Калин Врачански: Издържах изолацията благодарение на моята приятелка

Образът ми Борис в криминалната драма “Братя” ожесточено търси истината и своя вътрешен мир - толкова ми е интересен сериалът, че че с нетърпение всеки път очаквам да прочета какво предстои, разказва талантливият актьор

• Роден на 9 юни 1981 г. в Червен бряг
• Израснал е в Роман, учи в гимназия със специалност “Банково дело”
• Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков през 2003 г.
• Следват десетки роли в театъра, а популярността идва с участието му в новата вълна от сериали
•  Снимал се е и в български игрални филми - “Още нещо за любовта”, “Вила “Роза”, “Диви и щастливи”, “Бензин”

- Как работи един актьор през иначе отпускарския месец август, г-н Врачански?

- Снимаме сериала “Братя”. Идеята за него е на Краси Ванков, който е и негов продуцент. Самият сценарий е написан от едни от най-утвърдените и суперталантливи сценаристи в последните десетина години - Теодора Маркова, Невена Кертова, Александър Чобанов, Георги Иванов и Пламена Велковски. Историята е за двама братя от двете страни на закона. Те са били много близки в миналото, а в настоящето стават врагове.

- Вие сте в ролята на единия брат, който е положителният герой, нали?

- Да, аз съм единият от двамата братя. По средата им е една жена. Оттам произтичат и техните търкания. Но да не разкривам подробности.

Идеята за сериала е от повече от година и половина. И може би именно заради това, че се подготвя от много дълго време, сценаристите са направили толкова добри образи. Особено моят.

Той много хубаво се изгражда, внимателно се работи с образа, има голяма плътност и в него, и в другите герои. Моят образ, Борис, е една истинска личност, доста стабилен човек, на когото може да се разчита.

Могат да

му се дадат

всички

определения

за един

положителен

герой

Но в настоящето сега се изправя не само срещу нещата, с които трябва да се бори физически, но и срещу вътрешните си страхове, което го прави интересен за изиграване, а и за публиката. Личната му - вътрешна, битка е най-тежка. Това е история за силата и слабостта на една човешка душа, която ожесточено търси истината и своя вътрешен мир.

- Това ли ви привлече в сериала - ролята?

- Още когато ми дадоха да прочета сценария, видях, че има нещо, което много ще ми лепне. И не се заблудих.

Това е криминална драма. В нея не се засягат само трите главни образа, изиграни от мен и от Владимир Михайлов и Йоанна Темелкова.

Засягат се и проблемите

на различните поколения

Всеки човек би могъл да открие по нещо за себе си. И е толкова хубаво разказано, че историята те държи в напрежение и постоянно чакаш да видиш какво ще се случи в следващия епизод. На мен ми е толкова интересно, че очаквам с нетърпение всеки път да ми дадат да прочета какво предстои.

Освен с Владо и Йоанна, работя с още много талантливи актьори като Башар Рахал, Стойо Мирков, Деляна Хаджиянкова, Тодор Танчев, Искра Донова.

- Кога започнахте снимките?

- В началото на юли, а сериалът ще започне да се излъчва от 7 септември от 22,30 ч по Нова телевизия.

- Как се работи и снима по време на пандемия?

- Внимателно. Нали знаете вица - Как правят таралежите секс? Мнооого внимателно. (Смее се.) Целият екип носи маски, има навсякъде дезинфектанти.

- Миналата година участвахте в комедиен сериал - “Г-н Х и морето”, сега имате роля в криминална драма - къде е по-голямото предизвикателство?

- И двете роли са ми много сладки. Имам един приятел, който ми разправяше: Братле, само като те погледна и виждам, че ти имаш проблем! (Смее се.) Може би заради това

предпочитам

по-драматичните роли

Комедията определено ми е суперзабавна, но е трудно нещо. На някои им се получава с по-голяма лекота, на други пък изобщо не им се получава.

