Айрис Апфел - 99-годишната модна икона

Всички се чудим как ще изглеждаме, когато остареем. Колко приказно би било, ако успеем да го правим с грацията и духа на Айрис Апфел.

Беловласата дама с неизменни кръгли очила с масивни рамки е американски интериорен дизайнер.

Нейният привидно претруфен и еклектичен стил е легендарен.

Изповядва мотото на Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече“.

Подбира дрехите си със същия максимализъм, с който стилизира и интериорите. Вихрушката на младостта, която още живее в 99-годишното й тяло, прозира в ярките комбинации и избора и за дрехи. Първата жена, която се осмелява да носи дънки, споделя в документалния филм за нея: “Нямам правила за обличане! Няма смисъл от тях и без това през цялото време ще ги нарушавам”.

Мис Апфел, трябва ли да сме безстрашни, за да сме модерни?

Никога не съм се замислила за това, но предполагам, че трябва. Но за какво ми е да се страхувам. Не е като да дойде модната полиция да ме арестува и да ме пъхне в затвора. Обичам ярките цветове, но никога не съм се обличала като израз на бунт срещу нещо. Правех го, защото беше по-забавно и беше по-добре за мен. За мен беше важно с облеклото си да не обидя съпруга си или майка ми, какво си мислят останалите, си е техен проблем, не мой.

Винаги ли сте имали страст към цветовете?

Аз не съм пастелен индивид. Пастелите ме изнервят. Казват, че дъщерите приличат на майките си, но при мен това не важи. Нейната прическа винаги беше безупречна. Дори когато се събуждаше, изглеждаше така все едно е излязла от журнал. Беше перфектна през цялото време. Аз не съм такава. Всички се обръщаха след нея. И след мен го правят, но поради различни причини. Майка ми беше много по-дисциплинирана в модата, отколкото аз някога ще бъда. Аз просто се пускам по течението.

Изглеждате доста спонтанна.

О, абсолютно! Боже Господи, не мога да живея в скован свят. Ако всеки ден правех едно и също, щеше да се побърка Всеки ден е различен. Не си падам по плановете. Или правиш правилното нещо, или правиш грешното. Просто го направи! Аз съм експериментатор, аз съм любопитна, обичам да пробвам неща. Ако ми хареса, го правя отново.

Да се обличате не е работа за вас, така ли?

Господи, не! Ако го усещах като работа, нямаше да го правя. Хората си мислят, че живея, за да се обличам в ексцентрични тоалети, но това е абсурдно. Обикновено слагам стари дънки и пуловер, или нещо, с което ми е удобно.

Трудно ми е да си ви представя в дънки и пуловер.

Така ли?

Никога не съм виждал ваша снимка, на която да не изглеждате зашеметително.

Защото не изглеждам гръндж, винаги съм спретната (Смее се.) За мен е най-важно да мие удобно. Ако чувствам дискомфорт в една дреха, не я слагам. Не обръщам внимание на тенденциите. Никога не съм си позволявала да куцам с някоя неудобна обувка, защото била модерна.

Има ли проблем в днешната мода? Хората носят дрехи и обувки, които не са комфортни, но са модерни?

О, не. Мисля, че съвременната мода е прекалено удобна. Хората започнаха да стават небрежни в облеклото, никой вече не обръща внимание кое е подходящо за него и кое не. Подходящо вече е мръсна дума. Клиновете са ок в спортните зали, но не и в театъра. Мисля, че е неуважително към артистите на сцената. Театърът е храм. Място, където боготвориш добрия занаят, доброто изкуство, добрата храна за душата. Ако отидеш в ресторант, където храната е издигната в култ, е добре да си облечен според мястото и случая. Ако изглеждаш като прасе с джапанки и мръсен анцуг, мисля, че това е оскърбление.

Кого трябва да обвиняваме за това отстъпление от добрия външен вид?

Това е повсеместно, не само в света на модата. Начинът, по който се държат хората. Начинът, по който говорят, по който се обличат, по който общуват помежду си. Всичко! Преди години не можеше да влезеш в добър ресторант, без да имаш сако. На входа на локалите предлагаха сака. Всеки се обличаше красиво, когато отиваше на ресторант. Харесва ми да отида на ресторант и да видя, че хората на съседната маса са достатъчно атрактивни. Помага ми за храносмилането. Когато видя звяр с отворена риза и космати гърди, губя апетит. Мисля, че това е липса на уважение.

Липса на уважение към хората наоколо?

Липса на уважение към самия теб! Не казвам, че винаги трябва да си суперизтупан, не адвокатствам за това. Но трябва да изглеждаш чист и спретнат, да не изглеждаш обидно. Знаете ли колко пъти съм се натъквала на странни гледки. Дами, разхождащи се по Пето авеню, със задници колкото катедрала да носят прекалено впити дънки. Това изглежда толкова непривлекателно.

Липсва ли ви модната сцена на стария Ню Йорк?

Не бих тръгнала да скърбя за нея, но имаше наистина гигантска модна сцена в Голямата ябълка. Вече не е така. Ако се разхождахте из Парк авеню през 50-те и 60-те, щеше да видите, че всички изглеждат зашеметително. Сега, ако си достатъчно спретнат и добре облечен, изглеждаш като ексцентрик. Тогава беше различен свят.

В какъв смисъл?

Първо, дрехите бяха дрехи. Бяха изработени от красиви материали. Бяха творения на величествени дизайнери, които знаеха как да шият. В тогавашния Ню Йорк имахме наистина най-добрите дизайнери.

Промениха ли се нещата, когато Америка влезе във Втората световна война?

О, разбира се, че се промениха. Модата не беше вече на предна позиция. Спря да се набляга ва производството на красиви дрехи. Фабриките се промениха, изработваха се военни униформи, хората постоянно бяха в мрачно настроение. Нямаше никаква мода. Всичко беше по-опростено.

Защото материалите не са стигали по време на войната?

Точно така. След края на войната Диор дойде в Ню Йорк и даде началото на New Look. Създаваше дрехи, твореше обемни поли, защото вече имаше излишък от платове. За студентите, които изучават мода, това време е доста интересно. Това е снимка на тогавашния живот. Политическият климат, икономическото състояние, социалното общуване – всичко това рефлектира върху модата.

Какво казва днешната мода за нашия живот?

Смятам, че повечето хора не знаят кои са наистина. Чувстват се сигурни, ако изглеждат като останалите. Хората агонизират заради начина, по който изглеждат. Това е просто невероятно! Те не знаят как да се обличат, те не знаят как да го правят заради тях самите и са много нещастни. Но не може да се научиш на стил. Стилът е заложен в ДНК-то. Това е нещо, което наследяваш. Може да се научиш как да бъдеш по-модерен, как да се обличаш по-добре, но не се учиш на стил. Първо трябва да си наясно кой си и да надграждаш оттам – а това е доста работа. Повечето хора не искат да го правят.

Когато не искаш да направиш едно нещо, а го правиш, това ти носи само стрес. Винаги съм казвала, че е по-добре да си щастлив, отколкото добре облечен.

Снимки: Thomas Whiteside

Източник: The Talks