Таня от "Вкусното ми хоби със страст и любов": Препеченото кокосово масло е пристрастяващо (+рецепти)

За нашия екип е чест, че да ви запознаем с прекрасната Таня Донева. Тя е не само отличен кулинар и изтънчен естет, тя е красива, светла и позитивна и ние от сърце ви желаем повече срещи със слънца като нея през 2018-а! За късмет може да поглеждате често в блога й и да превръщате нейните вкусни и красиви идеи във вдъхновение за своята трапеза и в подарък за своите любими хора. Запомнете адреса на блога й „Вкусното ми хоби със страст и любов“: www.tanya-www.blogspot.bg и бъдете здрави и заети със... страст и любов!

Таня, познаваме приказно красивите ти творения, но знаем малко за теб.

По професия съм банкер – нищо общо с вкусното ми хоби. То обаче дава чудесен баланс на останалата част от моя живот. Аз съм безвъзвратно влюбена в кулинарията. Ако погледнете блога ми, ще откриете повече сладурии и тестени изделия, които са ми слабост, но въпреки това аз обожавам да готвя и всичко останало. Много често преливам от едно вдъхновение в друго. Има моменти, в които обожавам италаианската кухня и с месеци готвя все неща в този стил. Друг път започва на ум да ми мирише на Индия или да ми се привиждат лепкави пилешки хапки с типичните сладко-кисели съставки и многооого сусам и започвам да приготвям само храна с азиатски привкус.

А как започна кулинарната ти съдба?

Малко късно открих любовта към кулинарията. Когато ми се наложи да живея далеч от маминия дом, разбрах, че нищичко не знам за готвенето и трябва сериозно да поработя. Мисля, че се случи, когато родих сина си и имах повече време да експериментирам. Честно казано, с порастването му ми се наложи да опитвам много неща, защото беше изключително злояд, а майките сме способни да приготвим по три, четири, пет различни неща с надеждата, че детето ще сложи поне залък в устата си.

От кого учи и от кого продължаваш да учиш и до днес?

Бях вече голяма и баба ми я нямаше, когато се върнаха онези вкусни спомени за това как тя сядаше на пода в къщата на село и слагаше кръг (специално изработена кръгла дъска за точене и месене) на краката си минути след пристигането ни и започваше да точи баница. Добре, че ме учеше да точа тогава, колкото и да се противях. В днешни дни се доусъвръшенствах и вече го умея, което е добре поне за моите деца и внуци, защото се съмнявам да го предам на някого.

Уча се от всеки, който усетя, че мога да склоня да сподели с мен нещо ново и различно. Последната ми много сладка среща и разговор бяха с един майстор пицар с медали, който е учил в Италия и който сподели с мен няколко тайни за приготвяне на тестото за пици, на тесто с квас и на най-вкусния артишок, който не е типичен за нашите географски ширини, но, добре приготвен, всеки би го оцени високо. Обичам да гледам кулинарни предавания, обичам да чета кулинарни книги и получавам вдъхновение от всичко, чуто, видяно и фантазирано. Обичам да се уча и винаги намирам начини.

На 17 февруари се навършиха 5 години от създаването на блога ми. Доста време преди да се реша да започна да вписвам рецептите си в него, споделях снимки на нещата, които приготвях, и много приятели и познати започнаха да проявяват интерес към някои от рецептите. Тогава моят син и една добра приятелка ми дадоха кураж и създадох блога, а името си дойде с него. Чувствам и сега, че това е любимото ми хоби, с което се занимавам с голяма страст и в което влагам цялата си любов.

Как се раждат рецептите ти?

Всички творци, съответно и кулинари сме леко налудничави на моменти. Така че съм сигурна, че ще ме подкрепят и много мои колеги, ако кажа, че от най-странни продукти, моменти или случки може да се роди идея и интересна реализация. Вдъхновението дебне отвсякъде, а моята майка обича да сравнява моите моменти на вдъхновение с онази приказка за копчето, заради което трябвало да бъде ушита риза.

Сещам се за една бисквитена торта с доста голямо количество пюре от тиква и маскарпоне, която приготових, за да спечеля облог със сина ми и един близък приятел, които се кълняха, че не мога да ги накарам никога да хапнат тиква, независимо колко вкусно е приготвена. Излишно е да казвам, че след като опитаха и разбраха каво са хапвали, тази торта им стана любима.

Какви правила за здравословно хранене и готвене спазваш?

Винаги купувам възможно най-качествените и съответно достъпни за джоба ми продукти. Готвя ежедневно, което също е едно от важните неща. Когато вкъщи искат пица, не си поръчват, а казват: „Направи ни пица“. Дюнер и бургери също приготвям вкъщи по желание на домашните. Не купувам натурални сокове и газирани безалкохолни. Приготвям ги с помощта на моята майка в домашни условия. Също така 90% от зимнината ми в буркани е от градината на майка ми, както и кореноплодните. Използвам само домашни яйца и домашно прясно мляко, от което си приготвям кисело. Не спирам да съветвам сина ми да внимава с храната навън, защото вече е на 17 години и е трудно да се контролира, но ми остава да се надявам, че съм създала някакви здравословни навици у него.