Елица Баракова: Гладът да помагаш е неутолим

„Строим мостове между дарителите и добрите организации“, обяснява мисията на ''БИКОУЗ в помощ на благотворителността'' неговата директорка

Тя е родом от Сливен, където завършва езикова гимназия, последвана от педагогика в Софийския университет. Елица работи за кратко като учител по английски, а през 1995 г. се явява на интервю във фондация BCause (тогава - „Помощ за благотворителността в България“) и започва работа там, още преди фондацията да бъде учредена. Днес е неин изпълнителен директор, а под нейно ръководство програмите за местно дарителство са пораснали от 50 хиляди до почти 7 милиона лева.

Основна мисия на фондацията е създаването на инфраструктура, по която връзката между дарители и нуждаещи се да се случва сигурно, бързо и прозрачно. Елица вярва, че ако хората имат лесен достъп до дарителство, ще го правят по-често, а регулярното дарителство е изключително важно. Другото – стихийното, го умеем. Когато чуем за болно дете или бедстващи българи, ние сме в състояние да съберем милиони за минути. Но рядко си даваме сметка, че нуждаещи се има постоянно – и хора, които чакат за операция, и възрастни самотни, и бедни, и изоставени. Стотици българи, които имат нужда от помощ, но няма да срещнем техни снимки под призив във Facebook. За тях и това да имат по-добро утре работи от 25 години Елица Баракова. Признава, че често, тичайки след целта, е ощетявала тримата си синове. Но в едно нещо е стриктна и целеустремена – заедно със съпруга си учат момчетата, че тяхното бъдеще е в техните ръце. Че цялото знание, до което имат достъп, е отговорност от тях за тях, и за да бъдат удовлетворени в живота си, не бива да спират да учат и да надграждат уменията си непрестанно.

- Вие сте от пионерите в гражданския сектор и благотворителността в България. Каква е мисията на BCause: в помощ на благотворителността''?
- Да, наистина сме от пионерите в гражданския сектор – вече сме на 25 години. Благотворителността има много лица, а най-познатото от тях е стихийното дарителство, спонтанната човешка реакция към случаите на беда и болка, която е основата на взаимопомощта в едно здраво общество. А благотворителността в нашето заглавие е по-институционална – ние подкрепяме промяната в живота на хора и общности чрез стабилни организации на гражданите, които имат знанията и мотивите да осъществяват тази промяна и чрез осъзнато дарителство и социална отговорност. Мисията ни е да има структура за правене на дарителство, така че то да бъде ефективно и надеждно – от една страна, нуждаещите се да получат помощ, а желаещите да дарят лесно и сигурно. Това е по-различно от стихийната благотворителност.

- Какво представлява тази структура, как изглежда?
- Например, когато се случи, не Дай Боже, поредното бедствие, да се задействат дарителски сметки и дарителска координация веднага, да се отвори DMS, да се отворят платформите за даряване, да се създадат партньорства, които да решават за кого, кога, къде да се осигури информационен обмен. Това е плод на инфраструктура, която се гради с години. С години се опознават работещите с деца, с възрастни, кой може да откликне на екологична катастрофа и т.н., така че да имаме на едно място експертното познаване на проблема и техническата възможност да улесним самото даряване.

Извън кризисните ситуации организациите пък се обръщат към нас за помощ да достигнат до повече дарения за своята работа. Помагаме им да създават трайни връзки с дарителите, като разказват по-добре своята история и визуално се представят по подходящ начин. В годините натрупахме опит и разбиране как мислят и в двата сектора – в бизнессектора и в неправителствения, и ги свързваме по най-добрия начин.

А хората – дарителите, са както най-важният, така и най-трудният обект на нашата работа. За една социална или екологична организация е по-лесно да спечели проектно финансиране, защото е по-голямо, по същия начин финансово по-изгодно изглежда да получиш едно по-сериозно дарение от фирма, но всъщност най-лоялни са дарителите-граждани. С улесняването на дарителството в България започваме да обръщаме пирамидата и все повече хора-дарители се включват, и все по-осезаема е тяхната подкрепа за мисиите на организациите.

