Как да зададем граници на децата

Границите са „правилата на играта“ на възпитанието. Те ви позволяват да преподавате поведение и да предавате ценности на децата си. Как обаче ги налагате?

Не е лесна задача да накарате малките да спазват границите. Въпреки
това ви предлагаме някои идеи, които могат да ви помогнат.

Започнете с прости граници
Като цяло децата не са склонни да реагират лошо на границите, въпреки че понякога им е необходимо време, за да се адаптират към тях. Ако обаче ги обясните правилно и те ги разберат, вероятно ще се съобразят с тях. Освен ако, разбира се, нямате работа с деца с труден темперамент, поведенчески разстройства или които са изключително палави.

Поставете ясни граници
Друга ключова идея относно поставянето на граници за децата е, че те винаги трябва да бъдат изключително ясни. Трябва да обясните на малчугана каква е границата и какво ще се случи, ако я превиши.
Това обяснение трябва винаги да се адаптира към неговата възраст и етап на развитие. Най-важното е детето да знае какво не може да направи и защо.

Насърчавайте размисъл
При определяне на граници е важно да се насърчи детето да се замисли защо не трябва да извършва определено поведение.
Може да насърчите размисъл по няколко начина - чрез игри или като пример. Идеята е, че те не само знаят какво не бива да правят, но те също се разберат защо. Това им помага да запомнят границите.

От друга страна, хлапетата също трябва да размишляват върху поведението си, ако надхвърлят границите. С други думи, когато са се държали лошо.

Бъдете твърди и последователни
Когато установявате граници с децата си, трябва да сте твърди и последователни. Това означава, че границите трябва да бъдат последователни и логични.

Например може да кажете: „Не трябва да гледаш от балкона, защото може да паднеш“. Тук има ясна граница и обяснение какво ще се случи, ако я превиши.

Ако обясните на децата си, че ако надхвърлят границата X, ще се случи последствието Y, трябва да сте сигурни, че ще спазите думата си. Защото, ако не го направите, следващия път те вероятно няма да ви вземат на сериозно.

Предложете алтернативи
Друга ключова идея за това как да се поставят ограничения за децата е да се предложат алтернативи, когато става въпрос за тяхното поведение. Например кажете: „Не може да направиш X, но може да направиш Y.“ Това, което правите тук, е насърчаване на подходящо и положително поведение, което действа като заместител на неадаптивното или неподходящото поведение.

Имайте предвид, че децата се нуждаят от избор. Това е особено важно, когато забранявате нещо или ограничавате поведението им. Трябва да научим децата на това, което не могат да направят, но преди всичко на това, което могат.

Практикувайте свръхкорекция
Свръхкорекцията е техника за промяна на поведението, която се състои в това да помолите детето, извършило неподходящо поведение, да възстанови първоначалната ситуация или да „поправи“ последствията от действията си.

Например, ако боядиса тапицерията на дивана с флумастер и знае, че не трябва, прекорекцията ще е то да почисти „картината” си. Това е полезна техника за определяне на граници, която учи детето, че определени действия имат определени последици.
Това е много по-полезна техника от наказание ала висене в ъгъла с вдигнати ръце. Защото в този случай детето е научено на нещо положително. Не се наказва и не се ругае.

Поставете справедливи и пропорционални граници
Границите, които поставяте за наследника си, винаги трябва да бъдат справедливи и пропорционални. Ако не са, детето може да се обърка или дори да ги отхвърли.

Освен това, ако види логиката в границата, по-лесно ще я запомни и уважава.

Вземете предвид тяхната възраст
Друга ключова идея, която трябва да бъде ясна, е да се вземе предвид възрастта на детето. В идеалния случай границите трябва да са от вида, който то може да разбере, и които са от значение за неговия еволюционен етап.
Те ще се променят, когато детето порасне.