Мила и Алекс, или Хари и Лекси - две сестри, отраснали в София в прекрасно семейство, отлетели да последват съдбата си по света... в две различни държави. Правят кулинарния си блог Harry and Lexy's workshop, за да имат свое местенце, което да ги събира и да съхранява нещата, които обичат най-много да правят. В техните весели мъфини и смели торти си личи колко са млади, но зачетете ли рецептите, ще се дивите как е възможно на тяхната възраст да имат такава опитност и да боравят така изкусно със съставки, техники и видове кухни. С две думи - зареждащи и вдъхновяващи. Не обичат да се ограничават вкусово, така че, ако и вие като тях обожавате храната, отскачайте от време на време до тяхната малка и ароматна кухня на адрес https://harryandlexy.com.
Защо на Мила и Алекс може да им викат Хари и Лекси?
Хари е прякор още от детските години, който се появи по-скоро като на шега - в името, изписано на английски, буквата „р“ я има два пъти, а нито една от нас не може да я произнася правилно. Уж трябваше да ме ядосва, но с времето не само свикнах, а взе и да ми допада - днес имам приятели и познати, които едва ли знаят истинското ми име. Лекси въобще не е популярно в България, но всъщност е галено на Александра, а пък и Хари и Лекси звучи добре (или поне в нашите уши, и се римува.
Как започна аферата ви с кулинарията? По добрия и изпитан начин - край печката на мама и разлиствайки тефтера на баба или...?
Да, общо взето, така се получи. Пречкахме се в кухнята на баба и мама и се опитвахме да “помагаме”. Разлиствали сме много дебели и стари книги с рецепти, но иначе “аферата” се зароди в по-късни години, а на много неща сме се научили по изпитания стар начин проба-грешка.
Там, където живеете сега, каква е кухнята и вдъхновява ли ви да навлизате в дебрите й, или се "мотате" повече из световните кулинарни потайности?
Германците не се славят особено с превъзходната си кухня, но пък има доста симпатични английски десерти - здравословен ябълков крамбъл, лимонов пай, чаени кексчета скоунс, къстард (яйчен крем), торта Виктория… Иначе и на двете най-любимата ни кухня е италианската – паста може да ядем всеки ден! Смятаме, че има голяма прилика в тяхната и нашата храна – и там хората хапват с удоволствие свинско и пилешко, а билките са си направо същите – босилек, риган, мащерка...
Разбира се, ние сме любители на вкусно приготвената храна и някакви си географски граници не може да ни ограничат в избора на това, което искаме да сготвим. Напротив – често приготвяме екзотични ястия, а за вдъхновение редовно посещаваме чуждестранни ресторанти. Любимият ни телевизионен канал е 24 kitchen, а за безбройните блогове, you tube канали и готварски сайтове – е, за тях няма смисъл и дума да отваряме. Или иначе казано – не обичаме ограничения!
Има ли рецепти, абсолютно любими и на двете ви, и такива, които едната обожава, а другата - хич?
Да, и двете обичаме крем брюле, ягодови тарталети, шоколадов мус – всички варианти, бърза руска торта и сметанова торта с мандарини. Хари не харесва скариди, а аз ги обичам с канела, индийско орехче и червен пипер на тиган. За сметка на това дори не мога да си помисля да хапна майонеза, а Хари може да изяде самостоятелно цяла кофичка на закуска.
Ако трябва да приготвите заедно галавечеря за знатни гости, как ще разпределите задълженията?
Много интересен въпрос! Най-вероятно първо ще седнем на масата с чаша лате макиато в едната ръка и лист и химикалка в другата и ще съставим меню според времето, което имаме за приготвянето. После ще отидем на пазар и ще подберем внимателно хубави и пресни продукти. А след като се приберем, най-напред ще се захванем с десерта, а после според времето и сложността на приготвянето - с предястието, основното и накрая - салатата. Ще приготвим всичко заедно, а разпределянето на задачките ще се получи от само себе си, това си е естественият ред в нашата кухня – някак си успяваме да си оставим достатъчно лично пространство, за да се развихрим, без да си пречим, и в същото време все едно сме един човек с 4 ръце.
Препоръчайте ни меню за една такава вечеря с рецепти от вашия блог.
Ето една хубава комбинация: салата от рукола с меко козе сирене и круши, телешка пържола от бут със сос чимичури, лимонени картофи и доматена салца и крем брюле за десерт.
