Превърнете завистта си в учене

Завистта е универсална емоция, която всички сме изпитвали в един или друг момент. Не е лесно да превърнете завистта в учене. Ако обаче слушате посланието й и използвате нейната енергия, то може да има изключително положителна стойност за вас. Проблемът възниква, когато започне да ви превзема и преобладава в емоционалното ви състояние.

Завистта се споменава в първите страници на Библията с историята за братята Каин и Авел. Каин завижда на Авел и не разбира защо е любимец на Бог. Завистта му в крайна сметка е семето на омразата, която го кара да убие Авел. Затова той е осъден да броди вечно по Земята.

Нещо подобно се случва с тази емоция в ежедневието. Онези хора, които се поддават на завистта и причиняват щети на другите, често в крайна сметка губят пътя си в живота и се превръщат в скитник, досущ като Каин. Това е капанът на завистта. Наранява тези, които я изпитват.

" Нашата завист винаги трае по-дълго от щастието на онези, на които завиждаме ."
Франсоа Дьо Ларошфуко

Природата на завистта
Завистта е сложна страст. Тя е пряко свързано с липса на самочувствие, автономия и с дълбока липса на съпричастност. Тези, които завиждат, не са зли, но те са хора, които не са успели да направят здрави оценки за себе си. Те не са в състояние да трансформират завистта си, защото имат силни съмнения относно тяхната идентичност.

Завистливият човек не може да разбере разликата между „аз“ и „другия“. Всъщност другият се отразява в завистниците сякаш е отражение на самите тях. На практика „другият“ представлява другата страна на огледалото.

Това, което се случва, е, че дълбоко в себе си те са развили силна идентификация с човека, на когото завиждат. Чувстват, че отсрещният човек има нещо, което не трябва да има, е нещо, което не трябва да бъде, или прави нещо, което не трябва да прави.

Значението на съпричастността
Завистта често е източник на предразсъдъци. Завистливите хора биха могли да кажат: „Не би трябвало Иван да е толкова успял. Работил съм много по-усилено от него, така че вече трябваше да бъда повишен, а не той“. Тези мисли карат завистниците да презират какво прави другият човек.

В тези случаи те вероятно би трябвало да се запитат дали наистина имат достъп до всички важни факти, за да твърдят, че другият човек не заслужава това, което има.

Например знаят ли точно колко човекът, на когото толкова завиждат, е трябвало да се бори, за да получи това, което има? Или какви бариери е трябвало да преодолее? Познават ли в детайли препятствията, които е срещнал по пътя? Освен това способни ли са конструктивно да идентифицират ценностите, които са довели до разликите между тях, които се оказват толкова досадни за завистниците? Знаят ли от какво е трябвало да се откаже другият човек, за да стигне там, където е сега? От друга страна, забелязват ли моментите, в които самите те са предпочитани в сравнение с други хора, които са се постарали повече?

Силната и неконтролирана завист обикновено им пречи да задават този тип въпроси. Емоционално контролирана завист може да бъде мотивираща за тях и да им позволи да растат. Разликата не се прави от емоциите, а от емоционалната интелигентност.

Трансформирайте завистта
Точно както може да се научим да управляваме други емоции, може да го правим и със завистта. Тя може да се превърне в изключително мощна страст, със способността да блокира вашите творчески и жизнени сили. Поради тази причина, когато се прояви, най-доброто нещо, което трябва да направите, е да я поставите под въпрос и да разберете, че емоцията не е част от вас.

Отнасяйте с нея като с пратеник, който е дошъл в дома ви, за да ви изпрати съобщение. След това се запитайте аналитично и внимателно какво ще правите.

Хитра стъпка със завистта е да признаете, че я изпитвате. Всъщност лесно се бърка с други по-известни емоции като радост или гняв. Ако не я разпознаете, ще ви бъде много по-трудно да работите с нея. Това е така, защото ще опитате начини за справяне, които няма да помогнат.

Завистта носи със себе си ценни уроци. Когато изпитвате завист, вие притежавате неразвит потенциал. Ето защо трябва да помислите върху този факт. Например запитайте се защо не сте успели да бъдете или да направите това, заради което завиждате на друг. Освен това какво ви пречи да го направите? Спрете за момент и си помислите какво всъщност сте постигнали досега.

Друга линия на размисъл е ориентирана към съпричастност. По този начин, ако се чувствате завистливи, трябва да се опитате да установите причините, поради които човекът, на когото завиждате, е получил нещо, което сте искали за себе си. По всяка вероятност той е трябвало да направи жертви или инвестиции, за които вие не сте наясно.