Смятам, че нещата, с които един актьор се занимава, трябва да бъдат различни, защото това го обогатява и го прави по-рефлективен. А и на него самия не му омръзва. Ако работата ти омръзне на теб, какво остава за зрителя? Всичко, така или иначе, се прави за зрителите.

- Сигурно е приятно да се върнете към работа след месеците изолация заради пандемията?

- Със сигурност. Лошото е, че пандемията продължава, ще видим кога ще бъде с пълната си сила. Рестартирането ще бъде много трудно, както и стигането до това, което беше преди половин година.

- Спазвахте ли мерките за социална изолация, дистанция, вкъщи ли само си стояхте?

- Налагаше се, какво да правиш.

- С какво се занимавахте тогава?

- Изчетох доста неща, изгледах доста филми - по някакъв начин наваксваш пропуснатото, защото преди това беше достатъчно забързано и доста неща се отлагаха. Използвах времето да се пообогатя, човек трябва да си сверява часовника.

- Чисто психически - как ви се отрази да стоите без работа? Затвориха се театри, спряха се снимките по цял свят, включително и в Холивуд?

- След като спря и Холивуд, за какво говорим... И при мен, като при повечето хора, имаше стрес - нямаше много информация. Чудихме се кое е реално и кое не.

И като не си наясно, малко или много се притесняваш. Смятам, че се справих. Ако в началото бях по-напрегнат, после го преодолях по-лесно. Дори на моменти си казвах, че може би съм имал необходимост от това спиране.

- Играхте ли на сцената след карантината?

- Да, няколко пъти. Предстоят представления от септември, от новия сезон. Но за момента не са в размаха си, както миналата година. Не знам накъде отива всичко. Говори се за втора вълна на коронавируса и ако пак се затвори всичко, ще бъде пагубно. Силно се надявам да не стане така. Такива решения трябва да се вземат, като при таралежите - много внимателно. Виждаме, че освен че страда бизнесът, хората започват да губят работата си. И ако това продължи, ще стане масово недоволство, много по-голямо от това, което е в момента. Трябва да се внимава.

- Разказвате, че ако не е била приятелката ви до вас по време на изолацията, сте щял да хванете гората - вярно ли е това?

- То иначе какво да правиш - затворен сам, не можеш да се видиш с никого, само се чуваш по телефона с приятели и близки. Ако не беше тя, сигурно щях да се изолирам на друго място.

- Участвате в сериал “Братя”, а самият вие имате брат и сестра. Какви са отношенията ви, виждате ли се често?

- За съжаление, не толкова често, колкото би ми се искало. Сега, като споменахте, се сетих как наскоро, като тръгна рекламата за сериала по телевизията, майка ми звъни и казва: Брат ти се обади. Разказа как някакъв негов познат го питал: Какво става с брат ти, защо сте се скарали.

- Една жена е ябълката на раздора между двамата братя в новия сериал. А кое е било най-голямото нещо, което вие самият сте правили заради жена?

- За щастие, не съм имал чак такава драма - да деля някой с някого.

Правил съм много

романтични неща, някои

от тях съм забравил,

за други от тях съм говорил и не искам да се повтарям. Може би по-скоро искам да кажа, че съм успявал някак си да реагирам зряло на случащото се в повечето моменти. На раздели, на събирания. Това е едно от големите неща, които най-вероятно хората с времето осъзнават - че събиранията и разделите са съвсем естествена част от живота.

- Например да напишеш песен за своята приятелка - и това ли е част от естествената част на живота?

- Да, направих го за рождения ден на моята приятелка. Един ден, докато си тренирах и слушах музика, ми хрумна, че може би трябва да направя нещо такова. Обадих се на един от най-добрите ми приятели - Явор, който е сценарист. “Виж сега, имам такава идея. Времето е много кратко. Ще ти пусна една песен да видиш в каква посока да е. Имаш три дни да напишеш текст”, му казах. Той взе, че го направи.

