Интересните истории на първите хора, тествани с ваксините срещу най-смъртоносните зарази

Създателите на първите ваксини днес са определяни от повечето хора като спасители на милиони животи. Навремето обаче опитите им са гледани предимно с недоверие и страх. На откривателя на имунизацията против чума Владимир Хавкин му се налага да я изпробва върху себе си, тъй като не намира доброволци, а Едуард Дженър, който разработва първата ваксина в света, я изпробва върху

8-годишния син на своя градинар

Днес Дженър е наричан баща на имунологията. Той е известен най-вече с това, че създава първата ваксина – тази срещу едра шарка. Първоначално обаче опитите му са приемани доста критично. Докторът е обвиняван за безбожник, който си играе със съдбата на пациентите. Интересното е, че той е син на викарий и всъщност е много набожен. Признава, че пламенно чете Библията, но това не му пречи да се посвети на точните науки. Живее в градчето Бъркли, Глостършир, и има всички предпоставки да си остане просто обикновен провинциален лекар, но страстта му към науката го отвежда далеч.

Още като дете Едуард проявява бързия си ум и стремеж да опознае природата. По-късно учи хирургия в Лондон и пламенно чете всякакви трудове, които успее да намери. Вярва в медицината и не се колебае да експериментира. Запленен е от наблюденията на английския лекар Джон Фюстър, който твърди, че хората, които са се заразили с вируса на “кравешка шарка”, след това не се разболяват от така смъртоносната едра шарка. Фустър години наред наблюдава доячки на крави, при които процентът на заразяване е изключително нисък. Мнението му е прието с насмешка от мнозина, но не и от Дженър, който се посвещава на това да открие дали то е вярно.

Лекарят заразява 8-годишния Джеймс Фипс – син на своя градинар – с епителни частици, получени от лезиите по ръката на доячката Сара Нелмс, която скоро е преболедувала от

“кравешка шарка”

Момчето вдига лека температура и има леко подуване на подмишниците. Само след дни обаче се чувства съвсем добре.

Два месеца по-късно докторът умишлено заразява момчето с едра шарка. Рискът е огромен, тъй като никой не знае със сигурност дали то няма да се разболее тежко и да умре. Експериментът обаче се оказва успешен. Джеймс е устойчив срещу вируса и не може да бъде повален от едра шарка. Дженър повтаря опита, като този път

заразява собствения си син,

но за щастие и този път опитът му е успешен. И детето е ваксинирано срещу едра шарка.

Годината е 1796 г. Въпреки успеха опитите на Едуард Дженър не са приети добре. Лекарят е критикуван и мнозина издания отказват да публикуват труда му. От Кралското научно общество определят, че опитите му са “в разрез с установеното знание”. Обвинен е от църквата, която го заклеймява като неверник, тъй като извършва „дяволски“ процедури, при които взема материал от болни животни.

Едва през 1798 г. трудът му е публикуван, а д-р Дженър измисля думата ваксина именно от латинското наименование за крава - “vacca”. Години наред той проучва възможностите за имунизация. След смъртта му откритието е признато за

огромен медицински пробив,

а той самият е наречен баща на имунологията. Минават обаче почти 70 години преди да започнат масови ваксинации против едра шарка и цели двеста, докато болестта бъде обявена за напълно изкоренена. От нея през XX век умират над 300 милиона души.

Едва след като е предприета кампания за масова ваксинация във всички страни по света, през 1980 г.

болестта е обявена за изчезнала

През 2002 г. Едуард Дженър е включен в списъка на 100-те най-велики британци според BBC.

В историята на ваксините огромна роля изиграва френският химик и биолог Луи Пастьор. Той има няколко основни приноса за науката. Най-известните му постижения са доказателствата, че болестите се причиняват от бактерии, както и разработването на две ваксини – тази срещу бяс и тази срещу холера.

Интересното е, че като студент в Париж Пастьор е определян като посредствен, дори с прекалено слаби познания по химия. Факт е, че при първия си опит дори се проваля на матурата по природни науки. Според негови преподаватели той има повече талант за рисуване, отколкото за наука.

