Рут Колева: Обичам да готвя на мъжа до себе си

Рут Колева е екстремно добра с гласа си, в който гордо се прокрадва нотата Сол на четвърта октава. Страстен пътешественик, развил тази си мания благодарение на детство, прекарано в Бахрейн, Индия и Тайланд. На 15 години хуква към Щатите, където записва с Майкъл Барйли, работил със Селин Дион, Майкъл Болтън, Клиф Ричард. После пък за пет месеца е стипендиант в музикална академия в Ел Ей, където неин учител е величавият Стиви Уондър. Имала е изключителния кеф да пее с Боби Макферин. Съжалява, че Илф и Петров не са живи, защото е убедена, че би се посмяла от сърце с тях.

В сряда това момиче стана на 28 години. Припомняме ви един наш разговор с нея.

Breathtaking moment е едно от емблематичните ти парчета. Какво е нещото, което спира твоя дъх?

Музиката е нещото, което ме оставя бездиханна. Последното нещо, което наистина ме зашемети, беше моят концерт в легендарния лондонски клуб Jazz cafe, къде публиката ме прие изключително възторжено. В момента, в който свърши първото ми парче и чух реакцията й, си казах, че всичко, през което съм минала, си е струвало, за да усетя онази енергия, в онзи миг. Британската публика има доста възпитан вкус и е доста взискателна към културата, която й се предлага. И затова много се радвам, че получих покана да направя втори концерт там през октомври. Освен това тази година имах уникалната възможност да обиколя доста красиви места, да посетя различни държави. Наистина се насладих на този свят, който винаги е спиращ дъха.

Кое е най-вибриращото място, на което си била?

Ню Йорк. Влюбих се в него от пръв поглед и от първо стъпване. Нямам търпение да се върна там. Дори планирам едно турне там в началото на следващата година. Искам да усетя отново енергията му.

Какво взимаш със себе си на пътешествията си?

Винаги взимам музиката си, защото това е визитната ми картичка. Никога не знаеш с кого ще те срещне животът. Задължително Google Maps -доста ценен инструмент за пътешественика. Иначе от пътуванията си нося различния дух, различните култури, нося си света. Нося си емоцията, която след това винаги влияе върху музиката, която творя.

Смея да твърдя, че съм страхотен кулинар. Преди няколко седмици бях в Лисабон. Това място е задължителна кулинарна дестинация. Ужасно вкусна кухня имат португалците. Успях да открадна доста идеи и рецепти. Обичам да експериментирам.

Има ли мъж, на когото да готвиш в момента?

Да, има. Обичам да готвя на мъжа до себе си. Пожелавам на хората да са влюбени, защото когато изпитваш такава емоция, ти ставаш по-добър.

Предпочиташ умни или физически привлекателни мъже?

Ами харесвам събирателния израз на тези две характеристики. Това е оптималният вариант.

Кое ти дава усещане за жена?

Обичам да се отнасят с мен като с равен. Все пак съм мъжко момиче и предпочитам да живея в свят, в който не ме възприемат като слаба. Не съществувам, за да се грижи някой за мен, да ме отглежда в моята крехкост. Мога чудесно да се оправям сама. Искам мъжете да гледат на мен като на равноправен партньор. Това ми дава усещане за жена.

Кое е нещото с най-голям сантимент за теб?

Аз като цяло съм голям Плюшкин. Пазя си доста неща от различните ми странствания по света. Имам странното свойство да помня по дати какво ми се е случвало през годините. Пазя си дори самолетни билети от 2001-а насам. Но може би най-сантименталното нещо е роклята, с която снимах първия си клип - „Близо“. Тогава нямахме стилист, с когото да работим, и сама трябваше да се погрижа за дрехите във видеото. Влязох в бутика на една българска модна къща и се влюбих в нея. Само тогава съм я обличала. Много си я пазя. Все едно е булчинската ми рокля.

Имаш доста татуировки. Чрез тях изразяваш смелостта на духа си или нещо друго?

Харесва ми това изкуство. Цялата тази страст към мастилото тръгна от тийнейджърските ми години. И тогава, и сега по този начин изразявам своя бунтарски дух. Но самата идея на това изкуство, че слагаш върху тялото си някакъв символ, което ще те съпровожда през живота ти, много ми харесва. Това е картина, която живее в едно човешко тяло. Аз съм възприела татуировките ми като имидж на изпълнител.

Моят брат е доста добър сноубордист и покрай него при мен се компенсира това, че не съм сериозен фен на екстремните спортове. Но пък тази година за пръв път се качих на сърф. Много ми хареса. Иначе съм имала доста приключения. Тръгвала съм от днес за утре за Бали. Стоях си с едни приятели и им казах, че много ми се ходи до Индонезия и че още утре бих отишла там. Те, разбира се, не ми повярваха, а аз, за да им докажа, след 38 часа вече бях на плажовете на този остров. Когато участвах в „Къртицата“, скачах с парашут. Скачала съм от скали, но моите екстремности са по-скоро приключенски. Не е кат ода си мечтая да скоча с бънджи. Аз съм такъв тип човек, който ако чуе думите „Ти това не може да го направиш“, веднага ще се втурна в това предизвикателство. Дори ако щеш, за да го оборя.

Какво има в твоята Зала на славата?

Има няколко награди и едно признание от Марк Ронсън, който е английски музикант с 6 награди „Грами“. Продуцирал е Back to black на Ейми Уайнхаус, както и някои от парчетата на Роби Уилямс и Кристина Агилера. Той написа, че последният ми албум е Amazing (удивителен – бел. ред.), хвалейки ме в неговия акаунт в Twitter. По този начин сподели музиката ми и с феновете си. И това, че последният ми албум се продава много добре в Япония. Влезе в топ 5 на класацията на iTunes за джаз албуми. Това е нещо, което не се е случвало на български изпълнител. За мен това е изключително признание и гордост, че мога да представлявам България по този начин.

Превръщат ли се мечтите ти в реалност?

Да, една по една. Мечтая си музиката ми да достигне до максимален брой хора. Защото в това, което правя, има много сърце и душа. Иначе си мечтая България да стане наистина една европейска държава. Не само на теория и на документи. Искам не само аз да израсна като човек, а и родината ми да израсне като общество.