Ваня Ананиева е от успелите жени. От онези, които рисуват живота си като малки, а когато пораснат, го градят по най-смелите контури на желанията си. Тя е от онези жени, които имат. И са зверски богати.
В осми клас Ваня е вдъхновена от своя учител по английски. Никога няма да забрави как им казвал: „Това така добре ви го обясних, че дори аз го разбрах!“. Децата били въодушевени от неговия начин на преподаване, а едно от тях още тогава решило, че някой ден ще бъде като него. „По онова време тренирах професионално спортна стрелба и моите треньори много държаха да продължа кариерата си. Благодаря на майка и татко, че се вслушаха в молбите ми и не ме записаха насила в Спортното – разказва Ваня. - Бях на 19-20, когато си казах: „Аз ще построя езикова империя“.“ И макар Ваня да следва Международни икономически отношения, тя знае, че няма да се занимава с икономика, а ще потърси начин да сбъдне мечтата си за училище. Родителите ѝ я питат с какво да ѝ помогнат, а тя отговаря: „Трябва ми само хола на баба в Дружба“. Там, в старата панелка, Ваня поставя началото на своята образователна империя. Днес „Интелект“ има 5 филиала, а неговата стопанка не спира да надгражда мечтата си. Направила е и агенция за преводи, и уеб студио, което се пръска по пикселите от работа, че и цели две ескейп стаи.
Но най-хубавото, което някога е правила, се нарича „Предай нататък“. Благотворителната инициатива стартира от малка работилничка за картички, а днес под нейното крило се помага на 1200 възрастни хора и хора с увреждания всеки месец.
Ваня Ананиева е една много, много успяла жена. Страшно богата. На мечти, които са мечти за кратко. Завъртели се в нейния стихиен свят, мечтите бързичко се превръщат в реалност. Ваня е богата и на усещания. Много плаче, когато се върне от домовете за възрастни, но не си дава тези моменти за нищо по-хубаво. Ваня е богата и на смирение. Защото в борбата за империи и сбъдвания тя вече е научила най-важния урок. Че успехът е да можеш да седнеш заедно с обичните си хора и да им разкажеш как е минал денят ти.
Ваня, направо не знам откъде да започна. Моля те, опиши се с няколко думи.
- Аз съм майка, приятел, съпруга, родител на „Интелект“-а – моето най-голямо дете, човек, който винаги открива посоките, които търси душата, и ги обединява в своя път... Обичам да търся, да откривам и умишлено да забравям неща, за които някой ден да се сетя – в точния момент и в точното време.
Какво си спомняш за началото на „Интелект“ – твоето училище за чужди езици?
Бях на 19. Помня деня, в който взех решението да преподавам английски език. Отидох при майка и татко и им казах, че имам голяма мечта и смятам да я сбъдна. Но имам нужда от тях и тяхното доверие. Попитаха ме какво ми трябва. Баба ми и дядо ми тогава живееха на село, а апартаментът им в Дружба беше в една стара панелка на осмия етаж. „Искам хола на баба и една бяла дъска“, отговорих аз. Вече имаше бели дъски. Господи, колко модерно щеше да бъде моето училище! И, ето – взех назаем 1000 лв от нашите, купих си бяла дъска, един касетофон със CD, учебници от Oxford University Press и моята приказка бе готова. Една маса и шест стола и огромното желание за най-доброто езиково училище - това беше началото на „Интелект“. Нямах пари за реклама. Нито за дизайн на рекламни материали. Първото ми лого направихме в Paint. След което с незавидни умения сътворих рекламни листовки, които размножих на копирна машина, а за всички спирки в кв. Дружба бях приготвила рекламни съобщения, отпечатани върху вестникарска хартия. Започнаха да идват първите ученици. Мда, повечето бяха на възрастта на майка ми и баща ми. Никога няма да забравя първия си час и огромния ми шок пред онези седем човека.
