Заради незавидната слава на кренвиршите всички кренвиршоподобни колбаси са се сдобили с негативен имидж, в това число и наденичката. А всъщност, ако имате качествена наденичка, вие може с чиста съвест да я вкарате в едно здравословно меню, а и да развихрите кулинарното си въображение с нея.
Наденицата е храна с история. Като започнем от това, че Омир я е описвал в поемите си, и минем през нюрнбергското постановление от самото начало на IV век, според което в наденицата следва да се ползва най-доброто месо от прасето, а именно рибицата. В баварската провинция, която се гордее с произхода на тази храна, са назначавали дори длъжностни лица от кметството, които да следят за стриктното спазване на предписанията и рецептите.
Днес наденицата не е чак такъв деликатес, даже напротив - предлага се под път и над път във всякакви вариации, вкусове, размери, но единственият начин да сме сигурни в качеството й си остава домашното производство. И нека това да не ви звучи като кауза пердута. Наденицата не е нещо повече от месо, мазнина и подправки, като, разбира се, в баланса между съставките е майсторлъкът. Месото може да е всякакво – свинско, телешко, агнешко дори, говеждо, дивеч. Мазнината най-често е сланина и се добавя в зависимост от това дали сме ползвали по-сухо или по-шарено месо. Консистенцията също е въпрос на избор – може да имаме наденица от кълцано месо, от едро или от фино смляно. Подправките, които се ползват при направата й, са според вкуса – сол, разбира се, както и чубрица, мащерка, салвия, люти чушки, магданоз, кимион, шафран, чимен, бахар, синап, сминдух и т.н. Имайте предвид, че черният пипер и лукът ускоряват зреенето на месото и то бързо се разваля, така че ако искате наденици с по-дълъг срок на годност, лишете се от тези иначе чудесни аромати.
Обвивката трябва да е естествена – от свинско, телешко или овче месо. Те се продават на метър и са на изключително достъпна цена. Обичайно фирмите, които ги предлагат, имат и готови миксове от подправки, в случай че не ви се занимава да търсите своята лична комбинация. Уредът, с който пълненето на месото в червото става възможно, се нарича „пълначка за месо“ и може да го намерите по пазари и специализирани магазини, както и в множество онлайн шопове. Някои мелачки за месо се продават с приставка за пълнене, така че ако се сдобиете с такъв уред, вие сте отлично оборудвани за производството на вкусни наденички, кървавици и карначета у дома.
Набавете си уред за мелене на месо с приставка за пълнене и сте готови да станете майстори на наденички!
Напълнените черва завързвате с памучен конец и е време да оставите наденичките да се сушат. Това трябва да стане на сухо и проветриво място – колбасите ви следва буквално да бъдат „обдухани“ в продължение на няколко седмици, за да изсъхнат. Ако ги сложите на външна тераса, покрийте ги с найлони, защото има опасност птиците да ги накълват. Няколко дена след като ги сложите за сушене, ги свалете за „масаж“. Върху дъска надениците трябва да се намачкват леко с точилката или пък само с ръка два пъти седмично. Продължителността на сушенето зависи от вида на помещение, където се случва то.
Направете с тези душички пица, паста, английска закуска, яхния.
Кулинарното приложение на наденичките е много по-богато, отколкото сме свикнали да мислим. Българинът свързва тази храна с „цър-пър“ и толкова. А всъщност хубавата наденичка от качествено месо може да бъде в основата на сос и заливка за паста, пълнеж за пица, пита, баничка, яхния със зеленчуци, гюведже, супа, омлет, английска закуска, шишчета, тапас и какво ли още не. Не забравяйте, че това е просто месо в обвивка, което може да се запече цяло, на парчета или да се извади от обвивката и да се използва като кайма.
А пък и дойде време за червено вино, което сякаш е създадено, за да му се наслаждаваме в компанията на вкусна сочна наденичка.
Коментари (0)
Вашият коментар