Вълнувате ли се от трендовете в кулинарията и бихте ли могли да изброите най-интересните според вас?
Напоследък веганството става все по-популярно. Нас тук хич ни няма, но ще се престрашим някой ден да видим дали е вкусно. Мисля обаче, че бая хора не го правят “правилно” - какъв е смисълът да се отказваш от мляко, яйца, сирене, а после да си направиш вегански къпкейкове със 700 г захар? Не ни се струва редно да лишаваме телата си от протеини и белтъчини, необходими за организма. Иначе гледаме да сме в крак с модата – миналата година навсякъде се появиха еднорози и ние веднага приготвихме торта еднорог и кейк попс (близалки). Преди това пък имаше разноцветни бейгъли (кръгли хлебчета с дупка по средата), галактически сладки, препечени филийки русалка…
А как сте с темата за здравословното хранене? Спазвате ли някакви строги правила?
Напоследък все по-често гледаме да хапваме по-здравословно (може би с напредването на годинките) и се стараем това да се отрази и в рецептите ни. В десертите слагаме съвсем мъничко захар и в повечето случаи използваме кафява нерафинирана. Много рядко пържим, а когато го правим, използваме съвсем малко мазнина и почти никога не ядем панирано. А всичко това гледаме да комбинираме и с по-здравословен начин на живот - вечеряме преди 8, спортуваме…
Налага ли ви се да планирате менюто за цялата седмица и изобщо как планирате готвенето у дома? Вероятно и двете сте заети хора, които трябва да мислят постоянно за бързи и лесни рецепти?
Хари: Аз планирам рядко и ако го правя, то е най-много за 2-3 дни. Често ми хрумват нови идеи и по принцип правя един голям седмичен пазар с всичко от първа необходимост, но това не значи, че не ходя всеки втори ден за някоя „екстра“. Спестявам време, като готвя в големи количества, и това, което остане след едно хапване, замразявам в кутии в камерата – така, когато нямам време за готвене или ме мързи особено много, винаги имам какво да размразя за вечеря.
Алекс: Често съм уморена след работа и наистина ми се ще да приготвя нещо бързо за вечеря - обикновено паста или кускус със зеленчуци, или пък някоя крем-супичка.
По празници се събирате, нали? Може ли да опишете последното ви празнуване заедно и какво имаше на трапезата?
Последното ни голямо събиране беше по Коледа, тъй като семейството ни живее в 3 различни страни и се събира най-вече на празници. Да си признаем, винаги има няколко постни ястия като боб, пълнени чушки, сармички, пухкава питка с късмети, салати, сушени и пресни плодове, ядки и други типични за коледната трапеза хапки, но… също така има и още 2 плата, едното с различни сирена и кашкавали и едно съвсем „постно“ с луканки, филенца, саламчета и пастърмички. От няколко години си имаме и нова традиция за Коледа - правенето на джинджифилова къщичка.
Панакота с маскарпоне
Панакотата е един от най-известните италиански десерти не само в родната му страна, но и в целия свят. Той има консистенция на пудинг и се състои основно от сметана (откъдето произлиза и самото име – сварена сметана) и желатин. Разбира се, има най-различни вариации и комбинации на продуктите. Тук ви предлагаме една рецепта, в която има равни количества сметана и маскарпоне. Полученият пудинг има нежно сладък вкус, който чудесно контрастира с приятно киселото френско грозде.
Първите свидетелства за този десерт са от преди около 1000 години в региона Пиемонт – северозападна Италия. Дамата, която е измислила този пудинг най-вероятно е била от унгарски произход.
По това време за желирането на десерти традиционно се е използвал стрит на прах сушен въздушен мехур от тялото на рибата белуга. Днес използваме желатин. Подправянето с ванилия и сервирането на панакота с плодови сосове, карамел и шоколад са съвременни импретации на този тъй отдавна съществуващ десерт.
Продукти за 4 големи или 8 малки порции:
250 г маскарпоне
250 г сладкарска сметана
125 г червено френско грозде
60 г захар
4 листа желатин
2 пакетчета ванилия
1 с.л. желе от ягоди
1 с.л. вряла вода
Приготвяне:
1. Накиснете листата желатин в малко студена вода (3-4 с.л.).
2. Сложете маскарпонето, сметаната, ванилията и захарта в съд на котлона на средна температура. Бъркайте непрекъснато, докато сместа заври. Махнете от котлона.