Ръцете ми в първия час се препотиха, но си казах: „Момиче, ти ли знаеш език или тези хора тук? Точно ти ще си учителят за тях – онзи учител, от когото ти самата се вдъхнови, онзи, който ти показа какво е да обичаш да учиш.“ Това беше повратната точка в професионалната ми кариера. В онзи ден оставих зад гърба си всички скрупули и притеснения. Защото знаех, че ще дам най-доброто от себе си.
И си преподавала заедно с новородената си дъщеря, нали така?
- Да, моето малко момиче. След две години преподаване в моето собствено училище срещнах моя мъж. Моята обич и подкрепа. Не след дълго се оженихме и се появи най-исканото момиченце – онова, за което съм мечтала от малка. Помня, че имах часове дори в деня, в който раждах. Обадих се по телефона на курсистите ми и ги помолих да ме извинят. Само седмица по-късно бях отново в играта (благодаря на свекърва ми за огромната подкрепа).
Отгледах дъщеря си
Мариела
в офиса
После наех втори офис в центъра, започнах да работя с още преподаватели, създавах екип. Детето ми беше на 7 месеца, когато един ден, в промеждутъка на часовете влязох в офиса, където тя лежеше в количката, наведох се над нея, тя ме погледна и каза „мама“. Няма думи, които да опишат подобен момент. И часовник, който да измери ударите на сърцето. Невидима ръка, която стяга гърлото и сълзи, които не спират да капят. Сякаш за пръв път реалността се стовари върху мен – не е само Интелект. Аз съм „мама“.
След година и половина записах английска филология. Без значение, че вече бях „мама“, аз имах образователен път, който да продължа, и детето ми се вписваше чудесно в картината. Просто беше – трябваше да ходи с мен на лекции. Всеки ден отивахме в Софийския, сядахме на скамейките и всички ме познаваха – майката с детето, което седи в пълна концентрация.
Значи Мариела е закърмена с образование.
- Да, благодарение на нейното търпение имах възможността да разперя криле и постепенно се разраствахме. „Интелект“ вече имаше офис-мениджър. Първата ми секретарка беше на възрастта на баба. Нямахме компютър в офиса, имаше само телефон, който да вдига. През 2006 г. направихме първия си сайт, първата сериозна реклама, започнаха да идват повече хора, отворихме още един офис, и още един, и така. Около 2010-2011 г. спрях да преподавам. Вече се беше родил и синът ми Калоян. Оттогава се занимавам само с управленската част, като от време на време влизам да преподавам само заради удоволствието.
През 2010 г. направихме заедно със съпруга ми и агенция за преводи, а през 2015 г. с близки приятели отидохме да играем в една от първите ескейп стаи в България. Взехме спонтанно решение да направим собствена ескейп стая и само за няколко дни бяхме намерили мястото. Създадохме “Лудостта на Гения” – точно наименование за лудостта, която ни преследва. Години по-късно с мъжа ми изкупихме дяловете на нашите приятели и в момента развиваме стаята сами, а преди три месеца взехме под крилото си и още една.
Преди 5 години се запознах с един чудесен младеж-програмист. Един ден ми разказа как си мечтае някой ден да има свое собствено студио. Подарих му домейн с пожелание да сбъдне мечтата си, когато е готов. Месеци по-късно ми предложи съдружие – голяма изненада за мен самата. И ето, вече пета година развиваме уеб студио, за което дори не разказваме, защото не можем да смогнем на работата. Това е моята тайна страст – дизайна, с който се занимавам от повече от 12 години непрофесионално. В малките часове рисувам и разработвам рекламни материали. След броени месеци завършвам магистратура “Рекламен дизайн” – още една сбъдната моя мечта.
Ти спиш ли изобщо?! Кога имаш време за всичко това?
- Признавам, трябва да си малко луд. Макар че сега съм се кротнала. Започнах да обръщам повече внимание на себе си. Преди спях по няколко часа, вече не е така. Но пък постоянно правя някакви курсове. Последният, който правих, е на Джеймс Куик – система за развитие на Супер Памет.
