Не че трябва да слагате камери у дома, но не е лошо да имате едно наум и да следите какво се случва в порфейла ви, когато вашият син или дъщеря влезе в пубертета и започне по-често да излиза с приятели. Понякога те се самообслужват с най-невинни намерения. Няма да повярвате колко добри са в самовнушенията. Например: „Какво ще я занимавам майка ми, и без това е нервна. Ще си взема двайсет кинта от портфейла й, пък после ще й кажа...“ Така се започва, а когато вие не обърнете внимание, може да се превърне в редовна практика. Да не ви притесняват, не за друго...
Ако подозирате, че вашият тинейджър е започнал да свива от вкъщи това-онова, или пък краде на дребно от магазини и от домовете на приятели, е добре най-напред да установите по каква причина го прави и да съберете доказателства. Не говорете с него/нея, без да сте сигурни и да може да му/й докажете съмненията си.
Една от причините може да бъде толкова очевидна, че чак няма да повярвате – страх от дефицит. Или поне така го наричат психолозите. Страхът от дефицит се проявява обикновено при хора с по-ниски финансови възможности. Казано най-просто, ако на вашия пубертет му липсва нещо материално, той има нужда да задигне, за да спре да чувства тази липса. Затова се замислете често ли му/й отказвате пари или покупка на желани вещи, давате ли му/й достатъчно джобни (може да подпитате родители на негови/нейни съученици, за да си сверите часовника), има ли край него/нея някое презадоволено хлапе, което може да му/й създава усещане, че е беден/а и смотан/а. Разпитайте сина или дъщеря си тактично какво би си купил/а, ако спечели от лотарията. Ослушвайте се за това с какви нови придобивки се хвалят неговите/нейните приятели и преценете дали пък наистина не му/й липсва нещо конкретно.
А понякога започват да крадат, защото им липсва нещо нематериално – самочувствие, самоувереност, усещане за свобода. Трудно ще го установите без помощта на психолог, но при всички случаи, ако кражбите са симптом, няма да навреди да поработите превантивно над отношенията си с вашия тийнейджър и над неговата собствена самооценка. Изкарвайте повече качествено време заедно, водете открити разговори, забравете за критиките и обвиненията дайте повече свобода на действие. Имайте предвид, че често хлапетата започват да правят такива бели, за да получат внимание от родителите си. Така че, ако напоследък сте били много заети със своите дела и проблеми, зарежете ги за момент и обърнете сериозно внимание на детето си. Защото днес то може да е откраднало пакетче с дъвки от магазина, но утре ще реши да посегне към наркотици или да участва в гонка. Защото знае, че ще спечели вниманието ви, само ако има проблем.
Друга възможна причина за това да си имате крадльо/а у дома е, че му/й липсват силни емоции. Някои хора залиняват и се потискат, когато дълго време в живота им не се случва нищо интересно. Ако е чул/а отнякъде, че някой е скачал с парашут или е участвал в гонка, може да иска да „настигне“ френдовете си с крадливо приключение. Заведете го/я да скочи с бънджи или пък измислете друго адреналинено преживяване, за което ще може да разказва в училище. Току виж забрави да свива неща от чантата ви или от училищната лафка.
Често младежите се решават на хулиганска проява, подтикнати от средата и за да се харесат и да бъдат приети в някакви компании. Направете всичко възможно, за да знаете с кого контактува вашият тийнейджър и ако имате съмнения, че някои френдове са в основата на новото му хоби, опитайте да го откъснете от тях. Ако е започнал да краде заради тях, вероятно е способен да направи всичко, за да им угоди.
Успоредно с това, че ще разплитате причината, вие трябва да намерите точния момент да разговаряте със сина или дъщеря си. Не го/я нападайте, а тръгнете от уверението, че със сигурност не го е направил/а с лоша умисъл. Нека разговорът започне с вашето лично обяснение защо той/тя краде: „Знам, че напоследък с баща ти нямаме никакво време за теб...“, „Знам, че твоите приятели разполагат с по-хубави дрехи и родителите им за разлика от нас могат да се позволят да ги заведат и на ски, и на море...“ След като го/я уверите, че разбирате причината да е кривнал/а от правия път, поставете едно голямо и категорично „НО“: „...но е немислимо да взимаш пари от портфейла ми, без да ме попиташ!“ Трябва да сте абсолютно категорични, без да повишавате тон, без да обиждате, без да заплашвате. За да потушите веднага наежването, което ви очаква отсреща, дайте предложение за решение на проблема: „С баща ти предлагаме всяка вечер точно в 19.30 да се събираме около масата без телевизор, без телефони, и всеки да споделя как е минал денят му.“ Или пък „Такива са нашите финансови възможности в момента. Може да не сме богати, но не сме и крадци. Искаш ли да помислим за някаква малка работа за теб?“
Няма да постигнете нищо с пубера, ако крещите и заплашвате. Бъдете категорични в забраната повече да се краде, предложете решение, помощ и разбиране и продължете да наблюдавате тийна отблизо. Помогнете му/й да припечели някой и друг лев и нека може да си ги похарчи за каквото сам/а прецени. Вероятно когато усети сладостта на това да си купи дънки със собственоръчно изкарани пари, няма и да помисли повече да се сдобива с кинти по друг начин.
Коментари (0)
Вашият коментар