Ирина Купенска - момичето, което се изкачи до световната кулинарна сцена (+рецепти)

През последните десет години бяха създадени десетки кулинарни блогове в българското виртуално пространство. Някои от стопаните на тези ароматни адреси успяха да кривнат изцяло в посока на кулинарното изкуство и днес изкарват хляба си благодарение на своето хоби. Един-единствен човек обаче съумя да направи и следващата крачка и да излезе на световната сцена. Това е тя – Ирина Купенска. Нейният сайт Sunshine's Kitchen от самото начало беше образец за елегантен вкус и презентация и перфекционизъм във всеки детайл.

Едва 25-годишна Ирина замина за Лондон и стана възпитаник на легендарната школа Le Cordon Bleu. Последва стремглаво препускане нагоре в кариерата, след като нашето момиче бе назначено за шеф на екипа на сладкарницата на хотел „Савой“. Там тя е творила калорични шедьоври за Никълъс Кейдж, Стивън Хокинг, Джони Деп, Майкъл Бубле и стотици други късметлии.

Твоята професионална история е вдъхновяваща за всички момичета с мечти. Такава ли си спомняш себе си преди повече от 10 години, когато създаде сайта си Sunshine's Kitchen – момиче с мечти?

Човек винаги мечтае, просто мечтите му се променят заедно с него. Преди 10 години бях едно младо момиче, току-що завършило гимназия и пристигнало в София. Всичко беше ново, различно и трябваше сама да се справям с живота в големия град. Не си спомням за какво съм мечтала тогава. Животът ми се въртеше около приятели, университет и забавления. Нещо напълно нормално за всички 19-годишни.

Разкажи как стана възпитаник на Le Cordon Bleu в Лондон – легендарната академия за кулинари, и с какво ще запомниш обучението си там.

Заминах за Лондон през есента на 2012-а, а самото решение бях взела година преди това с абсолютната вяра и подкрепа на моите родители. Всъщност до голяма степен дължа именно на тях това, че днес имам професия, която обожавам, и се занимавам с нещото, за което мечтах години наред. Самото обучение е доста скъпо и без тяхна помощ не бих могла да се справя. Те повярваха в мен от самото начало, за което ще им бъда признателна цял живот.

Обучението премина много леко и бързо. Аз имах добра база благодарение на многото рецепти, които бях приготвяла сама вкъщи през годините. Първите седмици се запознавахме с основите на сладкарството, а впоследствие започнахме да надграждаме знанията, да учим по-сложни техники и да ги практикуваме.

Преподавателите са изключителни професионалисти не само като сладкари, а и като лектори и ментори. Останалите студенти в групата ми бяха от всяка точка на света – нещо, което ме научи да бъда отворовена към нови култури, други нрави и да бъда приятел с всекиго независимо от религията или цвета на кожата му. И до ден днешен поддържам връзка с голяма част от тях.

Кое беше най-трудното по време на това обучение? Имаше ли нещо от програмата – рецепта, техника, което се оказа огромно предизвикателство за теб?

Работата със захар и шоколад беше нещо ново за мен, така че в началото ми беше трудно, но приех новите знания като едно предизвикателство и практиката ме научи, че няма нищо трудно, стига да даваш всичко от себе си, за да постигнеш добри резултати.

След това ти работи две години начело на екипа на сладкарница „Мелба“ в Лондон. В сайта ти читателите могат да видят снимки и рецепти на изумителни сладкарски деликатеси, приготвени там. Много престижно, но едва ли ти липсва работата по 12-16 часа на ден? :)

Двете години работа в хотел „Савой“ бяха едни от най-хубавите ми до момента. Научих изключително много, всеки ден беше различен, изпълнен с динамика, трудности и взимане на важни решения. Съумях да изградя себе си като пример за подражание и да спечеля уважението на колегите си. Често се сещам за живота в Лондон и за работата в „Мелба“ и в „Савой“ с носталгия. Намерих прекрасни приятели, много от които в момента са разпилени по света, което ми дава възможност да пътувам и да се срещам с тях.

