Когато децата станат тийнейджъри, започват да влизат във всевъзможни битки и състезания. Няма да повярвате, но вие като родители сте в центъра на една от надпреварите. Често самите те не съзнават, че сравняват кой има по-готина майка и по-як баща. Не се обиждайте, но вие сте част от "статута" на вашия тийнейджър. И това е съвсем логично - подсъзнателно всички ние прехвърляме качества от родителя върху детето: щом бащата е успял човек и с чувство за хумор, вероятно и синът ще стане такъв; щом майката изглежда като модел и разговаря свободно с тийновете, без да се цензурира, значи и дъщерята е готина и "разтропана".
Другото голямо предимство да бъдете харесвани от приятелите на вашия пубер, е, че той в тази възраст оценява преди всичко през очите на своите връстници. Не че ще ви обича повече, ако тайфата му мисли, че сте готини, но одобрението на неговата среда е допълнителен респектиращ фактор. А това, от което имате нужда, за да оцелеете през пубертета, е именно да съхраните уважението на своя син или дъщеря. Както и, разбира се, да се опитате да бъдете приятели. Единият от начините да съхраните тази близост е именно през неговите приятели. Когато е възможно, канете на семейните сбирки и пътувания близки френдове на тийна. Така хем ще сте заедно, хем на него няма да му е досадно. Не става въпрос за това да изкарате Бъдни вечер и годишнината от сватбата си с чужди елементи на масата, но ако се събирате, да речем, семейному на вилата или пък имате едно място в колата, когато отивате за риба, нищо не ви пречи да увеличите компанията и да я направите още по-весела и приятна. Подгответе някакви занимания, интересни за всички. Тийновете се впечатляват например от трудни настолни игри. Винаги може да пуснете някой як филм, да напукате пуканки, да направите домашен течен шоколад и да ги зашеметите с чудни палачинки. Дайте на тийновете възможност да пуснат своята музика и не се месете неканени в разговорите им. Ако сте навън, е още по-лесно, защото спортните възможности са безкрайни. За момичетата, които не си падат особено по активността, намерете някой плаж наблизо и ще оберете червените точки.
Приятелите на вашия син или дъщеря ще се впечатлят, ако ги предразположите да разговарят с вас за проблемите си и за нещата, които ги вълнуват. Тънка е границата обаче между това да им досадите и да им станете интересни, така че стъпвайте внимателно. Най-добре е в правилния момент да разкажете някаква своя лична история, която би била интересна за тях. Изобщо, за да влезете в сърцето на един тийнейджър, е необходимо първо да разкриете своето сърце. И да бъдете максимално естествени и откровени, разбира се. Разкажете за някой свой учител или как онзи хубавец от гимназията ви разби сърцето, а после се ожени за най-голямата смотанячка. Разказвайте с цялото възможно чувство за хумор, но не и без да споменете как сте се чувствали и как сте излезли от ситуацията. Давайте сигнали по всякакъв начин за това, че имате богат и интересен житейски опит, че сте минали през какво ли не и че знаете как човек може да прекоси всякакви препятствия. Приятелите на детето ви няма да ви се разкрият от първия път, имайте търпение. Спечелването на доверието на тийнейджър е процес и не е задължително да успеете. Някои от тях просто не обичат да комуникират извън тесния си кръг и още по-малко с възрастни. Внимавайте да не си помислят, че им се подмазвате, защото това ще увековечи дълбоката пропаст между вас.
За да ви харесват, трябва да харесват и отношенията ви с вашия син или дъщеря. Трябва да ги накарате тайно да си мечтаят и техните родители да правят като вас. В това число са не само нещата, на които те стават свидетели, но и всичко, което чуват за вас. Това не означава, разбира се, да обявите анархия и да пуснете пубера да си прави каквото желае. Подобен подход всъщност би ги възмутил дълбоко, защото говори за безхаберие и/или безхарактерност от ваша страна. Но ако вашето хлапе се гордее с вас, ще ви харесват и приятелите му.
Ако някой от тях се осмели да сподели нещо с вас, се опитайте да реагирате не като родител, а като приятел. Помогнете като възрастен, но се отнесете към детето и към проблема му като негов връстник.
Коментари (0)
Вашият коментар