Той започва с опитите край печката още като съвсем малък. Неговата леля, съзряла таланта му, го насочва към професионалната гимназия по туризъм във Велико Търново, чийто директор по това време е тя самата. Радо си спомня нейното предупреждение, че трябва да е готов на много компромиси в тази професия. Тогава не разбира какво означава това, но по-късно, когато му се налага да взима сериозни житейски решения в името на кулинарната си страст, често се сеща за думите на леля си. Успехът изобщо не се бави и дори не го дочаква да завърши образованието си. Едва 17-годишен, с малко опит и все още ученик, Радослав Машков е поканен да оглави кухнята на един от най-големите хотели в старата столица. Някои от маститите в кулинарията, когато виждат работата му по време на състезания, възкликват, че е нешлифован диамант.
Наскоро диамантът проблесна и пред очите на най-добрия ни фуудстилист и кулинар от световна класа Ева Тонева. Тя покани Радо да бъде нейна творческа половинка в първия брой на своето списание Eva Toneva Magazine, а ние имаме честта първи да представим няколко сладки хапки от техния проект. Ева толкова силно вярва в младия кулинар, че пътува чак до Търново, за да заснеме част от неговите вкуснотии за нашата корица и ние сърдечно й благодарим!
Може да се каже, че ти си една от големите надежди в гилдията на кулинарите в България. Кои са днес твоите най-силни вдъхновители и учители?
Аз съм самоук. Нямах възможност а да работя рамо до рамо с някого , но за сметка на това пък имам страхотни приятели и колеги , който винаги са ми помагали в изграждането на моят професионален образ! Това са Андре Токев, Андрей Стойлов, Цвети Йорданова.
Живял си и си пътувал из България. Има ли особености на начина на хранене и на вкусовете в различните краища на страната?
Да , определено. Живях близо 3 години в Бургас и там се опитах да пренеса търновската кухня като вкус, подправки и продукти. Оказа се много успешно. Търново е в централната част на България и имаш възможността да взаимстваш от всички краища на страната.
Най-весело е когато отидеш в друг регион и там наричат продуктите по друг начин с техен диалект или сходни думи. Миордия при нас казваме на магданоза , а към Бургас така казват на шарената сол. Джодженът е известен навсякъде, но има крайща където го наричат гюзюм. Най-забавно беше, когато ми поискаха "бабина душица" - така наричат прясната мащерка.
Ти си от Велико Търново. Кои ястия са запазена марка на вашия регион и може ли да споделиш някоя рецепта и тайна за приготвянето им?
Често са ме питали кое е типичното за кухнята във Велико Търново. Бих казал, че едно от емблематичните неща за града са "Телешки жили по горноряховски в гърне“. Те се приготвят на ниска температура - в повечето случаи цяла нощ , така това ястие става неповторимо.
Какво мислиш за тенденцията за все по-здравословно хранене и живот?
Лично аз одобрявам много тази тенденция и всички опити да се храним по-здравословно! Но какво всъщност означава това? Лично аз не се лишавам от нищо. Старая се да консумирам и използвам повече био- и домашни продукти. Около Велико Търново има прекрасни села и лесно могат да се намерят много домашни продукти, което позволява да се избяга от вносните.
Може ли да дадеш пример за здравословно дневно меню за активен човек без особени здравословни проблеми?
Сутрин препоръчвам смути или просто един фреш. Нещо богато на витамини.
На обяд може да се похапне свежа салата и печено месо без мазнина по възможност бяло. За вечеря - риба или телешко в комбинация със зеленчуци и плодове. Най-добре е вечерята да не е по-късно от 19 часа. Най-лошо е да се наядеш здраво преди сън. Много е вредно.
Как учиш и възпитаваш детето си в здравословен начин на живот?
За моя голяма радост родителите ми се занимават частично със земеделие. По този начин моят син има възможност да си откъсне ябълка от дървото, да си извади морков от пръстта. Смятам, че освен полезността на продуктите детето добива реална представа кое от къде идва, защото е жалко, когато чуеш дете, което не знае откъде идва млякото.
Когато нямаш никакво време, но все пак искаш да има домашно сготвена храна, какви неща приготвяш?
Когато нямам време, най-често хвърлям яйца в тигана - на омлет или просто пържени. Понякога ми омръзва ресторантската храна и имам нужда от нещо обикновено като едни прости пържени яйца.
Да бъдеш неин творчески партньор те покани наскоро Ева Тонева - един от най-големите ни кулинари и известна не само в България като фуудстилист. С нея изработихте афродизиак меню. Има ли продукти, които наистина въздействат на емоциите ни по определен начин и ако да, какво би сготвил ти за любимата си жена, ако искаш да я изненадаш с вечеря?
Има такива храни, но относно начина аз готвя всеки път различно, когато е за специален човек. Всеки път влагам чувство и емоция, разбира се. Когато правя изненада, всичко зависи от деня, от настроението, от вкуса на човека, важен за мен, но каквото и да е, то винаги е направено с много внимание отдаденост. Но най-вече с любов, защото готвенето е любов.
Шоколадов бар с овесени ядки
необходими продукти:
250 г овесени ядки
250 г орехи
3 пакета от 300 г бисквити с масло
230 г кокосови стърготини
250 г масло
500 г кондензирано мляко
1 кг моркови
400 г захар
5 г джинджифил
200 мл пюре от манго
2 г канела
400 г натурален шоколад
400 г сладкарска сметана
начин на приготвяне:
първи етап:
1 Смиламе орехите в блендера, след това и бисквитите.
2 Смесваме ги с овесените ядки и кокосовите стърготини.
3 В касерола разбъркваме маслото и кондензираното мляко и когато се получи еднородна смес, добавяме сухите съставки, като добре притискаме с влажни ръце.
втори етап:
4 Предварително начупения шоколад смесваме със сметаната и разтапяме на водна баня, като наблюдаваме и бъркаме до получаването на ганаш.
5 Заливаме блата.
трети етап :
6 Настъргваме морковите на ситното ренде, прибавяме захарта, джинджифила и пюрето. След това изливаме и 250 мл вода и варим до готовност. След като изстине, прибавяме щипка канела.
7 Гарнираме по желание и вкус.
Прасковки
необходими продукти:
6 яйца
6 к.ч. захар
6 к.ч. олио
бакпулвер
ванилия
6 чаени чаши брашно
за крема:
100 г масло
1 ч.ч. мармалад
за украсата:
1 ч.ч. захар
сладкарска боя - червена и жълта
листенца от чемшир
начин на приготвяне:
1 Замесваме меко тесто и оформяме топчета, които леко приплескваме с ръце.
2 Печем ги върху хартия за печене до златисто – на 170 градуса без вентилатор за около 20 мин.
3 Крема приготвяме, като разбиваме с миксер омекналото масло заедно с мармалада.
4 След като тестените половинки изстинат, ги издълбаваме с помощта на остър нож и пълним с крема. Слепваме ги.
5 Разтваряме двете сладкарски бои в отделни съдинки.
6 Топваме всяка прасковка ту в едната боя, ту в другата, след което ги овалваме в захар и гарнираме с листенцето чемшир.
Коментари (0)
Вашият коментар