Разказването на вицове може да повиши доверието в науката

Науката може би си е спечелила репутацията на суха и сериозна. Въпреки това нови изследвания показват, че добавянето на малко хумор не само прави науката по-забавна, но и по-надеждна.

„Когато се използва отговорно, хуморът е мощен инструмент, който може да хуманизира учените и да създаде значими връзки с обществеността в социалните медии", казва в изявление Александра Лин Франк, докторант в колежа по масова комуникация „Грейди" към Университета на Джорджия.
Франк и колегите й стигат до това заключение, след като представят на участниците карикатури, публикувани в акаунт в X, принадлежащи на измислен учен на име д-р Джейми Девън.

Била включена национално представителна извадка от повече от 2000 души, всеки от които бил помолен да докладва колко хумористични смята публикациите и колко симпатичен е ученият, както и колко легитимно според тях е съдържанието.

Имало осем варианта на карикатурата и на всеки участник била показана по една. Обектът на шегата бил изкуственият интелект (AI) и самоуправляващите се автомобили. Типът хумор обаче се различавал, като се вписвал в една от четирите категории – без хумор (контролата), антропоморфизъм (шега, която включва животни или предмети, които се държат като хора), хорацианска сатира (нежна подигравКа) или комбинация от антропоморфизъм и хорацианска сатира.

Участниците оценили комбинацията от антропоморфизъм и хорацианска сатира като най-смешна. Изследователите също установили, че хуморът е положително свързан с възприеманата симпатия на учения, публикувал съдържанието.
Както отбелязват изследователите, хуморът отдавна е инструмент, използван от политици и артисти за внушаване на доверие и благоразположение.

Помислете за теста за бира, който предполага, че избирателите са по-склонни да изберат кандидата, който възприемат като по-симпатичен или биха предпочели да изпият халба с него (не че това винаги е успешен индикатор за изборен успех).

„Политици, артисти и рекламодатели често използват хумор, защото хората са склонни да харесват и да се свързват с личности, които могат да ги разсмеят", обяснява Франк. „Когато хората намират нещо за смешно, те обикновено са по-малко склонни да спорят или да отхвърлят съобщението или лицето, което го доставя. Нашите изследвания подкрепят тази идея. Открихме, че хуморът може да помогне на учените в комуникационните усилия, но само ако хората смятат, че са забавни."

Всъщност Франк и нейните колеги откриват, че лошата шега всъщност може да повлияе неблагоприятно на всякакви опити за насърчаване на надеждността. Също така е важно да се обмисли типът хумор, който се използва, тъй като изследователите открили, че сарказмът и агресивните шеги могат да подкопаят научната достоверност.

Тези констатации са по-скоро корелационни, отколкото причинно-следствени, така че не може да заключим окончателно, че хуморът увеличава доверието. Резултатите обаче предполагат, че приемането на прекалено сериозен подход към научната комуникация може да не е най-добрата тактика. Това може да бъде особено важно, когато става дума за борба с дезинформацията, особено в епоха, когато научните изследвания са атакувани.

Чрез използване на хумор учените могат да опростят сложни концепции, правейки ги по-свързани и по-лесни за разбиране. Този подход не само насърчава добрата воля, но също така има потенциала да разсее дезинформацията по приятелски начин", казва Франк. „Освен това хуморът може да предизвика любопитство, мотивирайки хората да търсят допълнителна информация по важни научни теми.