Безконтролното поемане на рискове – още едно от предизвикателствата на пубертета. При това си има своето научно обяснение. Тийновете честичко се впускат в рискови ситуации и това не е само от липсата на опит, както първосигнално си мислят повечето родители. Обусловено е от асиметричното развитие на отделни области в техния мозък през този възрастов период. Префронталният кортекс, който се намира отпред, точно зад челото, и отговаря за рационалните мисли и самоконтрола, се развива по-късно от лимбичната система, която е центърът на емоциите в мозъка. Тоест тийновете на по-късен етап започват да действат под диктовка на разума за сметка на импулсивните решения. Техният мозък е затруднен да контролира рисковете и да възприема последиците от тях. Всъщност тази част от мозъка, която отговаря за самоконтрола, достига своето пълно развитие чак на 25-годишна възраст.
Друга причина тийнейджърите да поемат рискове е, че в тази възраст те искат да опитват нови неща. Имат нужда да изследват собствените си лимити и възможности, а също така и да бъдат на ръба на границите, които вие самите сте им поставили. Те имат нужда да се изявяват постоянно като индивидуалности. Това е част от техния път към независимостта, от намирането на идентичността им.
Пуберите рискуват и за да бъдат по-лесно приобщени в дадена социална група. Сред най-често срещаните рисков прояви са пушенето, употребата на алкохол и цигари, бягствата от училище и от вкъщи, секстингът (изпращане на съобщения, снимки и видео със сексуално съдържание), опасното шофиране, агресивните прояви, вандалски също - кражби, унищожаване на обществено имущество и т.н.
Като родители вие трябва да сте запознали сина или дъщеря си с всички възможни последици от дадено поведение. Нещо повече – нужно е той/тя при всеки удобен повод да чува какви са щетите върху тялото и психиката от употребата на наркотици например. В същото време се опитайте да поддържате баланса между необходимото и здравословното наплашване. Защото ако младият човек у вас се буди и заспива със злокобни прогнози и предупреждения, това може да има обратен ефект и да го превърне в тревожна и депресивна фигура.
Правилата и ясните последици от неспазването им ще са от помощ както на вас, така и на самия тийнейджър. Имайте предвид обаче, че трябва да бъдете гъвкави в това отношение – така както бързо тийновете растат и се развиват, така и вие трябва да може да реагирате и да променяте в крачка изискванията си.
Разговаряйте за ценностите. Да знае какво е важно за вашето семейство ще помогне на тийна да изгради собствената си ценностна система и да развие чувство за отговорност. Разбира се, ролевият модел във ваше лице е най-важен. Ако се качвате на колата, пийнали, с думите: „Една чашка – голяма работа!“, вие нямате право да искате от вашия наследник да шофира трезвен или да избира единствено трезвени шофьори. Точно обратното – бъдете сигурни, че един ден той/тя също ще рискува и ще се качи в колата „на едно малко“. Най-вероятно ще употреби и същите думи като вашите.
Дори да ви се струва, че синът или дъщеря ви е разумен/а и достатъчно голям/а, имайте предвид научните факти. Да ги повторим – онази част от мозъка, която отговаря за самоконтрола, се развива напълно чак на 25 години! Затова винаги им хвърляйте по едно око и следете за сигнали. Бъдете близки с тях, стремете се да бъдете техни приятели. Споделяйте им за свои грешки и има шанс това да ги предразположи да ви споделят техни.
Другата страна на монетата е, че когато мислим за риск, ние се сещаме единствено за негативното значение на думата. Да изкачиш един връх, да се научиш да се гмуркаш или да се явиш на музикален конкурс също съдържа рискове. Това са полезните рискове, които изграждат характера и развиват способностите ни. Бъдете съюзник в преодоляването им. Дори не чакайте да се яви желание за изкачване на връх, инициирайте такова приключение. Поканете и приятели на тийна – така ще му бъде още по-интересно.
Друг начин да помогнете на пубера в утоляване на жаждата му към рискове е да му дадете автономия за някои неща, така че да може да изследва себе си и света, без да има нужда от битка с вас. Например може да му позволите да си боядиса косата синя, да си скъса дънките или да изрисува стаята си с графити. Изобщо открийте кои са щуротиите, които му се искат, и които не носят опасност за живота и здравето му и дайте зелена светлина за някои от тях. Нека желанието да стига до крайности се поизхаби върху стената в тийнейджърската стая. Ще пребоядисате... когато навърши 25.
Коментари (0)
Вашият коментар