Голямата Татяна Лолова: Като ми каже някой, че не ме обича, аз не му вярвам

Днес една от примите на българското кино и театър си отиде от този свят на 87-годишна възраст. Голямата Татяна Лолова е починала в "Пирогов" .
Припомняме ви един разговор с нея. 

Светъл път, Таня!

По дефиниция трябва да напиша увод към интервюто. Да представя човека или поне да кажа няколко думи за срещата ми с него и затова защо съм го избрала. В този случай няма да напиша нищо. Не е необходимо нито представяне, нито спомагателни разсъждения.

Ще ви кажа само, че колкото се смяхме с Татяна Лолова, толкова и сълзи избърсахме. Тя е безкрайно чувствителна, отворена като денонощен храм за вълненията на всеки човек. Тя се усмихна на всеки минувач, който я погледна на улицата.

Таня обича тоалети. Особено шалове. И малки дъвчащи бонбони. Тя обича хората.

А всички обичат Таня.

Когато се сетя за Вас, сякаш пламват олимпийски огньове, опъват се горди знамена, ведри спортисти влизат в битка за победа, а целият свят ликува. Знаете ли, че въздействате така?

Мъжът ми много често казваше, че хората не знаят кое е това нещо, което ги кара да ми се усмихват. Гледали са ме и понякога не могат да се сетят дори в какво, но си спомнят, че им е било приятно. Затова ми го връщат с бодрост и с усмивка.

Калоянчев казваше, че имате един „украински поглед” и има предвид свиреп поглед. Макар никой да не може да си ви представи свирепа, кажете, може ли човек да стигне толкова далече, ако няма поне един свиреп поглед?

Аз никога не мога да видя свирепия поглед, за който говореше любимият ми Калоянчев, защото в огледалото никога не ми се е случвало да се гледам свирепо по украински. Но с Калоянчев играехме заедно в една прекрасна пиеса и веднъж той отиде на гастрол в друг град с друга актриса. Върна се, но решил да промени трактовката на образа. А ние бяхме в страхотен контакт на сцената. Гледам го изведнъж, че намига на тия от първия ред, и му викам: „Когато разговаряте с мен, трябва да ме гледате в очите!” И тогава съм го погледнала с този украински поглед. Той повече не посмя да ме „остави” на сцената и да флиртува с публиката. И в Duende публиката ми е партньор, аз не мога без нея. Затова казвам, че когато представлението стане чудесно, аз нямам вина, нито заслуга. Целият екип сме се вложили докрай, но ако публиката не поеме и не поддаде, не става. Имаше един дълъг период, в който с Любомир Пеевски правехме срещи с публиката. По време на тези разговори ми беше достатъчен един хладен човек, за да убие всичко. Отдавах се цялата, за да преборя този човек, за да му стане приятно. Но рядко ми се случва, де. Като попадна на такъв, си казвам: „Не, ще му дам удоволствие! Ще го накарам да заживее! Да ме гледа, да ме очаква, да ми отвръща!”

- Не, не ми е амбиция, това просто се случва. Разбира се, това е желанието на всеки актьор. Той затова е станал актьор – за да се обича с публиката. Някои казват, че публиката не ги интересува. Но това не е верно според мен, това е кокетиране. Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества.

Определяте майка си като ефектна, а баща си като изискан полиглот. Била сте много горда с родителите си. Това предпоставка ли е за един щастлив живот и блестяща кариера – да израснеш в семейство и край хора, от които се гордееш?

Аз много рано загубих баща си, бях само на 15. Той беше много артистичен, майка ми – също, но и двамата не са мислили да се отдават на тази професия. Учех в първа девическа и там имахме драм кръщок с една невероятна учителка – Анастасия Балабанова. В училище минавах за артистката. Но баща ми искаше да ме накара да се откажа от тази професия. Той искаше да съм лекарка. Да бъда доктор Лолова и да запазя неговата фамилия. А пък аз я запазих като артистката Лолова.

