Колко е важно да възпитаме у детето си емпатия

Да съчувстваме можем от малки. Обикновено децата, особено когато станат тийнейджъри, споделят почти всичко с най-добрите си приятели, изслушват техните проблеми и знаят колко е важно да бъдат състрадателни. Това, че са способни на съчувствие обаче, не означава, че са способни и на емпатия. А всички знаем, че липсата на емпатия у човека заражда проблеми като хомофобия, расизъм и т.н. Да не говорим, че за емоционалната интелигентност на един човек способността да съпреживява чувствата и емоциите на другите е от основно значение. Емпатията е именно това – да успееш да се поставиш на мястото на друг, дори когато първосигнално нямаш никакво обяснение или оправдание за поведението му. В живота помага често, защото освен всичко ни позволява да разчитаме мимики, жестове, настроенията на другите.

Някои родители смятат, че е рано за един тийнейджър да изпитва подобни чувства, но това не е вярно. Макар на тази възраст хлапетата да са фокусирани главно върху себе си, те са достатъчно зрели, че да чувстват емпатия, а тя може да бъде добър съюзник в борбата с агресията в училище. Тя прави отношенията между пуберите по-зрели и по-задълбочени. Затова психолозите съветват да я възпитаваме целенасочено у тях.

Поддържайте постоянна комуникация с вашия син или дъщеря. Няма нужда да му/й се обаждате по десет пъти, за да питате как е и къде е, но го/я свикнете, че когато се приберете у дома, е прекрасно всеки да сподели за своя ден. Не слушайте дежурно разказите му/й, независимо дали ви обяснява каква нова игра излиза другия месец, или как някой го/я е обидил в училище. Винаги подхождайте към споделянето с внимание. Изисквайте същото и от него/нея. Разказвайте му/й за своя ден и своите проблеми. Говорете за чувствата си, но без да бъде мелодраматично. Тийновете харесват, когато с тях се разговаря с кратки, ясни и напълно откровени изрази. Още по-добре, ако искате мнението им. Тийнът трябва да е наясно, че родителите му не са перфектни и също имат своите слабости. Не се плашете, че разкривайки слабости пред пубера, се дискредитирате като авторитет пред него.

Докато го/я слушате, вмятайте от време на време, че разбирате как се чувства. Давайте примери от своите тийн години, както и от сходни ситуации в настоящето ви. Изненадайте го някой път. Нека, когато той очаква от вас критика или отрицателна реакция, да получи обратното – разбиране и подкрепа. Разбира се, внимателно подбирайте тези случаи.
Опитайте се да съдите само когато това наистина е необходимо и го правете с цялата загриженост, на която сте способни. Има десетки ситуации, в които пуберът е действал неправилно, без да съзнава. Покажете му грешката и го уверете, че вярвате в добрите му намерения.

Научете тийна да благотвори. Това не означава да пуска по левче на просещите на улицата. Благотворителността не е само въпрос на това да дадеш, а да дадеш информирано. Покажете на сина или дъщеря си как да проверява каузите, за които дава труда или парите си и най-добре го правете заедно. Най-лесното, но и полезно е да съберете дрехи и книги, които вече не са ви нужни, и заедно с пубера да ги занесете в някой от центровете на Червения кръст или пък в близката църква. Помолете тези, които ще срещнете там, да ви разкажат какви са нуждите на хората, до които ще стигнат дрехите ви. Не става въпрос за това да трогнете или разплачете тийна. По-скоро му покажете, че върши нещо полезно. Че докато вкъщи се притесняваме дали старото палто не е излязло от мода, има хора, за които ненужните ни вещи са жизнено необходими.

Понякога възрастните обичаме да използваме манипулативни изрази, с които си мислим, че внушаваме вина и по този начин променяме нещо у децата си. Например: „Виждаш ли?! Тези деца нямат какво да ядат, а ти ревеш за нова конзола!“ Подобни приказки са отживелица. Бабини девитини! С тях нито събуждаме емпатията у пуберите, нито постигаме „заветната цел“ да бъдат благодарни.
Съществуват по-фини начини да им покажем, че на този свят има хора, които живеят далеч по-зле от нас. Те също са манипулативни, разбира се, но не обиждат интелигентността на децата. Не избягвайте срещи и разговори с хора извън обичайната си среда. Например може да поканите на кафе у дома жената, която чисти входа на блока ви. Помолете я да ви разкаже за семейството си, за това как живеят, с какво се хранят, какво си подаряват за рождените дни, колко пъти са били на море, на планина, на кино. На улицата, на опашката, в киното – навсякъде може да срещнете различни хора с различни начини на живот от вашия. Общувайте, изслушвайте историите им и ги обсъждайте с тийна. Постепенно той ще започне да изпитва удоволствие от всички тези неочаквани срещи и ще научи много за различните от него хора. Това ще му даде „широка кройка“ на характера и ще го възпита в емпатия, която ще му служи цял живот.