Свикнали сме, като чуем „видеоигра“, да се мръщим и да клатим тревожно глава. Но това, че децата ни имат интереси и забавления, които не са привлекателни за нас, възрастните, ни най-малко не означава, че тези забавления са вредни или безсмислени. Това, което виждаме отстрани, е, че геймърите обикновено потъват в екрана си и забравят за целия останал свят. Ни приемат, ни предават. Това поведение ние си превеждаме като „зомбиране“, „затъпяване“, „отчуждение“ и т.н., но дали сме прави? Може да не съзнавате, но видеоигрите имат цял списък с достойнства и положителни влияния върху тийновете.
Учени са установили, че играта на електронни и видеоигри спомага за развитието на когнитивната функция на мозъка. Това е способността ни да възприемаме, учим и запаметяваме. Когнитивната функция касае интелекта като цяло, така че може да се каже, че видеоигрите в умерени дози стимулират интелектуалното развитие на тийновете. Те влияят на мозъка по същия начин, по който свиренето на пиано, ученето да четем и работата с географска карта. В комбинация с това игрите спомагат за подобряване на пространственото мислене и на координацията между очите и ръцете. Много от тях изискват умения, които извън играта нямаме повод да придобием. Тези игри обичайно са на някаква екшън тематика и тренират бързите реакции и способността за вземане на бързи решения у тийновете. Според проучванията онези тийнейджъри, които редовно играят, взимат решения с 25 % по-бързо и лесно от останалите. Мултитаскингът също се учи с лекота от геймърите. И ако за момичетата той не е толкова голям проблем, при момчетата едва ли има по-добър начин да се научат да се справят с няколко задачи едновременно.
Също така тези игри обикновено се случват в мрежа, тоест синът или дъщеря ви играе с други свои връстници, което подобрява неговите/нейните способности да работи в екип. За да допринасят максимално за отбора си, те се научават да откриват бързо и точно своите най-силни качества като играчи и да ги използват ефективно в името на общия успех.
Не на последно място видеоигрите имат положителен социален елемент. Сигурно ви се е случвало да попаднете в компания, където всички говорят за нещо, от което вие нямате никаква представа. Чувствате се кофти, нали? Ето така биха се почувствали и вашите тийнейджъри, които нямат достъп до видеоигри, ако попаднат сред геймъри. А днес повечето тийнове са геймъри.
За съжаление с добрите новини свършваме тук. От години темата за агресията при учениците не минава без споменаване на геймърите. Изследванията по отношение на агресията, която пораждат видеоигрите обаче, са спорни. Според актуално проучване на Хановерския медицински университет геймърите не се влияят от случващото се на екрана и дори да прекарват часове пред него, те не показват признаци на по-агресивно поведение в сравнение с хора, които не са играли. И дори това да е вярно, според множество психолози тенденцията е малко по-различна при тийновете. Продължителното им излагане на сюжети, свързани с агресия, ги прави по-малко чувствителни към чуждата болка и ескалира интереса им към оръжия и бойни техники. Тъй като те обичайно са възнаградени от играта за унищожението на определен брой хора, психолозите предупреждават, че прекаляването с видео игри може да доведе до изместване на семейните ценности. Освен пиетета към насилие, игрите насаждат предразсъдъци като това, че жените са слабохарактерни, а истинският мъж трябва да е хетеросексуален и да умее да се бие. Като за разкош по време на игра пуберите се сдобиват с речник, на който каруцарите могат само да завиждат.
Друг кусур на прекаляването с игри е това, че държи пуберите далеч от слънчевите лъчи и физическите натоварвания. Децата, които прекарват повече време пред екраните, са по-болнави и с по-сериозна склонност към напълняване.
Сигурно сте забелязали, че на всички видеоигри има упомената възраст, за която е препоръчителна конкретната игра. Тези граници се определят, от една страна, от геймъри, които преценяват какви способности изисква играта. Това улеснява покупката ви, защото ако дадете игра 16+ на 10-годишно дете, тя най-вероятно ще е прекалено трудна за него и съответно няма да му е интересна. От друга страна, възрастта върху опаковката е потвърдена и от психолози, които са изчислили за колко възрастни хора са подходящи тематиката и същността на играта. Препоръчва се възрастовите ограничения върху игрите да се спазват, въпреки че много пъти ще бъдете увещавани, че играта е идеална за него/нея и че производителите са „тъпаци“.
Коментари (0)
Вашият коментар