3. Прибавете желатина и разбъркайте до разтапянето му.
4. Прецедете през фина цедка, за да предотвратите образуването на бучки и разделете по равно в купички. След като се охладят и достигнат стайна температура, покрийте купичките с прозрачно фолио, за да не изсъхнат и да не пожълтеят. Пъхнете в хладилника за около 6 часа.
5. Преди сервиране пъхнете десертите във фризера за 10-ина мин. През това време сварете вода.
6. Потопете всяка от купичките за няколко секунди в горещата вода, като внимавате тя да не попадне в панакотата. Обърнете купичките върху чинийка и потупайте дъното, за да се отлепи по-лесно пудингът. Ако десертът не се отдели веднага, потопете за още няколко секунди във водата. (Не дръжте прекалено дълго, за да не се разтече!)
7. В малка купичка сложете 1 с.л. желе от ягоди. Добавете 1 с.л. вряла вода (или малко повече). Разбъркайте, за да получите ягодов сироп.
8. Украсете панакотата с ягодов сироп и френско грозде.
Ягодови тарталети
Красиви, семпли и лесни за приготвяне. Ягодовите тарталети изглеждат не само пленяващо, но и имат изискан лек и ненатрапчиво сладък вкус.
Рецептата ни хрумна от чистата необходимост да приготвим нещо вкусно с много ягоди. Тъкмо се бяхме върнали от пазар с първите ягоди за сезона и като всеки лакомник бяхме взели такова количество, че след като преядохме останаха толкова много... Какво да ги правим? Спряхме избора си на тарталети. Веднага се разровихме из разни книги и сайтове, но всички рецепти ни се сториха прекалено сложни или имаха съставки, с които не разполагахме в момента. Затова решихме да направим нещо с продуктите, които имахме вкъщи и така се получи тази прекрасна рецепта.
Продукти за тестото (за 6 големи (12см) или 8 по-малки тарталети):
200 г брашно
125 г масло
70 г захар
Продукти за крема:
200 г крема сирене за мазане
50 г бял шоколад
Продукти за глазурата:
350 г ягоди
250 мл студена вода
25 г захар
1 пакетче глазура за торта (желатинова заливка за плодова торта)
Приготвяне:
1. Нарежете маслото на кубчета. Сложете го в купа.
2. Добавете захарта и брашното. Омесете с ръце тесто и го оформета на топка.
3. Разделете тестото на 6 еднакви по размер топчета. Сложете по едно във всяка от формите.
4. Притискайки с пръсти разстелете равномерно по дъното и стените и оформете „кошничката“. Надупчете дъното с вилица. Пъхнете в хладилника за 1 час.
5. В предварително загрята фурна на 180?С печете за около 15 минути, докато тарталетите придобият златист цвят. Извадете и оставете да изстинат напълно, преди да извадите от формата.
6. Разтопете шоколада на водна баня.
7. Добавете крема сиренето и разбъркайте с миксер, докато се смесят на хубав крем. Пъхнете в хладилника.
8. Измийте ягодите. Нарежете ги на малки филийки (или кубчета).
9. Разделете крема върху тарталетите и го разнесете равномерно. Подредете отгоре ягодите.
10. Исзипете в съд на котлона (средна температура) глазурата за торта и захарта. Прибавете малко от водата и бъркайте. Като не спирате да бъркате прибавяйте постепенно водата. Оставете да заври и продължете с бъркането още 1-2 минути, докато течността стане гъста и прозрачна.
11. Изсипете глазурата върху тарталетите като започнате от центъра и продължите към външния ръб. Пъхнете десерта за около час в хладилника.
12. Изсипете в съд на котлона (средна температура) глазурата за торта и захарта. Прибавете малко от водата и бъркайте. Като не спирате да бъркате прибавяйте постепенно водата. Оставете да заври и продължете с бъркането още 1-2 минути, докато течността стане гъста и прозрачна.
13. Изсипете глазурата върху тарталетите като започнате от центъра и продължите към външния ръб. Пъхнете десерта за около час в хладилника.
Да ви е сладко!
Идея:
Ако искате тарталетите да изглеждат още по-вълнуващо, разтопете един или два вида шоколад на водна баня и украсете, преди да сервирате. Може да използвате шприц или пош с най-малкия кръгъл връх.
Коментари (0)
Вашият коментар