Тази прелестна жена е не само талантлива актриса, носителка на наградата "Оскар". Тя е една от най-отявлените бунтарки и политически активистки в Холивуд. Ззаедно с Джейн Фонда, Шон Пен и вече бившия й дългогодишен партньор Тим Робинс получава смъртни заплахи заради протестите си срещу войната в Ирак през 2007-а.
Наскоро навърши 75 години.
Мис Сарандън, необходимо ли е от време на време да обръщаме живота с краката нагоре?
Гледам на живота си като на организъм, а не като на нещо, което се случва от точка А до точка Б и после приключва. Трябва да гледаме на съществуването и на отношенията си като част от дишащ организъм, като на живо същество. Не кат она машина, а като на растение, което расте. Един от най-силните ми таланти е, че не съм праволинейна. Винаги давам шанс на новото в живота ми.
Сигурно това е отворило много врати в кариерата Ви?
Да, животът е доста по-креативен, отколкото ние самите може да го плануваме. Трябва да умеем да виждаме голямата картина и да не подценяваме дребните детайли. Имам татуировка, която опасва дясната ми китка и изглежда като бодлива тел, но всъщност са буквите ANDAND, символизиращи“A New Dawn, A New Day” (нова зора, нов ден). Символизира събуждането всеки ден с ясното съзнание, че ти се дава шанс да започнеш отначало и да простиш, да забравиш и да загърбиш вчерашния ден.
Как се постига това?
Най-доброто нещо, което може да направиш, е да останеш любопитен. Да живееш автентичен живот и да се вкарваш в нови ситуации с хора, които имат предизвикателни идеи. Ако намериш целта на собственото си съществуване и чуеш вътрешния си глас, то със сигурност животът става доста по-интересен.
Животът става ли по-лесен?
Не непременно по-лесен, но по-добър. Аз съм във фаза на живота си, в която моите деца ме учат. Уча много неща от тях. Препрочитам книги, до които те се докосват за пръв път, което е вълшебно. Разговаряме за музика, филми, философия. Странно нещо е животът – някога аз ги отглеждах, а сега те са в позиция да ми влияят и да отварят мирогледа ми.
Вярвате ли все още, че светът може да се промени?
Влязох в света на възрастните през 60-те и 70-те и защото тогава светът наистина се променяше, се вярваше, че Щатите би трябвало да са част от различни революции. Хората имаме склонност да забравяме идеализма и вярванията на онези времена. С възрастта ти става все по-трудно да вярваш в действието. Има известно доза наивност, която ти позволява да си мислиш, че може да промениш света, но определено може да повлияеш на тези след теб.
В какъв смисъл?
Има една чудесна история със всеизвестния педиатър Доктор Спок, която се случва в ранните години на войната във Виетнам. Всеки четеше неговата книга за отглеждането на бебетата по това време. Един ден видял три майки с колички пред Белия дом да протестират срещу инвазията и си казал: „Какво правя?“ В онзи момент осъзнал, че не е достатъчно само да разказва как се отглежда деца, но и за говори за войната. Осъзнал го заради тези майки.
Те едва ли са разбрали за своя принос…
Сигурна съм, че не са, но затова, че са искали да участван в демокрацията, те са имали ефект върху някого, който става особено важен по време на тези събития. Често несправедливостите в световната история стават заради бедност, заради расизъм, заради това, че хората нямат глас. Затова когато те надигнат глави и искат да предизвикат диалог и дебат за проблемите си, особено ако го направят на важен форум, тогава това може да промени нещата. В повечето случаи обаче това е нещо, което не виждате веднага. На тези промени им трябва време.
Но ако не виждате резултати, как бихте мотивирали другите да се борят за кауза, която си струва?
В свят, който се къса по шевовете от неразбирателство, ако искате да имате надежда, трябва да работите в организации, които успяват да постигнат нещо. Да отделиш време, за да накараш някого, от когото зависят съдби, да те чуе и да успееш да помогнеш на нуждаещите се, е процес, който лекува и теб самия. Това противодейства на цялата негативност и насилие и дава път на силата на любовта.
Промени ли си начинът Ви на обичане през годините?
Всичко се променя. Колкото по-дълго живееш, толкова по-дълго правиш грешки. Колкото повече състрадание имаш, толкова повече прощаваш. Твоите приоритети се променят, що се отнася до това как дефинираш любовта и какво искаш от другия. Любовта е като всеки друг мускул. Повече упражнения я правят по-добра, по-силна и по-отворена. Това, което е за теб любовта на 18, определено се е променило до момента, в който вече си на 48.
Какво е днешното Ви определение за любовта?
Любовта е уважение към божественото, което носи всеки един от нас. Любовта е щедрост на духа. Ако наистина обичаш някого, това включва доверие и честност. Но трябва да упражняваш любовта всеки ден. Дори и да нямаш партньор. Смятам, че любовта трябва да изпитва ожесточена благодарност за всеки живот, в който се случва. Когато разпознаеш божественото във всеки човек, това ти дава различна перспектива в общуването с другите. Мислете за разликата, когато се усмихвате на някого и се опитайте да не се гневите, когато някой в магазина ви прережда. Ако се опитате да видите човечността в този човек, ще направи собствения ви живот по-добър, защото не сте го взели присърце и твърде лично. Аз виждам силата на любовта как трансформира всичко.
Звучи почти религиозно…
Смятам себе си за духовна личност, но не реагирам особено добре на институционализираните религии. Имам чувството, че всичко започва по един и същ начин, но веднъж признати официално, повече от месиите се отдалечават на светлинни години от всичко, което достига до мен и ме докосва. Чудесно е, че хората намират утеха във вярата, но не разбирам защо много от религиите твърдят, че само тя богоугодна и е единствената легитимна. Религии, които проповядват отлъчване и гонения. Това е наистина огромен грях.
Източник: The Talks.
Коментари (0)
Вашият коментар