"Мамо, татко, аз съм гей!"

Порасналото ви дете харесва хора от своя пол. Ау, ужас!... Всеки родител си казва, че на него няма да се случи, но „то“ също е част от живота и е глупаво да се счита за трагедия. Нещо повече – ако вие го намирате за трагедия, като нищо ще навредите сериозно на психиката на детето си.

Може да го научите случайно, а може и вашият тийнейджър сам да пожелае да говори с вас за това. И в двата случая най-важно е да запазите самообладание. Не откачайте! След като помислите трезво над ситуацията, ще разберете, че не е толкова страшно, колкото ви се е струвало в първия момент.

Имайте предвид, че най-вероятно синът или дъщеря ви изпитват достатъчно много и силно противоречиви чувства от осъзнаването на своята сексуалност. Все още живеем в консервативно общество, където недоброжелателите спрямо „различните“ хора са повече от толератнто настроените. Вашият тийн вероятно вече е бил и е обект на подмятания, подигравки и шушукания. Като добавим бушуващите хормони, вероятно психически той/тя не е никак стабилен/а. И има нужда от вас! Първото, което трябва да направите, е да го/я уверите, че го/я обичате какъвто/ато и да е и може да разчита на вашето разбиране и пълна подкрепа. Второто и изключително важно е да му/й кажете, че той/тя е напълно нормален/а – не е сбъркан/а, болен/а или извратен/а.

Най-добре е след това да се запасите с информация. Ако може, от първа ръка, но не само. Има много сериозни сайтове, които ще ви запознаят с проблемите, които хомосексуалистите срещат по пътя си. За съжаление повечето от тях не са български, а нивото на хомофобия е различно във всяка държава. Имайки предвид различията обаче, вие ще успеете да адаптирате информацията и да извлечете от нея най-необходимото. Добре е да знаете, че България е с най-ниско ниво на приемане към хомосексуалистите в целия Европейски съюз. За съжаление това няма как да се отрази добре на сина или дъщеря ви, но пък нали което не ни убива, ни прави по-силни?!

След като сте вече добре информирани, поговорете с тийна отново. Вече ще са изникнали въпроси, които е добре да обсъдите: например ще криете ли от близкото си обкръжение това, че той/тя е гей, какви са неговите/нейните чувства, има ли проблеми в училище, изпитва ли чувство за вина, чувство, че не е „нормален/а“. Ако се налага, потърсете и консултация с психолог, но най-важното е да поддържате атмосферата вкъщи такава, сякаш нищо особено не се е случило. Не унивайте, не гледайте в една точка, не се дръжте така, както когато имате проблеми. Дори отвътре да ви кипи, заради детето си сте длъжни да се държите хладнокръвно. Каквото изживявате, изживявайте го скрито от него. Ако подозре и най-малкото притеснение от ваша страна, пуберът може да спре да ви споделя чувствата и изживяванията си. Едва ли го искате.