. В много японски семейства трапезата на закуска често се състои от тази супа в комбинация с ориз. Тази подправка се слага не само в супи, но и в други по-течни ястия от типа на яхниите. Мисо може просто да се намаже върху хляб. Поръсете сандвича с кълнове и ще получите изключително здравословна и вкусна закуска. В редица маринати за меса и риби мисото е добре дошло, както и в салатни сосове. По-леките ястия обикновено се подправят с бялото мисо, а по-тежките – с червеното.

Важно

Мисото е „жива храна“, която съдържа важни микроорганизми, които губят достойнствата си при продължително готвене. Затова подправката е добре да се поставя в ястието към края на сготвянето му.