Та аз станах артистка въпреки родителите си. Имам по-малък от мен брат и му бях почти като майка, много съм се грижела за него. Той, разбира се, е много по-умен и по-талантлив от мен. Не живее тук, но си дойде тази година, а на аерогарата попаднахме на много лошо такси. Това въобще не ми се е случвало, аз съм така разглезена от обичта на хората. Само красиви лица виждам. Дори да срещам грозни лица по улицата – грозни от мъката си, от напрежението си, когато ми се усмихнат, те грейват. А този шофьор го доядя, че е много близко от аерогарата до нас. Казах му: „Знаете ли, брат ми идва от чужбина, не ме е виждал много дълго време и всички му казват колко ме обичат в България, а сега каквото и да разправят хората, той няма да повярва, след като имахме тази среща с Вас.” Може да му е било криво, но защо ме представи така, не знам. Обаче след това - като че ли се бяха наговорили, като че ли всички знаеха за това мое притеснени от шофьора на такси - навсякъде всички демонстрираха огромна обич към мен.

Какво каза за това брат Ви?

- Имаше един период, в който никой от нас, артистите, нямаше какво да яде, и не само ние. Мина този период и брат ми пак не ми вижда двореца, не ми вижда ролс ройса. В колата ни имаше дупка точно под моята седалка и се гледаше асфалтът. И веднъж брат ми каза: „Като не можеш да се справиш с тази професия, смени я.” Представяте ли си, да си сменя тепърва професията, за да мога да се издържам така, както той мисли, че трябва да се издържам! Но този път рече нещо друго: „Това, което имаш тук, няма цена! Няма финикийски знаци за тази обич, за тази симпатия. Сега разбрах коя е сестра ми.”

Това не пречи да има хора, които не могат да ме понасят. Нормално е, не може да има само от едното. Но не е вярно, че да те обичат всички не е хубаво. Даже, като ми каже някой, че не ме обича, аз не му вярвам!

Мъча се да съм силна. Аз не мога да кажа, че съм силна и уверена, но ако хората казват, че съм такава, това е едно от хубавите неща, които получавам от тях даром.

Пред кого сте открита за своите слабости?

- Моите слабости? Слабост е, че обичам да пия бира, но когато разбрах, че не трябва да пия бира, спрях. Значи съм слаба, защото обичах да пия бира и съм силна, защото спрях да я пия.

Кажете ми нещо за тъгата. Имате ли нужда понякога да приберете цялата си огнена жизнерадост и да се отдадете на невзискателна тъга?

Никога нямам нужда да съм тъжна, но съм тъжна. Напоследък тъгата е на всяка крачка. Може би защото сме по-информирани. Ето, не искам да говоря за финанси, но колко много зависи красотата, младостта, добронамереността, здравето от финикийските знаци?! Един беден човек, който се старае да спечели някакви пари и въпреки качествата си не може да го направи, той не може да бъде нито добре нахранен, нито добре измит, нито толкова бодър.

Да са живи и здрави синът ми, и внуците, и снаха ми - също. Просто съм имала късмет. При всичкото нямане, което съм имала, съм имала късмета да имам точно Славе за съпруг и точно това семейство. Той е до мен винаги. Дори сега.

Как се пази любовта?

- Не знам, аз не седях да я пазя. Славе го обичаха всички, а аз го взех.

Той е бил тапицер, но това никога не ви е притеснявало.

Притесняваше ме! Имаше една сцена, в която играех секретарка и той трябваше да ми приготви столчето, на което да седя. А той го слагаше така, че да друсва всеки път, като седна. Така започна нашият флирт.

Каква е тази история с Ани Дамянова, която е взела сина ви от детската количка и го е поставила на средата на сцената и ви е казала: „Ще престанеш да пазиш това дете от сцената!”

- Една част от актьорите, познавайки професията колко е неблагодарна, искат децата им да са далеч от театъра. Въпреки орисията на Ани синът ми не получи желание. Макар че веднъж го чух да прави запис и гласът му е прекрасен, той говори тогава на английски. И му викам – как пък не стана поне говорител в английското радио?!

Какво искате за себе си?

Да имам ищах за живот. Да имам желание за живот, да събирам тоалети, с които да играя, да не ме интересува толкова как изглеждам, когато съм извън сцената, а да изглеждам добре на сцената, на екрана, да радвам хората. Да съм здрава и да са здрави тези около мен и тези, които са далеч от мен!