Гледали сме я в зашеметяващи екшън роли, като сексапилната манипулаторка Елена Атанасова от „Стъклен дом”, като учителка във филма „ХІ А“, като гадже на мутра в сериала „Връзки“. А филмите "Привличане" и "Диви и щастливи", в които тя играе главната женска роля, пожънаха успехи в родния боксофис.
Днес това момиче празнува. Припомняме ви един наш разговор с нея.
И понеже чудесно знаем, че Яна Маринова е супергероиня, решихме да ви я покажем в още едно амплоа – на съвременната жена, която е перфектна във всичко, с което се захване – от кариерата, през външния вид, до семейството. Както всяка друга роля, и тази й пасна идеално. Нещо повече, оказа се, че това е истинското лице на Яна.
Познаваме те като „сървайвърка”, като каскадьорка, като сексапилната Елена Атанасова... Каква е Яна Маринова вкъщи?
Предполагам, че хората сме едни и същи през целия си живот, обаче минаваме през различни периоди, които оставят отпечатък върху нас. Така че вкъщи съм различна в зависимост от това, което ми се случва, няма как да съм една и съща.
Ако трябва да изиграеш съвременната домакиня, как ще я изобразиш?
Не съм от хората, които много се кумят и маят, когато трябва да направят нещо. Всичко трябва да става с лекота, набързо. В домакинството не съм педантична и изпипваща детайлите, но ако трябва нещо да се направи, ще го направя. Всъщност в пиесата „Престъпления на сърцето“, в която играем с Деси Бакърджиева и Елен Колева, героинята ми е домакиня. Корава мадама, на която й се налага да се справя с трудностите. Това е част и от моя характер. Но съвременната домакиня няма ясен, твърд образ. Например всяка от петте ми приятелки е домакиня, но тя е различна, заради собствения си характер, професията си. При всички случаи тя трябва да остане вярна на себе си и на своите принципи. Или ако е безпринципна – на своята безпринципност (смее се). И да бъде това, което е, да използва силните си страни. Ако има вкус към детайла, към красивото – да го проявява вкъщи. Ако е като мен по-джаста праста, както казва баба ми, да прави всичко бързо, без много чудене.
Не, в никакъв случай. Просто е много важно да се събереш с някого, който ти позволява да бъдеш себе си дори в домакинството. Защото останалото, играенето на роли е страшно изморително. Много съм против тези етикети клишета – например, амбициозна, с комплекси... всяко нещо има своите положителни и отрицателни страни. Да, може ако си само домакиня, да забиеш и да започнеш да се интересуваш единствено от памперси и прах за пране. Но в същото време може да имаш съвършено семейство, особено ако твоят рай е домът ти. Или пък ако си амбициозен, можеш да бъдещ щастлив от постигането на целите в професията си. Защо ако си роден с някакъв талант, да го пропиляваш? Ако говоря за себе си, мога да кажа, че по някакъв начин се стремя в повечето неща да не изпускам златната среда, за да мога в едно да се отпусна и да бъда крайна. В моя случай в актьорството, там мога да издевателствам над себе си. Така не хабиш много енергия, не си измисляш фикс идеи. Или пък някой бил комплексар... но точно комплексите те развиват. Друг е въпросът, че трябва да се отървеш от тях, когато почнат да те рушат. Ако пак трябва да дам пример със себе си – имала съм трудно детство, чувствала съм се аутсайдер. И това ме е карало по-късно в живота да искам да се покажа, да се похваля. Това са комплекси, но можеш да ги използваш в правилната посока. Ти решаваш до къде можеш да си го позволиш. Всяко нещо, което е лошо в очите на другите, за теб може да е градивно и прекрасно.
В някакъв етап от живота ти налагало ли ти се е да избираш между семейство и кариера?
Да. Тогава просто трябва да внимаваш как разпределяш енергията си, да дадеш от нея там, където има повече нужда. Налага ти се да си идеална жена, да знаеш кое в момента е най-належащо. То е по усет. Някои хора правят радикален избор между двете. Самата аз в това отношение съм благословена, понеже имам много енергия, но пък е и уморително. Да имаш много енергия е въпрос на умение – да си спестиш от едно, за да акумулираш за друго.
Родителите ти възпитавали ли са те „момичешки”?
Точно в това не. Но пък баба ми показваше разни женски неща. Винаги ми е правело впечатление как забиването в една посока може да даде огромни резултати, но и да ти повлияе крайно отрицателно. Затова съм се стараела да изглеждам добре, но и да мога сама да се оправям във всичко. Да обичам себе си, но да не съм егоист. Човекът, който обича себе си, постоянно се стреми да има енергия да направи нещата, които иска, а ако някой му даде, той го приема като подарък. Докато егоистът ненавижда себе си, постоянно смята, че някой е длъжен да му дава. Твоите мисли и действия определят какво ще ти се случи. Ти преценяваш. Много често хората казват – „аз ако бях...”. Просто поеми рисковете и го направи. Всяко нещо води до нещо друго и ти просто трябва да си избереш. Всички играем роли, но е важно да бъдем себе си. Научила съм се да се обичам.
Коментари (0)
Вашият коментар