Луи наистина е добър художник,

но и много наблюдателен и буден младеж. И той като Едуард Дженър израства в религиозно семейство, но въпреки вярата си се насочва към науката. И доказва, че има заложби за нея още с първите си трудове. През 1863 г. Пастьор установява биологичния характер на ферментацията и демонстрира, че микроорганизмите могат да произлизат само от микроорганизми, като така доказва, че не съществува “произволно самозараждане”, както се вярвало преди това. Той всъщност не е първият, който открива, че

болестите се причиняват от бацили,

но е първият, който прави множество експерименти, за да докаже тези твърдения.

Пастьор прави истински пробив на базата на своите опити – създава специална технология за унищожаване на микроорганизмите в течности, за да им попречи да попаднат в човешкото тяло. Първоначално експериментира с оцет и вино, а по-късно технологията е приложена и за бира и мляко. Кръстена е на него и остава известна и до днес с това име – пастьоризация.

Опитите му върху микроорганизмите водят и до опитите да се въведат антисептични методи в хирургията. Приложението за първи път се прави от Джоузеф Листър, който стъпва именно върху разработките на Пастьор за ползите от ограничаването на достъпа на микроорганизми до човешкото тяло.

През 1879 г. ученият създава първата жива, бактериална ваксина против холера при птиците. Той доказва, че кокошки, които са инфектирани с отслабени холерни бактерии,

стават защитени срещу болестта. Върху тази основа стъпва, за да разработи възможности за много други ваксини.

За едно от най-големите му постижения е признато откриването на ваксина против бяс. Тя му носи и място във Френската академия на науките.

Пастьор успява да установи, че чрез убити инфекциозни микроорганизми е възможно да създаде имунен отговор, така че пациентът да стане неприкосновен за болестта. Първите си опити прави със зайци и кучета. Едва след като те са успешни, решава да приложи ваксината и при човек. Първият пациент е 9-годишно момче, ухапано от куче, болно от бяс. Детето е спасено, а след него и много други пациенти.

Френският учен прави опити и за създаване на ваксина против антракс, която да се прилага при животните. Постига го чрез отслабен щам на антраксовия бацил, който инжектира на животни, като по този начин те изграждат имунитет срещу същинската болест.

Смята се, че именно неговите опити за

имунизации

служат след години като основа на други специалисти да създадат ваксини против тиф и детски паралич. Луи Пастьор е признат за един от основоположниците на микробиологията, благодарение на когото са били спасени хиляди животи. Именно на негово име е кръстен известният институт “Пастьор” в Париж.

Владимир Хавкин също има своето важно място в борбата срещу смъртоносните болести. Той се ражда в Русия, където е ученик на самия Иля Мечников. Благодарение на него по-късно отива да учи в Лозанския университет, а след това във Франция, където започва работа именно в института “Пастьор”. Годината е 1892 г. Мечтата му е да създаде ваксина срещу холера, която да се прилага върху хора. В научните среди по това време повечето вярват, че това не е възможно и че болестта може да бъде ограничена единствено с подобряване на качеството на живот и завишена хигиена. Бактериологът обаче е готов на всичко, за да докаже теорията си. Той изпробва ваксината върху самия себе си. След успешния опит няма време за похвали, а веднага е изпратен в Индия, където болестта върлува. Там

организира имунизирането

на десетки хиляди и смъртността наистина намалява.

Но и този път ученият няма възможност да се порадва на успеха си. Епидемия от бубонна чума опустошава Мумбай. През 1897 г. местни учени се обръщат към Хавкин и го молят да намери решение. Вместо да определи дадената му задача за неизпълнима, той се отдава на нея. Работи денонощно и само след няколко месеца разработва ваксина и отново я тества първо на себе си. Това е признатата официално първа ефективна ваксина срещу чума. Днес някои наричат Владимир Хавкин “спасител на човечеството”.