- Станаха ли хората по-добри и емпатични през пандемията?
- Когато стане някаква криза като тази преди една година, виждам голямо желание от страна на хората да се включат и да помагат, дори когато още не е ясно за къде и за какво са нужни средства. Виждам как гладът да помагаш се събужда все по-рано и все по-бързо. Миналата година през ноември се питах докога ще издържим да даваме, но мисля, че тази необходимост е неутолима. За нас обаче е много важно освен кризисната благотворителност, да има текуща, ежедневна. Даже такава е

визията ни за успех – едно общество,
в което дарителството е ежедневие

и хората даряват като част от разбирането си какво означава да си пълноценен човек, даряват, защото са убедени, че докато дават, те получават. А не защото има криза и някой ще умре. Мисля, че е разбираемо, но и някак тъжно разрастването на дарителството през кризи и за хуманитарни кампании за деца. Както за нашите лекари миналата година, така и за нашите наводнени съграждани, така и за болни хора, ние сме способни да съберем половин милион за няколко часа. Нашата работа като фондация е да дадем начините и да удовлетворим това желание за кризисно дарителство, но не спираме дотук. Нужди за помощ има всеки ден и месец и ние работим за това дарителят да може да се осъществи. Защото всеки иска да е добър човек и да прави добро – това е част от нас. Въпросът е да го намери неговият лесен начин. Някои хора могат да отделят повече време, да станат доброволци и да застанат много близо до една кауза, други са по-заети, но пък с готовност дават някаква сума, така че да участват в нещо по-голямо. За да им помогнем, за 25 години ние създадохме възможност за редовно дарителство от работното място (малки удръжки от заплатата, всеки месец за избрана кауза), онлайн платформа за съвместни кампании на служители и компании, възможност за даряване с SMS – за всекиго по нещо.

А каузите – те също са най-разнообразни. Започнахме с фонд за подкрепа на хронично болни деца, защото е сред първите избори на дарителите и защото трябва да има къде семействата да се обърнат за подкрепа, когато имат нужда. Набираме средства и за стипендиантска програма за ученици и студенти-отличници без родители. Около 70 организации и фондове получават от нас годишно помощ в резултат на местни дарения за тяхната редовна дейност – както големи, известни организации, така и по-малки: социални, образователни, екологични. За да ги има тези организации, тези редовни пари са много важни. За тях означава сигурна сума за материали, наем, ток, социален работник, който ще получи заплатата си...

През 2007 г. започнахме проект DMS с „Български дарителски форум“, защото не беше справедливо само няколко кампании да имат достъп до този инструмент за дарителство – чрезSMS-и. След като сключихме това партньорство с мобилните оператори, даваме възможност на над 300 кампании да набират средства по този начин. Кампаниите са за лечение, но и за множество други каузи на различни организации, настоятелства, църкви. Ето още един пример за канал на дарителството, който е достъпен за всички.

- Скандалът с „Хелп карма“ нанесе силен удар по доверието на хората. Как се отрази на вас и вашата работа?
- Да, удар беше, защото хората се запитаха „Защо да дарявам, когато тези пари не отиват по предназначение и някои си раздават високи заплати?!“.Всъщност по време на дискусиите по този скандал за мен лично беше изключително възнаграждаващо да видя колко пъти името на нашата фондация се споменава в положителен контекст. Как градената с години репутация беше използвана от партньори и хора, с които работим, като контрапункт на случващото се. Ние не сме търсили такова противопоставяне, но бяхме споменавани нееднократно в контекста на това, че има и добри начини за даряване.

Аз от работата си не мога да кажа, че е имало отлив на доверие. Имаше много каузи, свързани с COVID, извън обичайните ни каузи, по които дарители и търсещи дарения отново се срещаха. А и приемам периодичните скандали като донякъде полезни за нашата работа, защото изговаряме отново какво дарителство искаме да имаме, каква прозрачност, как технологиите да служат за добро. Обичайно не е лесно „нашата“ тема да попадне в мейнстрийм медии и да имаме възможност да разказваме толкова много за нашата работа. От друга страна, коментирането не на постижения, а на скандали не е особено приятно, около две седмици ние давахме интервюта и вършехме не това, което можем да правим най-добре. Случаят ни даде и повод отново да се вгледаме в себе си и група от организации тогава осъвременихме и излъчихме публично нашите стандарти за добро управление.

Стандартите са набор от правила, които сме избрали да следваме, с които гарантираме, че всяко наше действие се основава на прозрачност, отговорност, отчетност, липса на конфликт на интереси, ясни административни разходи - все важни въпроси, чиито отговори хората с право искат да знаят.