Сигурно ти е нужен, за да запомниш в колко много неща си успяла!
- Винаги може още (смее се). Има едни младежи, с които се срещаме всяка седмица във вторник, рано сутрин. Това е нашата тайна група на „Вдъхновените“ – 6 човека – мои приятели, собственици на различни бизнес структури, мои истински вдъхновители. Всяка вторник сутрин си разказваме за това какво сме научили през седмицата, какво сме прочели, какво ни се е случило и какво можем да извлечем като поука. Споделяме си общи вдъхновения.
Освен всичко това ти развиваш и доста мащабна благотворителна дейност. Какво мотивира един успял и зает човек да благотвори?
- От няколко години в „Интелект“ организираме благотворително национални езикови състезания с деца. Направихме и „Училище за бъдеще“, заедно с Жюстин Томс, на което събираме учители и директори от цяла България и си говорим за вдъхновяващи практики. През 2016 г. на една наша коледна инициатива децата се събраха и направиха картички, които наши приятели и фирми изкупиха. С парите отидохме в три дома за изоставени деца и за хора с увреждания в град Берковица и закупихме неща, от които имат нужда. Така започна „Предай нататък“.
През 2017 г. към нас се присъедини Георги Малчев, прегърна идеята и направихме една по-мащабна работилница. От 2018 г. работилницата се превърна в огромно движение. Идеята набра скорост и вече помагаме на над 1200 човека всеки месец, не само по Коледа. С Георги основахме и фондация “Предай нататък” – естествено продължение на добрата идея. Създаваме устойчивост на благотворителността.
Знам, че преди пандемията редовно посещавахте домовете. Не ти ли тежат тези срещи?
- Първите пъти… Първите пъти колко рев съм изревала! Когато си там – при хората, не можеш да си позволиш да се разплачеш, защото нямаш право да ги караш да усетят твоето съжаление. Но когато се прибереш, о, тогава е различно. Затваряш се някъде и плачеш. Плачеш много.
Плачеш, защото имаш
А те нямат
Плачеш, защото искаш да дадеш,
а не си сигурен,
че е достатъчно
Плачеш, защото имаш обувки. А вече си видял техните. Скъсани са. Плачеш, защото на тръгване си чул “Нали пак ще дойдеш?”. Но сега вече е различно. Знам, че всеки месец правим живота на тези хора по-хубав. Направихме инициатива за празнуване на рождените им дни. Знаем кога са рождените им дни и в началото на месеца изпращаме почерпка за специалните дни на всички рожденици. Знаем кои са любимите им песни и по време на честването на празника певицата Сандра се включва на живо и изпълнява песента. Знаеш ли колко специални и щастливи се чувстват хората?! “Предай нататък” е доза щастие.
Коя е срещата в тези домове, която никога няма да забравиш?
- Беше в дома в Русе. Бяхме направили картички за всеки един човек. Едната баба ни покани в нейната стая. Това ме върна в стаята на баба в старата къща – с каренцата, с аромата на чисто, с аромата на обич. Скромно, подредено, уютно. Взе картичката в ръцете си и отвори шкафа. В него имаше две пакетчета разтворимо кафе. Обикновено. Нескъпо. Взе ги и ни ги даде на мен и Жоро. “Малко е, но от сърце”, каза... Малко ли? Малко ли?... Не, не, няма да плача. Обещала съм си.
Не ми се плаче. Вика ми се. Раздирам се. Искам да я прегърна и да ѝ кажа много неща, но буцата е заседнала в гърлото и не излиза звук. Стискам пакетчето кафе. До побеляване на кокалчетата.
Какво ти дава това даване?
- Даването е всъщност получаване. Да промениш един ден, една минута от живота на човек в нужда, е вълшебство. Смиряващо е. Истинско. Вярваш ли ми, че онова пакетче кафе е винаги на бюрото ми?! За да ми напомня и да ме приземява. Защото понякога изобщо не е нужно да си там, където се целиш. Понякога нещата са точно пред очите ти. И те са достатъчни.