Днес работиш вече в Швейцария и първата асоциация е, разбира се, с шоколад. В какво се състои новата ти работа и наистина ли се налага да ползваш повече шоколад?

В момента работя в Швейцария, в малко курортно градче в сърцето на Алпите. Работата е много по-различна от тази в Лондон, също както и животът. Хотелът, в който работя, е бутиков с едва 24 стаи, което прави работата по-лична. Имаме десертно меню за ресторанта, а всяка неделя приготвяме пищен бюфет с над 300 малки десерти. Що се отнася до шоколада, работим с много добра швейцарска марка, тъй като вярвам, че когато ситуацията позволява, е хубаво да се ползват местни продукти.

Кои са нетрадиционните приложения на шоколада в кухнята ти?

Сещам се, че миналата зима приготвихме десерт от млечен шоколад, лешници и бял трюфел, поднесен с опушен сладолед. Много нестандартна комбинация, но изключително успешна.

И у дома ли всичко, сервирано от теб, изглежда по начина, по който го виждаме на сайта, в сладкарницата, в хотела, в който работиш?

Десертите, които правя вкъщи, не може да изглеждат по същия начин като тези в работа, тъй като там имам повече условия, по-голям избор на различни форми, молдове и други уреди. Въпреки това се старая всичко, което поднеса на близките ми, да бъде вкусно и красиво.

Коя е любимата закуска у вас?

Ежедневната закуска вкъщи обикновено е плод или смути, но обожавам традиционните български закуски, с които се глезим от време на време - палачинки, мекици, пържени филийки, баница.

А ако трябва да приготвиш галавечеря за много специален случай, какво ще е менюто?

Любител съм на семплата кухня, така че за специален случай в компанията на любими хора бих приготвила суши и селекция от десерти в комбинацията от освежаващ сладолед или сорбе.

Другата ти страст са пътешествията. Опитваш ли всичко ново, което срещнеш по пътя си, и кои са любимите ти кулинарни находки от далечни краища на света?

Обожавам да пътувам и с всяка следваща дестинация желанието ми да откривам нови светове става все по-голямо. Едно от най-интересните неща е да се запознаеш с местната кухня и да опиташ от специалитетите им, а уличната храна е може би най-добрият начин да го направиш. Любимите ми кулинарни дестинации към този момент са Виетнам и Сингапур, ако изключим Франция, разбира се.

Може да се насладите на приказните идеи и рецепти на Ирина Купенска, както и да се разходите заедно с нея по света на адреса на сайта й: http://sunshineskitchen.com/

необходими продукти:

браунис слой:

125 г масло

125 г черен шоколад

100 г фина захар

70 г кафява захар

2 яйца

няколко капки ванилов екстракт

щипка сол

80 г брашно

20 г какао

чийзкейк слой:

225 г нискомаслено крем сирене

50 г захар

1 яйце

50 г брашно

настъргана кора от 1/2 лимон

75 г малини

начин на приготвяне:

1 Фурната се загрява на 180°C. Форма с размери 20х20 см се намазва с мазнина и се покрива с хартия за печене – както дъното, така и стените.

2 Маслото и черният шоколад се разтопяват на водна баня или в микровълнова фурна на ниска мощност. Оставят се да се охладят за 5 мин.

3 Към тях се добавят двата вида захар, ванилията и яйцата - едно по едно, като се разбърква добре след всяко.

4 Брашното, какаото и солта се пресяват и се добавят към сместа. Разбъркват се внимателно до получаване на хомогенна смес.

5 Браунис слоят се разпределя равномерно в покритата с хартия за печене тава.

6 За чийзкейк слоя крем сиренето се разбива със захарта и яйцето до получаване на фин крем.

7 Добавят се брашното и настърганата лимонова кора и отново се разбива.

8 Получената смес се излива върху браунис слоя и с помощта на лъжица се правят въртеливи движения, за да се получи мраморен ефект.

9 Отгоре се разпределят пресни малини и се притискат леко, за да потънат в сместа.

10 Чийзкейк браунис се пече 30-40 мин, или докато клечка, забита в центъра, излезе с няколко влажни трохи.

Охлажда се напълно, след което се разрязва на квадрати.