- Много съдби и истории са минали през ръцете и душата ви. Има ли такива, на които не успяхте да помогнете, и такива, за които мислехте, че е невъзможно да помогнете, пък успяхте?
- В социалните организации сме като лекарите – човек трябва да придобие някаква здравословна професионална самозащита от всички случаи. Но си спомням как видях във вестник некролог на едно бебе –бях говорила с родителите му и бях съпричастна спроблема и опитите за лечението му около месец по-рано. Така избухнах в плач!... Тъй като и в DMS има много тежки случаи, тежки истории, губим хора, това е нещо, с което вече ми се налага да живея. Никога не можеш да свикнеш обаче. Всъщност

лекарството срещу тази болка е
да се опитваш да правиш това,
което можеш

Дарителството не може да направи паралелна социална система или паралелна здравна система, която да се самофинансира от нас. Вярно е, че като хора искаме да помогнем и спасим конкретен човек, да не страда, да се развива и тази взаимопомощ ще продължава завинаги. Но това, което прави сектора на нестопанските организации силен, е умението му да решава въпроси и да се бори за системна промяна. Да създават надеждни услуги. Да предлагат помагащи политики на правителствата. За да могат нуждаещите се хора да намират решение на болките си. Постепенно и дарителите разбират ценността от инвестициите си в работещи граждански организации. Борим се да сторим мостове, по които дарителите и организациите да се срещат.

А когато в офиса ни влиза човек с идея и с млада организация, с ентусиазъм да промени нещото, което го вълнува, и успеем през следващите години да извървим пътя към целта заедно, тогава мога да се обърна назад с гордост и да кажа: „Ех, свърших добра работа!“. Например предиповече от 10 годиниБогдана, основателката на фондация „Дечица“ дойде при нас. Беше се върнала от чужбина с желание да помага на децата в домовете за сираци. И като влязла в един такъв дом, установила, че големият дефицит е не друго, ами най-вече индивидуалната връзка между детето и важен за него възрастен човек. Тогава тя се зае с тази задача и днес фондация „Дечица“ успява да мотивира стотици доброволци годишно, които помагат на децата в сегашните домчета от семеен тип да имат важен батко или кака, заедно да спортуват, да готвят, да учат уроци, да ходят на пикник. Така тези деца могатда виждат перспектива за себе си, да чувстват, че някой с тях вярва, че имат достойно бъдеще. Пътищата ни с Богдана се преплетоха отдавна и съм щастлива, че тя постигна толкова огромна промяна в целта – интеграцията на децата, включително развиване на уменията им да учат и да носят отговорност за действията си, както и това да имат възможността да работят с други хора.

- Имате трима синове. Как вашата работа и това, на което сте отдадена, е повлияло на тях като хора? Дали, ако имахте друга професия, щяха да са различни?
- Толкова дълго време съм била това, което съм, че ми е трудно да си представя да съм нещо друго. Каквото и да правя, бих била един учещ човек. С тях си говорим, че животът е толкова динамичен, че няма край на ученето. И това е най-важното умение – да можеш да започнеш наново, ако се наложи. Вярно е, че децата ми са влачени от мен по доброволчества и места за социална работа и познават малко по-добре тази работа от своите връстници. Мисля, че са съпричастни. В нашия дом не може да се говори лошо за някого заради цвета на кожата му, заради това, че живее някъде другаде или просто е различен. Те са ми разказвали случаи, когато са защитавали тези възгледи и в училище.

Това, което ме тревожи и като майка, и в работата, е задълбочаващата се пропаст между бедните и богатите, която има за корен образованието и възможността да учиш. Днес за хората, които вече са богати на знания и на умения да придобиват знания, възможностите да учат още и да надграждат стават все по-големи. Докато за тези, които нямат по някаква причина умения и достъп до знания, им е все по-трудно. Те все по-лесно се превръщат в жертви на манипулации и на фалшива реклама.
Като майка се опитвам да показвам на моите момчета колко е важно за тях да учат. Да трупат увереност, да умеят да си правят план за себе си и да поемат отговорност. Защото най-тъжното нещо, което можеш да видиш, е деца, които не си представят своятаперспектива и които следват някакви чужди модели. А аз в работата си виждам много ощетени деца, на които трябва да се помогне да настигнат другите, да преодолеят препятствия, за които не носят вина, но заради които страдат сега и в бъдеще. И често си говоря с моите, че те имат много. Нямат всичко, включително моята заетост с работата им е отнела неща, но това, което имат, са длъжни да го развиват.

"Вдъхновителки" е кампания на "24 часа" и MILA.BG, която събира историите на обикновени жени с необикновения талант да мотивират и вдъхновяват другите. Жени, които умеят да променят средата. Жени, които умеят да движат напред други жени. Жени, които са мотор за подкрепа и мощно личностно израстване. Ще ви разказваме за тях на страниците на в. "24 часа", както и на двата ни сайта - 24chasa.bg и MILA.BG.

Кампанията "Вдъхновителки" се осъществява с подкрепата на "Филип Морис България" и Eucerin.