Пожелавам си да имам
не много,
не всичко,
а достатъчно
Лесно ли е да предадеш нататък и всеки ли може да го направи?
- Всеки може да предаде нататък, стига да го усети със сърцето си. Предават нататък хора, които нямат, хора, които имат, хора, които искат да дарят труда си, компании, които са чули за нас и са разбрали, че ние наистина го правим чисто. Всички пари, които хората даряват, отиват там за където са. Административни разходи и такива за реклама ги поемаме ние с Жоро. Засега е така. Когато стане по-голямо, ще ни е нужда издръжка, но и за това сме помислили.
Аз вярвам, че трябва да говорим за благотворителността. Не защото е много важно какво съм дарила или какво е дарил някой друг, а защото някой го прави. Някой прави живота на друг по-добър.
Добротата и емпатията отнемат ли ти от силата? Не те ли разсейват от твоите цели, от твоето темпо?
- Това е храната за душата ми. Ако мога да подобря с 1% живота на някого, да кажа мила дума на един човек, това е безценно. И понякога една дума може да промени света на някого. Една единствена дума.
Какво би променила в общността ни?
- Пандемията много ясно показа доброто и лошото в хората. Аз вярвам, че хората са изначално добри. Просто не са срещнали човека с „едната дума“ за тях. У голяма част от моите познати се появи смирение. Видяхме, че никой от нас не управлява света и че има неща, които могат да обърнат живота ни на 180 градуса. Затова ми се иска хората да са повече смирени, да живеят с това, което имат, и да им е достатъчно. Да, винаги ще мечтаем, но ми се иска да преосмислим кое е най-същественото.
На теб какво ти даде и какво ти взе този период?
- Даде ми нова посока на бизнеса. Над 1300 човека трябваше много бързо да преминат онлайн. Но пък видяхме, че можем да предоставяме услугите си на други континенти, в други градове. Винаги съм смятала, че онлайн обучението е някаква алтернативна опция. Оказа се, че греша. Нов поглед над стандартното, с голяма доза глобално. Аз и ти заедно. Пък било то през екрана на монитора. И аз самата уча италиански онлайн. И е страхотно изживяване.
Как се пази балансът между личния и професионалния живот?
- Много е труден балансът, със сигурност моето семейство страда от моята лудост. Могла съм да им дам повече от себе си. Дъщеря ми е на 16 и готви превъзходно, и то не защото аз съм я научила, а защото сама се е научила, докато мен ме няма да им сготвя. Мъжът ми проявява огромно разбиране, децата ми също. Щастлива съм, че възпитахме добри хора, може би това означава, че съм запазила баланса (усмихва се).
Последната ти сбъдната мечта е една къща на морето, нали?
- О, да! От малка си мечтая да имам малка къща на морето. Преди две години с нашите кумове си казахме, че е време. Взехме си едно малко местенце в Синеморец и си построиме къща-близнак. И стана точно като в мечтата ми. Ходим дори и през зимата, морето е страхотно. Няма нищо по-красиво от дъждовен ден на брега на морето.
Това ли е успехът?
- Не. Успехът е да имаш близки хора, на които да разкажеш за деня си. Успехът е да имаш на кого да кажеш: „Хей, прибрах се“. И да знаеш, че някой, някъде, те чака.
"Вдъхновителки" е кампания на "24 часа" и MILA.BG, която събира историите на обикновени жени с необикновения талант да мотивират и вдъхновяват другите. Жени, които умеят да променят средата. Жени, които умеят да движат напред други жени. Жени, които са мотор за подкрепа и мощно личностно израстване. Ще ви разказваме за тях на страниците на в. "24 часа", както и на двата ни сайта - 24chasa.bg и MILA.BG.
Кампанията "Вдъхновителки" се осъществява с подкрепата на "Филип Морис България" и Eucerin.
Коментари (0)
Вашият коментар