После се обадих на друг приятел, който се занимава с музика. На него му казах, че има два дни. Заимствайки оттук-оттам той написа музиката. Имах около два часа да запиша песента, след това около 3 часа да се монтира и стана много сладко.

- Как се “подарява” песен? Кога тя я чу? Какво ѝ казахте?

- Тогава тя беше в чужбина, връщаше се вечерта. Както си говорихме по телефона, ѝ казах: Тука само нещо да ти пусна. Така че беше от разстояние.

- Приятелката ви се занимава с рисуване - вие научихте ли се да рисувате покрай нея?

- Аз си мога. Това, че не го издавам, си е друг въпрос.

- Рисувате ли заедно?

- Все още не. Може би, ако ни затворят за втори път, ще трябва да рисуваме вече.

- Научи ли ви да готвите, докато се бяхте изолирали?

- О, да, и това ми писна. Готвихме, ядохме, готвихме, ядохме. Решихме да си готвим здравословни неща, отворихме такива книги с рецепти. Прекарахме си не по-различно от всички останали, които бяха в това положение.

- Мислите ли за брак, деца?

- За брак - не. Аз съм против това. На мнение съм, че двама души могат да са заедно и без такова обвързване. Смятам, че един подпис нищо не носи. А за децата - когато дойдат.

- В новия ви сериал има стрелби, взривове. Но кое е най-екстремното нещо, което сте правили за филм, сериал?

- Много неща съм правил -

скачал съм от

хеликоптер във вода,

карал съм бързо коли, дори карах и тир миналата година. Това беше за ролята ми в комедията “Диви и щастливи”.

- Трябваше ли да минете през изпит за по-висока категория?

- За щастие, не. Това е готиното, когато си актьор - че можеш да правиш неща, които в обикновения живот не би могъл да си го позволиш. Когато си пред камерата, можеш да бъдеш когото трябва да си в този момент.

- В рекламата на новия ви сериал се вижда, че сте с променена визия - без брада, с по-къса коса. Каква е била най-голямата трансформация, която е трябвало да направите заради роля?

- Трябваше например да кача малко килограми заради героя ми в “Диви и щастливи”, за да изглеждам по-автентично.

Заради ролята качих

към 8-10 килограма

за 3-4 месеца

Трябваше да изглеждам като човек, който прекарва дълго време зад волана. И мустак си бях пуснал там.

За друг филм - “Бензин”, бях пуснал дълга брада, бях с избръсната коса. Това е много хубаво в актьорската професия - постоянно да се трансформираш. Най-трудно се прави да си в много добра форма, с перфектно тяло. Тогава се иска доста гладуване и спорт, а когато си по-зает, трудно се постига. Но всеки намира начин как да го направи.

- Заради страх от вируса ли не се виждате толкова често с близките си?

- Не, просто съм доста зает - снимаме от сутрин до вечер. Заради това и не съм толкова активен сред протестиращите - късно се връщам, рано ставам. Иначе при всяка възможност ходя и аз да изкажа своето недоволство към управляващите. Напълно подкрепям протеста.

- Успяхте ли да си починете през лятото?

- Имах една седмица, бях на къмпинг “Градина”. Все още това си е моето място.

- Продължавате ли с екстремните спортове?

- За съжаление, все по-рядко и все по-малко. За тях трябва време, а аз го нямам. Колкото и да се опитвах да съчетавам нещата, видях, че не може. Така че или правиш едното, или правиш другото. Ако започнеш да се отдаваш на екстремните спортове, неминуемо с тях вървят и травмите. Няма как да си ги позволя. Една травма, ако е по-сериозна, ми коства няколко месеца, за да се възстановя. Затова екстремните спортове вече остават вид забавление, към което подхождам доста по-внимателно.

- Можем ли да кажем, че сте по-улегнал тогава?

- Не. По никакъв начин. Във всеки удобен случай трябва да се усеща, че сме за малко тук.