Как да помогнем на детето да осъзнае и отстоява своята идентичност

Когато детето е малко, родителите дори неволно понякога си мечтаят за неговата професия. Представят си го като фамозен пианист или брилянтен адвокат, като бъдещ Стив Джобс или още по-талантлива Карла Бруни. И най-често си мислят, че отрочето им ще се вълнува от същите неща, които вълнуват и тях. Но после отрочетата порастват и вместо да искат да ходят на опера, предпочитат да отидат в мола и да видят новите колекции. Родителите, разбира се, са възмутени и огорчени. „Ама так така?! Вместо да се храни с изкуство, дъщеря ни се пали от някакви парцали!“ Но я си представете, че тази тийнейджърка е всъщност бъдещата Коко Шанел...

Понякога родителите неглижират интересите на подрастващите, считайки ги задължително за повърхностни. Но тези интереси са част от инструментариума на младия човек да намери своята идентичност. Ако се интересува повече от спорт и мода, отколкото от висша математика и архитектура, това не означава, че расте глупав. И е по-добре като родители да подстрекавате всичките му търсения, защото те му помагат да опознае света и себе си и да намери своя път, своята професия и своята идентичност в обществото.

Окуражавайте сина или дъщеря си да трупа опит и да пробва нови неща. Отидете заедно и на симфоничен, и на рокконцерт, и на уъркшоп за месене на домашен хляб, и на такъв за ръчни бижута. Ако видите, че има по-засилен интерес в дадена област, помогнете му да навлезе в нея. Внимавайте обаче да не го натоварите със субективното си отношение към едно или друго. Независимо дали намирате дадено занимание за безкрайно перспективно или обратното, оставете тийна сам да прецени доколко е интересно и подходящо за него. Особено много внимавайте да не насадите чувство за срам: „ама момчетата не танцуват... а момичетата не играят футбол!“ Бъдете колкото се може по-отворени към неговите влечения, защото по този начин ще му дадете увереност и самочувствие, които са му необходими и в училище, и в общуването с другите.

Тийнейджърите понякога неволно следват интересите на родителите си, за да получат одобрението им. Например бащата е бил забележителен плувец на годините на сина си и обича да разказва за постиженията си. Пуберът не е толкова блестящ във водата и всеки път, когато таткото се бие в гърдите за това колко медала е спечелил навремето, той се връща още по-нахъсан на тренировка, а след това – два пъти по-разочарован у дома. Това се случва обикновено на онези тийнове, които не получават достатъчно похвали у дома и все се стремят да си спечелят малко повече внимание. Ако виждате, че синът или дъщеря ви се занимават с нещо, което не им подхожда, и знаете, че вероятно го правят, за да ви угодят, отклонете ги и им помогнете да намерят своята страст – онова, в което те ще бъдат силни. Отделяйте време всеки ден да изслушвате какво ги вълнува, какво са постигнали и какво не са успели. Опитайте да оказвате максимално подкрепа.

Не бързайте да изразявате мнението си по всички въпроси, които касаят вашия тийн. Понякога е наложително да се намесите и да сигнализирате, че според вас нещо е нередно или пък би могло да се случи по-лесно по друг начин. Но нека има ситуации, в които просто да попитате пубера: „Искаш ли да чуеш моето мнение по въпроса?“ Ако не иска, не го давайте. Това, от една страна, изгражда доверието помежду ви, а от друга осигурява свобода на хлапето да си изгради собствено мнение. По същата причина, ако негов/неин приятел не ви е симпатичен/а, не го споделяйте. Щом синът или дъщеря ви го/я е избрал, значи е намерил добрите му/й страни. Може да се намесите, чак когато видите, че другото момче или момиче вреди по някакъв начин на вашия тийнейджър.

Намирането на собствената идентичност не се случва, разбира се, в пубертета. Но започва от там. И по-точно от идентичността, доколкото има такава, на групата, към която принадлежим. Първата група, към която всеки тийнейджър принадлежи, е неговото семейство. Покажете му през семейните традиции и ценности как се гради идентичност. Пазете традициите и създавайте нови. Нека на почит у вас да са изненадите и интересните подаръци, не клишетата. Измислете си мото. Например „Ние сме Филипови – семейството, което преследва мечтите си до дупка!“ Когато сте изправени пред трудност, го припомняйте на всички членове на семейството, нахъсвайте се взаимно и не изневерявайте на девиза си. Вашият син или дъщеря трябва да знае колко е ценно да бъде различен от другите и в същото време верен на себе си. Уважавайте неговата уникалност, дори да намирате, че понякога тя е в негов ущърб. Никога не му казвайте неща от типа „Как може да се пръкнеш толкова различен от всички нас?!“ Напротив – помогнете му да осъзнае силните си страни, спецификата на характера си и да ги отстоява пред всички.